Решение № 6925 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10530/2010 г.

Решение № 6925 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10530/2010 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на Георги Илиев Патраманов от гр. Варна против решение № 1142 от 8.06.2010 г., постановено по адм. д. № 3305/2009 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлено неговото оспорване срещу заповед № 12907/16.10.2009 г. на началника на сектор ПП при ОД на МВР - Варна за прилагане на принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за правоуправление" на основание чл. 171, т. 1, б "е" от Закона за движение по пътищата. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Касаторът е обжалвал решението и в частта за разноските, присъдени по искане на ответната страна в негова тежест, като доводи в тази насока са наведени както в касационната жалба, така и с отделна частна жалба. Иска отмяна на съдебния акт. Ответникът началникът на сектор ПП при ОД на МВР - Варна не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваните съдебни актове, намира същите за неоснователни по същество. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е законосъобразна като издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Материалната законосъобразност на оспореният административен акт е обоснована с констатациите на АУАН № 724100 от 22.09.2009 г. Съдът е приел въз основа на това писмено доказателство, че е установено извършеното от жалбоподателя административно нарушение, обосноваващо прилагането на принудителната административна мярка на посоченото в заповедта правно основание. Преценени са за неоснователни оплакванията за неприложимост на мярката за нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Представените по делото застрахователни полици са коментирани от съда и правилно е прието, че от 1.08.2008 г. до 22.09.2009 г. Патраманов не е имал валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност". По смисъла на чл. 171, т. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на глава Пета, раздел Втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя срещу заповедта за прилагане на ПАМ. В хипотезата на чл. 171, т. 1, б"е" от ЗДвП може да бъде приложена ПАМ от вида "временно отнемане на свидетелството за правоуправление до отпадане на основанието" на водач, който управлява МПС без застраховка "Гражданска отговорност". Съгласно изискването по чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП водачът на МПС е длъжен да носи документ за сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Жалбоподателят не спори, че не е имал в себе си документ за удостоверяване сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и съдът правилно е заключил, че е налице основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б"е" от ЗДвП. Неоснователно е поддържаното от касатора възражение, че не е съобразена представената пред съда застрахователна полица от 22.09.2009 г., с начало на застрахователния период 23.09.2009 г. Първоинстанционният съд правилно е приел, че касаторът е осъществил състава на административно нарушение по чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП, тъй като е управлявал МПС на 14.09.2009 г. в гр. Варна без застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, т. е. към момента на констатиране на нарушението водачът Георги Патраманов не е имал валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност". Този извод е обоснован от съдържанието на АУАН, заявлението за издаване на протокол за ПТП № 378/14.09.2009 г., съпоставянето на сроковете на валидност на представените полици. Касационният довод, че АУАН не се ползва с доказателствена сила, предвид отмяната на издаденото по него наказателно постановление е неоснователен, тъй като в производството по издаване и оспорване на процесната заповед не е доказано противното на констатираното с акта, решенията на Районен съд-Варна не са влезли в сила. Принудителната мярка по чл. 171, ал. 1, б"е" от ЗДвП е с временен характер - до отпадане на основанието. В този смисъл, като е приел извод за материална законосъобразност на административния акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Допуснатата фактическа грешка в мотивите към решението е поправена по реда на чл. 175 от АПК и не съставлява касационно основание за отмяна на решението. Неоснователни са и наведените доводи за неправилност на решението в частта му за разноските. С оглед приетите изводи по съществото на спора, АС - Варна е счел искането на пълномощника на началника на ПП при ОД на МВР - Варна за присъждане на разноските по делото за основателно и предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК и доказателствата по делото е присъдил в полза на юридическото лице на разноски в размер на 150 лв. за представителство от юрисконсулт. Противно на твърденията на жалбоподателя, пред първоинстанционния съд е представено надлежно издадено пълномощно на юрисконсулт Богдана Йорданова. Изписването на правното основание по отменения ГПК не опорочава по същество волеизявлението за упълномощаване. Отговорността за разноските е гражданско облигационно правоотношение, произтичащо от процесуалния закон. Съгласно чл. 14 от ЗМВР областните дирекции на МВР се създават от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи. В областните дирекции министърът на вътрешните работи може да създава и закрива предвидени в закона и ППЗМВР структури. С оглед тази характеристика следва да се приеме, че сектор ПП при ОД на МВР са вътрешни структурни звена на областните дирекции. Поради това и органите с административни правомощия в тези звена могат да бъдат представлявани от юрисконсултите, назначени в съответните областни дирекции. Предвид изложеното касационната инстанция приема обжалваното решение за правилно постановено. Не са налице сочените касационни основания, водещи до неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд