Решение № 4442 от 22.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 523/2015 г.

Решение № 4442 от 22.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 523/2015 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от Снежана Драганова Цветанова и Спас Кирилов Цветанов, чрез пълномощника им адв. Албена Йотова, и от кмета на община Царево срещу решение № 1742 от 27 октомври 2014 г., постановено по адм. д. № 2541/2013 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменена заповед № РД-01-768/18 септември 2013 г. на кмета на община Царево. В касационната жалба на Снежана Драганова Цветанова и Спас Кирилов Цветанов се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба на кмета на община Царево са изложени доводи за неправилност на оспореното решение поради неговата необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. С молба от 07 януари 2015 г. кметът на община Царево е оттеглил подадената от него касационна жалба. Ответниците Христо Иванов Цонковски, Венеция Миткова Цонковска, Николай Симеонов Николов, Валентина Георгиева Николова, Александър Василев Димитров и Христина Ангелова Димитрова, чрез пълномощника си адм. Евгения Дашина, намират подадените касационни жалби за неоснователни. Подробни съображения за това излагат в представена по делото писмена защита. Останалите ответници - Димчо Димитров Янков и Мариана Стоянова Янкова, не са заявили становищата си по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно. I. По касационната жалба на кмета на община Царево: С молба от 07 януари 2015 г. кметът на община Царево е оттеглил подадената от него касационна жалба срещу решението по адм. д. № 2541/2013 г. по описа на Административен съд - Бургас. Молбата за оттегляне на касационната жалба е в писмена форма, подадена е преди първото съдебно заседание в касационната производство, поради което е допустима - чл. 214 от АПК, а предвид недвусмислено изразената воля на касатора е и основателна. С оглед горното касационната жалба на кмета на община Царево ще следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство ще следва да бъде прекратено. II. По касационната жалба на Снежана Драганова Цветанова и Спас Кирилов Цветанов: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд - Бургас е образувано по жалба на Христо Иванов Цонковски, Венеция Миткова Цонковска, Николай Симеонов Николов, Валентина Георгиева Николова, Александър Василев Димитров и Христина Ангелова Димитрова срещу заповед № РД-01-768/18 септември 2013 г. на кмета на община Царево, с която е одобрен проекта за ПУП-ПРЗ, чрез който УПИ I-12 в кв. 21, м. "Рибарницата", с. Лозенец, община Царево, отреден "за сърф клуб", с площ 2901 кв. м, се разделя на два нови урегулирани поземлени имота: УПИ I-66, 68, 69, 38, 65 "за сърф клуб", с площ 2369 кв. м, и УПИ II-67 "за вилна сграда", с площ 503 кв. м, а останалите 29 кв. м се отреждат "за улица" (публична общинска собственост). Съдът е приел, че оспорената пред него заповед е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалноправни разпоредби, поради което я е отменил. Решението е правилно. При постановяването му съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо установените релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за наличие на отменително основание по отношение на оспорената заповед на кмета на община Царево е законосъобразен. От данните по делото е установено, че процедурата по изменение на одобрения ПУП-ПРЗ е започнала по инициатива на Снежана Драганова Цветанова и Спас Кирилов Цветанов. Със заповед № РД-01-224/26 март 2013 г. на кмета на община Царево е одобрено мотивирано предписание, с което е допуснато да се изработи ПУП-ПРЗ в обхват УПИ I-12 в кв. 21, м. "Рибарницата", с. Лозенец, община Царево, при спазване на описаните в заповедта задължителни предписания. Въпреки че не е посочена конкретна правна норма, административният съд обосновано е възприел цитираната заповед като мотивирано предписание по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ. Последното е задължителна предпоставка за изработване и съответно - за одобряване на изменение на ПУП-ПРЗ. За да породи своето правно действие, мотивираното предписание следва да е влязло в законна сила. Това обстоятелства, както законосъобразно е приел административният съд, в случая не е налице. Предписанието, оформено с цитираната заповед на кмета на общината, не е съобщено на заинтересуваните лица, но въпреки това процедирането на изменението на плана е завършено с издаването на оспорената пред съда заповед. Неспазването на изискването за допускане изработването на изменение на ПУП-ПРЗ с влязъл в сила административен акт, каквото е мотивираното предписание по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, представява нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, което има за последица отмяната на издадения административен акт за одобряване на изменението на плана. Неоснователни са възраженията на касаторите относно това, че мотивираното предписание не е съобщено на заинтересуваните лица, тъй като е положителен акт, който по аналогия с текста на чл. 124б, ал. 4 от ЗУТ, не подлежи на съдебен контрол. Мотивираното предписание по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ да се изработи проект за изменение на ПУП е административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1 от ЗУТ и подлежи на съдебен контрол. Предписанието спира прилагането на действащите устройствени планове в частите, за които се отнася - чл. 135, ал. 6 от ЗУТ, като с това се засягат права на собствениците или носителите на ограничени вещни права, непосредствено засегнати от предвижданията на плана, който ще се изменя. Това обосновава и правната възможност за самостоятелното им оспорване по съдебен ред. Неоснователно е и позоваването по аналогия на текста на чл. 124б, ал. 4 от ЗУТ. Актът по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, с който се разрешава или отказва да се изработи проект за изменение на плана, подлежи на съдебен контрол, включително и след приемането на новата разпоредба на чл. 124б от ЗУТ (обн., ДВ, бр. 82/2012 г., в сила от 26 ноември 2012 г.). В ал. 4 на цитираната норма е предвидено, че решенията и заповедите по чл. 124 и 124а не подлежат на оспорване. Доколкото обаче в чл. 135 от ЗУТ не е предвидено изрично препращане към цитираните текстове, то разширително тълкуване на ограничителната разпоредба не може да се прави. Неправилни са изводите на административния съд относно наличието на противоречие с материалноправни разпоредби. Преди всичко следва да се посочи, че в мотивираното предписание по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ не е задължително посочването на конкретно основание за изменението на плана. Поради това констатираните от съда различия в правното основание за изменението на плана в мотивираното предписание и в заповедта за одобряването на изменението, не могат да доведат по отмяна на последния акт. Необоснован е и извода на съда, че в случая не са налице предпоставките за изменение на ПУП-ПРЗ на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като липсва предварително допълване, съответно поправка на съществуващ кадастрален план, или допълване, съответно поправка на кадастралната карта по реда на чл. 54 от ЗКИР със съответна заповед на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Действително, в производството пред административния съд не са представени доказателства за изменение на одобрената кадастрална карта, но данни за това съществуват в заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза. В касационното производство е представено копие от заповед № КД-14-02-1033/06 август 2009 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. Бургас, с която на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКИР е вписано изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри по отношение по отношение на поземлен имот с идентификатор 44094.21.12, по отношение на който е одобрено и изменението на ПУП-ПРЗ. Доколкото обаче посочените изводи на административния съд не могат да се отразят на правилността на решението като краен резултат, то този съдебен акт ще следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане, касаторите ще следва да бъдат осъдени да заплатят на Христо Иванов Цонковски направените пред касационната инстанция разноски в размер на 600 лева, представляващи адвокатски хонорар. По изложените съображения и на основание чл. 215, т. 5 от АПК и чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,