Решение № 9019 от 22.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13816/2011 г.

Решение № 9019 от 22.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13816/2011 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, чрез процесуалния представител юрк. Георгиева, против решение № 4146 от 1.09.2011 г., постановено от Административен съд София - град по адм. д. № 58/2011 г., с което е обявена нищожността на Уведомително писмо изх. № 01-6500/13187/5.08.2009 г., издадено от главен експерт - ръководител на Областна разплащателна агенция - София-град на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, в частта на наложена на Никола Кирилов Стоимчев санкция за бъдещ период в размер на 12505,39 лева. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че молбата за оттегляне на заявлението е подадена месеца след изплащането на субсидията, към който момент лицето вече не е имало статут на кандидат, за да се възползва от правото си да оттегли заявлението, предвид приложената по делото разпечатка от СЕБРА и моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно и неправилно и да отхвърли жалбата против оспорения административен акт. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не изпраща представител. Ответникът - Никола Кирилов Стоимчев, с писмен отговор и в писмена защита, както и чрез процесуалния си представител адв. Димитрова, оспорва жалбата по съображения, че е налице редовно подадено частично оттегляне на заявеното искане по схема НР1, по което незаконосъобразно е наложена санкция за бъдещ период в размер на 12505,39 лв., която ще бъде удържана от полагащата се субсидия при кандидатстване за подпомагане в следващите три години. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за защита пред ВАС. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението за правилно, предвид приетата от съда нищожност на оспореното уведомително писмо № 01-6500/13187/5.08.2009 г., издадено от главен експерт - ръководител Областна разплащателна агенция - София-град в частта му за наложена санкция от 12 505.39 лв. с мотиви за липса на материална компетентност на органа. Посочва, че уведомителното писмо е подписано от Ивайло Арбов - главен експерт - ръководител на Областна разплащателна агенция - София-град, ДФ "Земеделие", който е упълномощен от изпълнителния директор, съгласно заповед № 01-РД/1104/15.07.2009 г. на основание чл. 20а, ал. 2, т. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 9 от УП на ДФ "Земеделие" (отм.), но не е налице делегиране на правомощия по чл. 20а от ЗПЗП по реда на чл. 11, ал. 1 от УП на ДФ "Земеделие" /отм., ДВ, бр. 87/2009 г./, предвид липса на решение на УС на фонда. Допълва, че не е нарушена разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, тъй като съдът се е произнесъл в рамките на ал. 1 от АПК, като е решил делото по същество. Намира решението в тази част за материално законосъобразно, с оглед извода за липса на фактически основания за налагане на санкция и разпоредбата на чл. 22 от Регламент ЕО 796/2004 г. Предвид липсата на касационни основания за отмяна на обжалваното решение, предлага то като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София - град е повторно, образувано по жалба на Никола Кирилов Стоимчев срещу уведомително писмо изх. № 01-6500/13187/5.08.2009 г., издадено от главен експерт - ръководител на Областна разплащателна агенция - София-град на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, в частта относно наложена на оспорващия санкция за бъдещ период в размер на 12505,39 лв. по Схема за директни плащания за Необлагодетелстваните райони - планински /НР1/, предвид изцяло неодобрената заявена площ от 97,35 хектара по подаденото от него Общо заявление за плащания на площ за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и националния бюджет на РБ за кампания 2008 г. При първоначалното разглеждане на делото, с решение № 4 от 18.02.2010 г., постановено по адм. д. № 5858/2009 г., Административен съд София - град отменил оспореното уведомително писмо № 01-6500/13187 от 5.08.2009 г. на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, в частта на наложената санкция от 12 505,39 лв., като приел, че то е издадено от компетентен орган, но при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, предвид незачетеното от страна на ДФ "Земеделие" оттегляне на заявлението в частта за подпомагане по НР1 на кандидата и с решаващ извод, че след като юридическият факт - подаване на заявлението в частта за подпомагане по НР1 се счита за неосъществен, не следва да се прилагат каквито и да е санкции по тази част от заявлението, респ. няма правно основание за налагане на процесната санкция. С решение № 15574 от 17.12.2010 г. по адм. д. № 5141/2010 г., състав на IV отд. на ВАС отменил това решение и върнал делото за ново разглеждане с указания да установи статута на Никола Стоимчев към датата на подаване на молбата му за оттегляне на заявлението за подпомагане по схемата НР1, като със съдебно-икономическа експертиза да установи дали към този момент той е получил по банкова сметка дължимите му плащания, откъдето да изведе заключение дали е налице годно оттегляне на заявлението от лице - кандидат за подпомагане или от реален ползвател на отпуснатата му вече субсидия. Дал и второ указание, а именно при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд да изиска от административния орган да представи доказателства за прието решение от Управителния съвет на ДФ "Земеделие" за упълномощаване на ръководителя на ОРА - София град да издаде процесното уведомително писмо в изпълнение на изискванията за делегиране на правомощия по чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" /приет с ПМС № 248 от 2006 г., отм. с ДВ, бр. 78 от 3.11.2009 г. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд, в изпълнение на указанията на ВАС, указал на ответника да представи доказателства за компетентност на органа, издал оспореното писмо и назначил допълнителна експертиза /л. 16 от делото/. С оглед неизпълненото изрично указание за представяне на доказателства за наличие на решение на УС на ДФЗ за упълномощаване на ръководителя на ОРА - София град да издаде процесното уведомително писмо съдът приел, че на неговия издател не е била надлежно възложена тази функция. На това основание приел оспорения административен акт за издаден от некомпетентен орган и като такъв за нищожен и обявил неговата нищожност. Същевременно приел, че няма основание за изпращане на преписката за ново произнасяне от компетентен орган, предвид установената с допълнителната експертиза липса на фактическо основание за наложената санкция. В тази връзка развил съображения, че съгласно чл. 22 Регламент ЕО № 796/2004 г., молбата за помощи може да бъде изцяло или частично оттеглена по всяко време в писмена форма, но когато компетентните органи вече са информирали земеделския производител за нередности от молбата за помощи или когато компетентните органи са уведомили земеделския производител за намерението си да извършат проверка на място и когато проверката на място установи нередности, оттегляне не се разрешава по отношение на частите на молбата за помощи, засегнати от нередностите. Преценил, че оттеглянето, съгласно § 1 връща кандидата в положението, в което е бил преди представянето на молбата за помощи или част от въпросната молба за помощи, като съобразил и дефиницията за нередност - всяко неспазване на съответните правила за отпускане на поисканата помощ. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, и при съобразяване с нормата на чл. 224 АПК, АС - СГ е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. С оглед данните по делото, събрани при новото разглеждане на делото, съдът правилно е издирил и приложил относимите за случая правни норми, предвид следното: По отношение на указанието да провери дали главен експерт - ръководител Областна разплащателна агенция - София-град е бил материалнокомпетентният да издаде оспорения административен акт съдът е извел законосъобразен извод. Правилна е неговата преценка на Заповед № 01-РД/1104 от 15.07.2009 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за упълномощаване на всички младши експерти, експерти, старши експерти и главни експерти от 28-те Областни разплащателни агенции на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция и на служебна бележка № 6500/19909/9.10.2009 г. Съгласно разпоредбата на чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП, изпълнителният директор представлява фонда и Разплащателната агенция, от което следва извода, че той е компетентен по закон орган, който може да прави волеизявления от името на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция. В съответствие с чл. 20а от ЗПЗП, уведомителното писмо като индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 от АПК следва да е издадено и подписано от изпълнителния директор на фонда или от длъжностно лице при делегирани правомощия по реда на чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие" /приет с ПМС № 248 от 15.09.2006 г., Обн. ДВ. бр. 78 от 26.09.2006 г., понастоящем отменен /ДВ. бр. 87 от 3.11 2009 г., но действащ нормативен акт към издаване на административния акт, даващ възможност на изпълнителния директор да делегира част от предоставените му от управителния съвет правомощия за вземане на решения и сключване на договори за финансово подпомагане на земеделски производители, на заместник-изпълнителните директори и на ръководителите на териториалните структурни звена на фонда, но само след предварително решение на управителния съвет. В конкретния случай уведомителното писмо е подписано от главен експерт в ДФ"Земеделие"-Областна разплащателна агенция София-град Ивайло Арбов, който не е в кръга на лицата, посочени в чл. 11 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие". От анализа на структурата на ДФ "Земеделие" при изпълнение на функцията му като Разплащателна агенция и с оглед разпоредбите на чл. 20а, ал. 2, чл. 22а и чл. 43, ал. 1, 2 и 4 от ЗПЗП и чл. 35 и чл. 43, ал. 1 и 2 на действащия към момента на издаването на обжалвания акт Устройствен правилник на ДФ "Земеделие" (отм.), се налага изводът, че оправомощеният орган, който е следвало да се произнесе по заявлението за финансово подпомагане на жалбоподателя е Изпълнителният директор на Разплащателната агенция. Последният, както бе посочено по-горе, съгласно с чл. 11, ал. 1 от УПДФЗ (отм.) може да делегира част от предоставените му от управителния съвет правомощия, след предварително решение на управителния съвет, като в случая тези изисквания не са изпълнени и при положение, че уведомителното писмо, предмет на жалбата в първоинстанционното производство, като индивидуален административен акт е издадено от некомпетентен орган, то правилно е преценено като нищожен административен акт и законосъобразно е обявява за нищожно. По отношение на втория извод на съда - че делото не следва да се изпраща като преписка на административния орган - Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция София за ново произнасяне, не е налице твърдяното в настоящата жалба нарушение на материалния закон. Съобразно приетото от ВАС в предходното решение по делото, приложимото за случая право е Регламент /ЕО/ № 1782/2003 г. на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика, Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г., Регламент /ЕО/ № 1698/2005 г., Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за подпомагане на площ и Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделските стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. В случая следва да се има предвид, че в териториалния обхват на планинските райони се включват землищата на населените места, посочени в Приложение № 1, а в териториалния обхват на районите с ограничения, различни от планинските, се включват землищата на населените места, вписани в Приложение № 2, като село Чепинци, област София не е сред посочените в приложенията землища. Противно на твърдяното в жалбата, първоинстанционният съд е осъществил правилно разграничение между промяна в заявлението и пълно или частично оттегляне на заявлението, които са различни хипотези, съответно с различни правни последици, и правилно в конкретния случай е преценил, че е налице частично оттегляне на заявлението по искането за подпомагане по схемата НР1. От съществено значение са обстоятелствата, че към момента на подаване на молбата за оттегляне на 27.07.2009 г. /л. 5 от делото/ заявителят не е бил уведомен за извършване на административна проверка по заявлението, както и че волята за оттегляне на частта от заявлението по НР1 е достигнала до административния орган и съдържанието й е било ясно разбрано, видно от Писмо от 15.09.2009 г. на заместник-изпълнителния директор на фонда, и то преди постановяване на оспорения административен акт за налагане на процесната санкция. Наред с това, с оглед приетото при новото разглеждане на делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, на 24.02.2009 г., т. е. преди датата на подаване на молбата за оттегляне /27.07.2009 г./, на жалбоподателя е преведена субсидия по СЕПП и СНД, но по НР1 не е платена сума, като за тази схема е определена санкция от 12 505,39 лв. за цялата площ от 97,35 ха, която сума следва да бъде удържана от полагаща се субсидия при кандидатстване за подпомагане в следващите три години. Съображенията в жалбата, представляващи по същество оспорване на тези констатации по заключението, са преклудирани. С оглед извода за липса на фактически основания за налагане на санкция и предвид разпоредбата на чл. 22 от Регламент ЕО 796/2004 г., съгласно която молбата за помощи може да бъде изцяло или частично оттеглена по всяко време в писмена форма, но когато компетентните органи вече са информирали земеделския производител за нередности от молбата за помощи или когато компетентните органи са уведомили земеделския производител за намерението си да извършат проверка на място и когато проверката на място установи нередности, оттегляне не се разрешава по отношение на частите на молбата за помощи, засегнати от нередностите. Относимата за случая разпоредба посочва, че оттегляне в съответствие с § 1 връща кандидата в положението, в което е бил преди представянето на молбата за помощи или част от въпросната молба за помощи, като съгласно чл. 2.10, нередност е всяко неспазване на съответните правила за отпускане на помощта. Обоснован е изводът на съда, че след като кандидатът е можел да подаде заявление за оттегляне, тъй като до оттеглянето не е уведомен за констатирани нередности, и с оглед безспорно установения факт, че до този момент не му е била изплатена субсидия по тази мярка (видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза и изричното изявление на вещото лице в о. с. з. на 22.06.2011 г. /л. 25 от делото/, той към момента на оттегляне - 27.07.2009 г. не е бил неин ползвател. По аргумент от чл. 22 Регламент ЕО № 796/2004 г. кандидатът, след направеното оттегляне, е бил в положението преди подаването му, т. е. юридическият факт на подаване на заявление в тази част правилно е счетен за неосъществен, поради което не е възникнала предвидената в съответната хипотеза на правната норма нередност, следователно и няма основание за прилагане на нейната санкция. По тези съображения решението и в тази част е материално законосъобразно и не се налагат "коригиращи" мотиви, каквото е алтернативното искане в касационната жалба. Доводите за неспазени указания на ВАС не намират опора в доказателствата по делото, а тези за необоснованост на решението са неоснователни. Останалите съображения не представляват касационни основания. Предвид изложените съображения и спазените указания на ВАС, настоящият състав на ВАС преценява оспореното решение като законосъобразно и правилно. Обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба. Съобразено е с материалния и закон и е обосновано. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се установи то да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Искането за разноски, направено от процесуалния представител на ответната страна за защита пред ВАС е основателно, с оглед чл. 143, ал. 4 АПК вр. с чл. 228 АПК, и доказано, предвид данните в представеното на л. 22 от делото адв. пълномощно, установяващо действително плащане на договореното в размер на 300 лева на адвокатско възнаграждение, поради което следва да бъде уважено в посочения размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,