Решение № 4547 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7177/2017 г.

ВАСПетчленен състав10.04.2018 г.докладчик Еманоил Митев

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ искането на началника на МП "В. З." за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на решение № 8223 от 03.07.2015 г., постановено по адм. дело № 4849/2015 г. по описа на Върховния административен съд, Второ отделение. Решението не подлежи на обжалване

Мотиви

Решение № 4547 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7177/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на началника на МП "В. З." за отмяна на решение № 8223 от 03.07.2015 г., постановено по адм. дело № 4849/2015 г. по описа на Върховния административен съд, Второ отделение. В искането се твърди, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, които са от съществено значение за делото и в този смисъл е представено определение от 15.11.2016 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-222/2016 г. Иска се отмяната на решението. Ответникът "Стил БГ" ЕООД, гр. В. не изразява становище по искането за отмяна. За да се произнесе по искането за отмяна, настоящият петчленен съдебен състав на Върховния административен съд взе предвид следното: С решение № 8223 от 03.07.2015 г., постановено по адм. дело № 4849/2015 г. Върховния административен съд, Второ отделение, отменя решение № 614/17.03.2015 г. по адм. дело № 2838/2014 г. на Административен съд В., в частта в която е отхвърлена жалбата на "Стил БГ " ЕООД срещу решение изх. № 32-51767 от 27.05.2014 г. към ЕАД № 11BG002002K071465 от 01.09.2011 г., издадено от началника на МП "ВАРНА ЗАПАД", потвърдено с решение № 3286986 от 31.07.2014 г. на началника на М. В. и вместо него постановил решение по същество на спора, с което отменил решение изх. № 32-51767 от 27.05.2014 г. към ЕАД № 11BG002002K071465 от 01.09.2011 г., издадено от началника на МП "ВАРНА ЗАПАД", потвърдено с решение № 3286986 от 31.07.2014 г. на началника на М. В.. След приключване на съдебното производство и влизане на решението на Върховния административен съд в сила СЕС постановява определение от 15.11.2016 г. по дело С- 222/2016 г. с предмет преюдициално запитване, отправено на основание чл. 267 ДФЕС от АС- В. в рамките на производството по делото "МИП- ТС" ООД- гр. С. срещу началника на Митница - В.. С този акт СЕС дава тълкуване на чл. 1, § 1 от Регламент за изпълнение № 791/2011 г. на Съвета от 03.08.2011 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито и за окончателно събиране на временно мито, наложено върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от Китайската народна република. Подателят на искането за отмяна представя това определение на СЕС като ново доказателства и ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Като прецени изложеното по-горе и искането за отмяна съобразно посоченото в него основание Върховния административен съд, петчленен състав, констатира следното: Искането е неоснователно. Като извънреден, извънинстанционен способ за контрол върху влезли в сила решения, производството по отмяна се развива при точно и изчерпателно посочени основания. Основанията за отмяна, изброени в чл. 239 АПК, не могат да се тълкуват разширително, тъй като засягат стабилитета на съдебните актове. Решенията на Съда на Европейския съюз, постановени в производство по чл. 267 ДФЕС, с което се извършва тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз, не са посочени в цитирания по-горе законов текст, поради което не представляват основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Следва също така да се посочи, че основанието за отмяна, предвидено в чл. 239, т. 1 АПК, на което подателят на искането се позовава, също не е изпълнено. Според цитирания текст съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението или определението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда, или на небрежност на страната. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа при водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства следва да са от съществено значение за делото. В случая нови доказателства и нови обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, изяснен по-горе, не са представени и не са изложени. Представеното определение на СЕС не установява нови факти или обстоятелства, които да променят фактическата обстановка по спора, разрешен с влязлото в сила съдебно решение. Актът на СЕС дава отговор на преюдициален въпрос, свързан с приложението на Регламент за изпълнение № 791/2011 г. на Съвета от 03.08.2011 г., като предоставя принципно тълкуване на правни норми. Това тълкуване е задължително за съда, отправил преюдициално запитване, като същият следва да се съобрази с него при постановяване на съдебния акт. Тълкуването на СЕС може да бъде взето предвид и в други висящи съдебни производства, като при преценка, че отправените преюдициални въпроси имат пряко значение за правилното решаване на спора, с който е сезиран, съдът може да спре производството до произнасянето на СЕС. В. всички случаи решенията на СЕС по преюдициални запитвания могат да бъдат съобразени при формиране на волята на съда при разрешаването на правния спор. Тези актове на СЕС обаче не могат да бъдат взети предвид в производството по чл. 237 и сл. АПК и да обосноват отмяна на влезли в сила решения, тъй като по този извънреден ред не се осъществява контрол върху тълкуването и прилагането на материалния закон. Поради всичко изложено настоящият петчленен състав приема, че предпоставките на чл. 239, т. 1 АПК не са осъществени. Искането за отмяна е неоснователно и следва да се отхвърли. По тези съображения Върховният административен съд, петчленен състав,

Цитирани разпоредби

1