Решение № 12117 от 11.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6914/2024 г.

Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - София срещу решение 1647/26.04.2024 г. на Административен съд Пазарджик по адм. д. 215/2024 г., с което е отменено решение 1800/21.12.2023 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София в частта му, потвърждаваща ревизионен акт /РА/ 2900292207904-091-001/06.07.2023г. и ревизионен акт за поправка на ревизионен акт П-29002923130343-003-001/10.07.2023 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП София. Касаторът заявява общо трите категории касационно иснования за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на решението. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация Марица олио АД отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора от Върховната прокуратура е за основателност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С ревизионен акт Р-2900292207904-091-001/06.07.2023г. /в обжалваното решение е пропусната буквата Р от сигнатурата на административния акт/, поправен с ревизионен акт за поправка на ревизионен акт П-29002923130343-003-001/10.07.2023 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП София са установени в тежест на "Марица олио" АД допълнителни задължения за корпоративен данък за данъчен период 2017 г. в размер 70 082.20 лева с лихви за забава 41 467.30 лева и за ДДС за внасяне в размер 162 398 лева за д.п.м. 06.2017 г. и за закъснителна лихва в размер 99 726.73 лева. При оспорването по административен ред РА и РАПРА са потвърдени с решение 1800/21.12.2023 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София. С обжалваното решение е отменен акта на решаващия орган в частта му за потвърждаване на РА и на РАПРА. Първоинстанционното решение е недопустимо. Възприемането на този порок е дължимо и служебно при действието на чл. 218, ал. 2 АПК. Съдът неправилно неправилно е определил като предмет на делото, а съответно и на решението, спорът за законосъобразността на акта на решаващия орган, постановен при оспорването на РА и РАПРА по административен ред. В отлика от производството по съдебно обжалване на индивидуални административни актове по реда на раздел I от гл. Х АПК, в съдебното производство по обжалване на административните актове по гл. XIX ДОПК решението по същество на горестоящия орган никога не е предмет на съдебния контрол /срвн. чл. 156, ал. 1, изр. 1 ДОПК и чл. 145, ал. 1, т. 1 и т. 2 АПК/. Постановеното при липса на предмет съдебно решение е недопустимо /съобр. чл. 159, т. 1 АПК/. При действието на чл. 221, ал. 3 АПК е дължимо обезсилване на първоинстанционното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. При новото разглеждане на делото от административния съд следва да се съобразят указанията на касационния съд за предмета на делото и на решението. С оглед естеството на порока на обжалваното решение не се следват други указания по тълкуването и прилагането на закона, но касационният съдебен състав възприема пороци в процесуалната дейност на първостепенния съд при разпределяне на доказателствената тежест /чл. 170, ал. 3 АПК/ и в указанията по доказването по чл. 171, ал. 5 АПК. Съдът не е разяснил предмета на доказването, включващ основанията за преобразуване на СФР с данъчните постоянни разлики по чл. 28, ал. 2 ЗКПО и за корекция на ползван данъчен кредит по 79, ал. 1 ЗДДС, но и правоизключващите преобразуването и корекцията факти. Не е посочил и страната, чиято е обвързаността за несъмнено установяване на спорните факти. Без точно изпълнение на тези процесуални задължения съдът не може да приложи правилата на доказателствената тежест, като приема за ненастъпили правните последици на недоказаните факти. С арг. от чл. 226, ал. 3 АПК по разноските за водене на делото пред ВАС следва да се произнесе първоинстанционния съд. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение