Решение № 1679 от 6.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10831/2013 г.

Решение № 1679 от 6.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10831/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Нова арт 2011" ООД, гр. Пловдив, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 1320/13.06.2013 г., постановено по адм. дело № 3348/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с коeто е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 161200957 от 22.05.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, с който за д. периоди м. 08. и м. 09. 2011 г. на дружеството не е признат данъчен кредит в общ размер на 9450.00 лв., потвърден с Решение № 1041 от 20.08.2012 г. на зам.-директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Пловдив, упълномощен със Заповед № ЗЦУ/100 от 20.01.2010 г. на Изпълнителния директор на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като необосновано и противоречащо на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че изводите на съда за неустановеност на реалното извършване на спорните доставки са формирани при игнориране на събраните по делото доказателства. Счита, че те доказват действителното осъществяване на доставките, като в подкрепа на тезата си излага конкретни и подробни аргументи в жалбата. Позовава се и на тълкуванията на СЕС, обективирани в Решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и Решение по дело С-324/11. По същество моли съда да отмени атакувания съдебен акт и вместо него, постанови друг, по съществото на спора, с който да отмени обжалвания РА. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП не изразява становище по нейната основателност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивираното заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на производството пред Административен съд - Пловдив е законосъобразността и обосноваността на Ревизионен акт № 161200957 от 22.05.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив, с който на " Нова арт 2011" ООД е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 9450.00 лв. за д. периоди м. 08. и м. 09. 2011 г. по 2 бр. фактури, издадени от ЕТ "Лазер Арт Георги Андреев" и фактура, издадена от "Камура Травел" ООД. За да обоснове извода си за неоснователност на оспорването, съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени процесуални нарушения, обоснованост и в съотвествие с материалния закон. След съпоставка на контроверзните твърдения и възражения на страните решаващият състав е преценил, че спорът между тях се концентрира върху реалното осъществяване на доставките по издадените от фактури. От фактическа страна е установено, че между "НОВА АРТ 2011" ООД, в качеството на възложител, и ЕТ "Лазер Арт-Георги Андреев", в качеството на изпълнител, е сключен договор за изработка от 07.06.2011 г., по силата на който изпълнителят е поел задължението да изработи и монтира на територията на църквата "Свети Викентий и Анастасий" в гр. Рим, Италия два броя яйца по свой проект, в срок до 20.09.2011 г. Страните са уговорили изрично, че изпълнението по доставката и монтажът на рекламните яйца се документира с приемо-предавателен протокол, съставен не по-късно от 20.09.11 г. На 08.08.2011 г. изпълнителят е издал на ревизираното дружество спорните фактури, като предмет на първата е "авансово плащане по договор от 07.06.2011 г.", а на втората - "окончателно плащане по договор от 07.06.2011 г.". На 25.11.2011 г. ревизиращите са посетили обект на доставчика и съобразно констатациите по Протокол № КД-73 с № 0269250 са установили наличието на два броя "яйца" с височина приблизително два метра всяко, направени от неръждаема стомана, в които след пускане на монета от 2 евро се отворя малко прозорче, от което зрителят наблюдава миниатюрни изображения, свързани с древната култура и история на България. В хода на ревизията е събрана информация от периодични издания, че атракцион "яйце", създаден от скулптора Георги Андреев, е представен първоначално в гр. София по време на Великденските празници през 2011 г., а на 24.05.2011 г. е планирано да бъде експониран за няколко дни в гр. Рим пред църквата "Свети Викентий и Анастасий". С последваща проверка в офиса на доставчика е установено наличието на 4 бр. атракциони "яйца". Представени са още приемо-предавателен протокол от 16.04.2012 г. за предаване на двата атракциона, приемо-предавателен протокол от 27.09.2011 г. за изпитване годността на атракционите, приемо-предавателен протокол от 12.10.2011 г. за връщане на атракционите за изправяне на производствени дефекти. Относно фактурата, издадена от "Камура Травел" ООД, с предмет на доставката - транспортна услуга, е установено, че плащането и извършено по банков път, като е издаден пътен лист на автомобил Форд Транзит с peг. № СА7259KA. Както в хода на ревизионното, така и в съдебното поризводство не са ангажирани доказателства, че това превозно средство е собствено или предоставено за ползване на доставчика. При тези релевантни фактически констатации и въз основа на кредитираното заключение на вещото лице по проведената СсчЕ, съдът е приел, че не е доказано реалното осъществяване на спорните доставки и данъкът в издадените за тях фактури е неправомерно начислен по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Обосновал е този свой извод с нередовно воденото счетоводство на едноличния търговец и липсата на доказателства за материалната и кадровата му обезпеченост за изработване на уговореното, както и с неустановеността на техническата обезпеченост на "Камура Травел" ООД за осъществяване на транспортната услуга. Настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, но е необходимо да се прецизират изложените от първоинстанционния съд мотиви. Предмет на спорните фактури са авансово плащане и услуги, за които по аргумент от чл. 25, ал. 7 и ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие възниква съответно на датата, на която е извършено цялостно или частично авансово плащане по доставката или услугата е извършена. В случая, на 08.08.2011 г. едноличният търговец е издал не само фактура за получено авансово плащане по договора от 07.06.2011 г., но и фактура за доставката на същата услуга за изработване на уговорените атракциони. Съгласно съставения от страните приемо-предавателен протокол обаче, "яйцата" са приети от възложителя на 16.04.2012 г. Този частен свидетелстващ документ съдържа признание за неизгоден за издателите му факт и подкрепя извода, че доставката, предмет на спорната фактура № 1060 не е реално извършена на 08.08.2011 г. След като не е възникнало данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС поради липса на действително извършена услуга, то не е възникнало данъчно събитие и по авансовото плащане за нея. Именно поради това, данъкът по спорните фактури се явява неправомерно начислен по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и за касаторът не е налице право на приспадане на данъчен кредит за него. Този извод не се променя от тълкуванията, обективирани в Решението на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, по което действителното осъществяване на доставката не е било спорно между страните. То не изключва и необходимостта националният съдия да изследва въз основа на събраните доказателства реалното извършване на доставката. Аргумент за обратното не следва и от Решението на СЕС по дело С-324/11, а и гореизложените мотиви сочат, че изводът за нереалност на доставките не е основан на липсата на кадрова обезпеченост на доставчика. Ето защо приемайки, че с РА законосъобразно е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от ЕТ "Лазер Арт Георги Андреев" и отхвърляйки жалбата, административният съд е постановил правилно решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и следва да бъде оставено в сила. Идентичен извод следва и относно фактурата, издадена от "Камура Травел" ООД за извършена транспортна услуга. След като касаторът, в качеството му на страна носеща доказателствената тежест за това, не е установил, че доставчикът е собственик или е разполагал с възможността да ползва посоченото в пътния лист МПС, то обосновано е заключението на съда, че спорната услуга не е реално извършена. Като е достигнал до него и е отхвърлил жалбата и в тази й част, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд