Решение № 7501 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9377/2018 г.

Решение № 7501 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9377/2018 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Трейдър 21" ЕООД, гр. П. срещу Решение № 814 от 16.04.2018 г., постановено по адм. дело № 1645 от 2017 г. по описа на Административен съд – П., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-16-1401697-091-01 от 17.12.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-П., в частта, с която е отказан данъчен кредит в общ размер от 63 022. 08 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 9 343. 15 лв., потвърдена с Решение № 209 от 17.03.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/-П. при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че събраните доказателства установяват реалното извършване на спорните доставки. Намира, че изводите на първоинстанционния съд не са съобразени с представения предходен РА, с който е признато правото на данъчен кредит по фактури, издадени от същия доставчик и при аналогични съпътстващи доказателства. Акцентира върху извършените по банков път към доставчика плащания за стоките, като се позовава и на заключението на експерта по проведената ССчЕ. Намира, че изводите на съда противоречат на разясненията на СЕС, дадени с решението по дело С- 80/12. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и на РА. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция "ОДОП"- П., чрез процесуален представител, оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд –П. е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № Р-16-1401697-091-01 от 17.12.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-П., в частта, с която на "Трейдър 21" ЕООД е отказан данъчен кредит в общ размер от 63 022. 08 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 9 343. 15 лв., потвърдена с Решение № 209 от 17.03.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"- П. при ЦУ на НАП. За да достигне до извод за неоснователност на релевираното оспорване първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Предмет на доставките по 9 бр. фактури, издадени от "Вива Енд Вита" ЕООД, е слънчоглед, реколта 2012 г. След анализ на събраните писмени доказателства и заключението на експерта по проведената ССчЕ, кредитирано като обективно и компетентно дадено, решаващият състав е приел, че те не се подкрепят взаимно по между си и не установяват главно и пълно реалното предаване на слънчоглед от издателя на фактурите на ревизираното дружество. В частност съдът е съобразил, че не е доказано от кого са транспортирани стоките до базите, в които са приети. Подчертал е, че доставчикът няма складови бази, площадки, кантар и други обекти, собствени или наети в гр. М., поради което е приел, че стоките не са натоварени на мястото, посочено в товарителниците. Акцентирал е върху липсата на издадени фактури от сочените превозвачи за извършени транспортни услуги на доставчика през данъчен период м. 12. 2012 г. Съдът подробно е анализирал всички представени доказателства, в резултат на което е констатирал, че те съдържат противоречива и недостоверна информация. Той детайлно е посочил установените несъответствия в датите на съответния приемо-предавателен протокол и приемната бележка/товарителница, обосноваващи извода му, че представените доказателства не следва да бъдат кредитирани като верни. Поради това е счел, че не е установено предаването на правото на разпореждане със стоките като собственик от издателя на фактурите на ревизирания, с оглед на което и на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС за получателя по тях не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решаващият състав е обсъдил всички относими доказателства, както и заключението по проведената ССчЕ и въз основа на съвкупният им анализ е формирал своите фактически и правни изводи. Тяхната правилност не се опровергава от констатациите в сочения предходен РД и РА, отнасящи се до друг ревизиран данъчен период, тъй като те не обвързват нито органите по приходите при последващата ревизия, нито съда. Определящ е предмета на процесното ревизионно производство, наред с обосноваността и законосъобразността на издадения в него РА, като именно в този обхват е и предметът на съдебен контрол. Само по себе си надлежното осчетоводяване на спорните доставки от ревизирания и отразяването им в СД и ДП за процесния период не установяват реалното им извършване. Действително, неустановеността на произхода на стоката и нередностите при предходни доставчици не могат да се противопоставят на получателя, но в тежест на последния е да докаже положителните факти на действителното осъществяване на доставките. В този аспект с решението по дело С- 80/12 СЕС не отрича, а подчертава необходимостта националният съдия да извършва съвкупна преценка на събраните доказателства и въз основа на тях да преценява дали е доказано предаването на правото на разпореждане със стоките като собственик от издателя на фактурите на получателя. Както правилно е посочил и първоинстанционният съд, всички съпътстващи фактурите доказателства са частни документи, които нямат обвързваща материална доказателствена сила. При констатираните и подробно посочени несъответствия между тях, обосновано решаващият състав е приел, че не може да кредитира съдържанието им като вярно, а от там, че неустановените факти следва да се приемат за неосъществени. Този извод не се опровергава от доказаното плащане на сумите по фактурите по банков път, тъй като то е само косвено, но не и пряко доказателство за реалното извършване на доставките. Несподелима е тезата, че складодържателят "Милениум 2000" ЕООД е удостоверил в приемните бележки чия е била собствеността на стоките, тъй като посоченото юридическо лице нито има задължение, нито компетентност да изследва и удостоверява чие е правото на собственост върху слънчогледа. След като не е установено как стоките са предадени именно от доставчика в складовите бази, в които са приети, то правилно първоинстанционният съд е счел, че верността на приемните бележки не се подкрепя от други доказателства. Изложените в тази връзка мотиви напълно се споделят от настоящата инстанция и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК не следва да бъдат преповтаряни. Като е достигнал до заключение за законосъобразност на РА в оспорената му част и е отхвърлил жалбата срещу него, АС- П. е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на сумата от 2700. 96 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение