Решение № 12068 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6847/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Т., гражданин на Афганистан, чрез адв. М. Христов срещу решение 10537 от 26.03.2025 г., постановено по адм. дело 229/2025 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му и е потвърден административния акт. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на оспореното съдебно решение, като постановео в нарушение на материалния закон и съществено нарушение съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет се представлява от юрк. М. Кръстева, който оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящият състав на Осмо отделение прецени касационната жалба като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Х. Т., гражданин на Афганистан, против решение 13220 от 17.12.2024г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което по реда на чл. 68, ал.1, т. 1 от ЗУБ на основание чл. 75, ал.1 т. 2 и т. 4 от ЗУБ, му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, поради липсата на предпоставки по чл.8 и чл. 9 от ЗУБ. За да постанови този резултат административния съд е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Административния съд е приел за законосъобразен извода на административния орган, че изложените по време на интервю с рег. УП-16751/09.10.2024 г., причини за напускане на държавата на произход не могат да бъдат свързани с никое от условията визирани в чл. 8, ал.1 от ЗУБ, тъй като чужденецът не твърди да е бил обект на преследване от държавни органи, от партии или организации или недържавни субекти в страната си на произход. Не твърди лично за себе си и за семейството му да са имали проблем поради религия, която изповядват или заради етническата си принадлежност. Сочи, че майка му и братята му продължават да живеят в Иран. Не е изложил аргументи да е заплашван лично или спрямо него да е упражнявана някаква форма на насилие, както и че липсват данни да е осъждан или да е преследван от официалните власти, а и от правителството на талибаните в периода след 2021година. При установената бежанска история, административния съд е приел, че законосъобразно административния орган е счел за неналични законови основания за предостаяне статут на бежанец на чужденеца. Съдът е посочил, че не са налице хипотезите на чл. 8, ал.4 от ЗУБ. На следващо място, административния съд след извършена преценка на представената бежанска история и информация за обстановката в държавата по произход е допълнил, че не са доказани предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са установени касационни основания за неговата отмяна. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Несъстоятелен е довода на касационния жалбоподател, че административния съд е постановил съдебния акт единствено въз основа на представена справка, без да потърси други източници на информация. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита, че представените справки съдържат информация за страната на произход на чуждия гражданин. Същата е изработена от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ при МС, от длъжностни лица в кръга на службата им и отразяват, посочвайки стриктно източника на информация, актуалната политическа и икономическа обстановка в съответната "страна по произход" на кандидатстващия за статут по ЗУБ. Справките са изготвени в съответствие с "Методологията на Агенцията на Европейския съюз за убежището за изготвяне на информация за страните на произход" и е съставена изцяло на базата на внимателен преглед на публично достъпни външни източници на информация, като всички използвани източници и уебсайта, на който са публикувани, са посочени в бележка под линия на съответното място във всяка справка. Същата представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК и съставлява годно доказателствено средство във всички фази на административните производства по този закон и обвързва съда да приеме за доказани фактите, удостоверени с нея, ако същите не се оборват чрез други надлежни доказателства. В случаят това не е сторено. Чуждият гражданин не е депозирал пред административния съд искане за събиране на друга достоверна информация, с която да опровергае установената информация за държавата му на произход, съответно да заяви липса на конкретна информация. Настоящата касационна инстанция, счита че са изпълнени изискванията на Директива 2013/32/ЕС на ЕП и на Съвета от 26 юни 2013 г. и Директива 2013/33/ЕС на ЕП и на Съвета от 26 юни 2013 година. Въз основа на което следва да се приеме, че административният съд е обсъдил всички доказателства по делото, правилно е установил фактическата обстановка по спора и напълно точно е приложил материалния и процесуалния закон, противно на твърдението на касационния жалбоподател. Видно от мотивите на съдебното решение, административния съд е извършил анализ на представените справки, въз основа на което обосновано е достигнал до извода, че не следва да приеме, че е налице въоръжен конфликт. Същото не се доказва и с представените пред настоящата инстанция справки. На следващо място, несъстоятелно е твърдението, че административния орган е нарушил правилата за разпределение на доказателствената тежест, възлагайки я изцяло върху чужденеца. Съгласно съдържанието на Наръчника на ВКБООН по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, тежестта на доказване е споделена между кандидата и интервюиращият орган, при отчитане на общия принцип тежестта да докаже фактите се носи от лицето, подало молбата за закрила. Доказателствената тежест се носи от жалбоподателят за онези факти и обстоятелства, от които той черпи благоприятни за себе си правни последици. След като не е представил други доказателства, посредством които да бъде установена различна фактическа обстановка от тази в решението на Председателя на ДАБ, жалбоподателят понася неблагоприятните последици, които законът свързва с ненадлежното и пълно доказване на релевантните за правния спор факти и обстоятелства. Липсва нарушение на чл. 75, ал.2 от ЗУБ. Недоказан е релeвирания от касатора довод за неправилно мотивиране с неналични основания по чл. 8, ал.1 от ЗУБ. Бежанската история на чужденеца не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец поради основателни опасения от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от Закона за убежището и бежанците. Установено е, че Х. Т. не е членувал в политическа партия или организации, не е имал проблеми заради принадлежността му към етническа група, както и че не е имал проблеми с оглед религията, която изповядва. Не е бил задържан. Срещу него не са образувани дела, той не е съден, респективно не е осъждан. Твърденията му за съществуваща заплаха, поради упражняваната професия от баща му и съществуващата евентуална заплаха спрямо него, поради това, че баща му е работил към ВК на ООН, не може да бъдат възприети като основателни спрямо кандидата за закрила. Следователно причината, поради която жалбоподателя е напуснал държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл. 8 ЗУБ, поради което законосъобразно е отхвърлена молбата му за предоставяне на бежански статут. Правилно съдът е счел за липсващи основания за предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9 ЗУБ. Търсещият закрила не е принуден да напусне Афганистан поради това, че там е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Не се твърдят и установяват тежки посегателства спрямо личността му, както и изтезание или нечовешко, или унизително отношение или наказание по други причини. Предпоставките по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ не са установени. Ако в страната по произход има вътрешен въоръжен конфликт, то не е доказано насилието да е безогледно и повсеместно на цялата й територия. Обстановката в Афганистан сама по себе си не дава основание да се приеме, че по отношение на жалбоподателя е доказано наличието на страх от преследване, не е установено по отношение на него да съществува реална опасност, повод за напускането му от Афганистан. Дори да има обща ситуация на несигурност в държавата по произход, то тя не е достигнала степен на безогледно насилие, с опасност от тежки посегателства, което да е основание за предоставяне на хуманитарна закрила на базата на общата ситуация. Същото се установява от фактите, съдържащи се в представената при разглеждане от първоинстанционния съд, справка на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ, относно положението в Афганистан, потвърдени и с представената актуална такава пред настоящата инстанция. По тези съображения Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че не са налице сочените в жалбата касационни оплаквания, а решението, предмет на касационен контрол, като валидно, допустимо и правилно трябва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение