Решение № 17382 от 20.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 579/2013 г.

Решение № 17382 от 20.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 579/2013 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) срещу решение № 5894 от 06.11.2012 г., постановено по адм. дело № 7127/2011 г. на Административен съд София - град, с което по жалба на Юлия Любенова Дардова е отменена негова заповед № 451/25.07.2011 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение. Иска се отмяната му като неправилно и необосновано. Ответницата Дардова оспорва касационната жалба и моли да се потвърди първоинстанционното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение жалбата да се остави без уважение поради липса на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. За да се произнесе, настоящата инстанция съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Решението е правилно. Обосновано е прието от АССГ, че в случая заповедта в т. 1 не съдържа начален момент на извършване на визираните дисциплинарни нарушения, квалифицирани като неизпълнение на служебните задължения (чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл). Посочено е, че в качеството си на главен експерт "Човешки ресурси" служителката Дардова "от постъпването си на работа до извършване на проверката - 06.07.2011 г.", не е водила надлежно и по установения ред, в съответствие със задълженията си по длъжностна характеристика и приложимата нормативна уредба кадровите досиета на членовете и служителите на КЗД на хартиен носител, както и че "служителката не е водила и електронни досиета на членовете и служителите на КЗД - базата данни в системата е непълна, а попълнените данни в много случаи не съответстват на тези от оригиналните документи в кадровите досиета". Като се има предвид, че електронната информационна система "Човешки ресурси" е инсталирана в КЗД на 05.07.2010 г., липсва яснота откога е налице неизпълнение на посоченото служебно задължение. Процесната заповед е издадена на 25.07.2011 г., като е безспорно, че служителката е назначена на длъжността преди 25.07.2010 г. Очевидно е, че дисциплинарната й отговорност не може бъде ангажирана за действия и бездействия, предхождащи този момент, съгласно императивното правило на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, че дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от една година от извършване на нарушението. При така изложените мотиви в заповедта обаче не може да установи за кой период е преклудирана възможността на органа да наложи наказание поради изтичане на този давностен срок, което АССГ правилно е констатирал. Наред с това липсата на данни в електронните досиета е обстоятелство, което е станало известно на органа по назначаването през м. февруари 2011 г. и е довело до издаването на заповед № 74/14.02.2011 г., с която е наредено на Дардова "попълване на данните и пълното въвеждане в експлоатация на програмния продукт за водене и отчет на човешките ресурси". Като се има предвид, че заповедта за уволнение е издадена на 25.07.2011 г., то към тази дата двумесечният давностен срок от откриване на нарушението от м. февруари е изтекъл. При положение, че към 06.07.2011 г. нарушението все още се извършва и това е констатирала комисията съвместно с представител на фирмата, инсталирала електронната информационна система, тази дата изрично следва да е посочена в заповедта като дата на продължаващо виновно неизпълнение на служебни задължения по т. 1.1 от длъжностната характеристика, което не е сторено. Споделят се мотивите на АССГ, че по отношение на вмененото в т. 2 от процесната заповед нарушение - "неудостоверяване изготвянето на проектодокумента" във връзка с издаване на заповеди № 558 и № 559 от 28.09.2010 г., органът не е посочил какви са конкретните задължения на служителката съгласно Инструкция за документооборота в КЗД, които не са изпълнени от нея. Тоест какво тя е следвало да извърши и въз основа на кое правило от инструкцията, каквото е изискването на чл. 97, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Освен това не е ясно защо органът е приел, че продължителността на периода на правото на отпуск по майчинство на служителите Божова и Бозева, разрешен с тези две заповеди, е направилно изчислен от Дардова, което нарушило здравноосигурителните им права и след сезиране от контролните органи на НОИ се наложило коригирането им. Верността на това твърдение в мотивите на заповедта не се обосновава с издаването на последващите заповеди № № 235/29.04.2011 г. и 391/29.06.2011 г. Поради това е нарушено изискването на чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл - в заповедта да са описани доказателствата, които потвърждават нарушението. Що се касае до нарушението по т. 3 от заповедта - "налице са взаимоизключващи се данни за правото на платен отпуск на служителката Манолова и според направените справки, удостоверени с подписа на Дардова, оставащите й дни отпуск не могат да бъдат пресметнати", правилно съдът е приел, че липсват каквито и да било мотиви относно момента на извършване на това нарушение, поради което отново не е спазено изискването на чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл. Предвид изложеното, законосъобразно и обосновано АССГ е отменил оспорената заповед за уволнение, не са налице основания за касиране на постановеното решение и същото следва да се остави в сила. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на пето отделение,