Решение № 2349 от 16.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12476/2011 г.

Решение № 2349 от 16.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12476/2011 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "Атлант" ООД гр. Варна чрез пълномощника на дружеството срещу решение № 1602/29.06.2011 г. по адм. д. № 3420/2010 г. на Административен съд гр. Варна. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, процесуални норми и необоснованост. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба "Пазари" ЕАД чрез своя представител намира касационната жалба за неоснователна. Ответникът началникът на РДНСК- Североизточен район не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № ДК-02-СИР-28/09.09.2010 г. на началника на РДНСК-Североизточен район, с която му е наредено да премахне незаконен строеж, представляващ масивна сграда с четири магазина с входове от ул. "Ангел Кънчев", сладкарница "Адамо" със санитарни помещения, два магазина и помещение за бърза закуска с входове към пазара, със застроена площ от около 269 кв. м, находящ се върху търговски места № 539, 536 и 558 на пазар "Централен", Колхозен, УПИ 1, кв. 333, по плана на 9-ти м. р. Варна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че строежът е извършен през 1980-1981 г., като за извършването му няма строителни книжа. Към 1981 г. е действал РП от 59 г., като не е съществувал застроителен план на имота. Поради това, според мотивите на обжалваното решение, се налага извода, че макар обектът да отговаря на строителните правила и нормативи, действали по време на извършването му, така и понастоящем /при единодушие на вещите лица/, той не е бил допустим по действащия тогава подробен градоустройствен план, тъй като този план не е предвиждал застрояване. До момента обектът не е предвиден по нито един ЗП, действащ или действал за имота. Така постановеното решение е необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила: В този аспект съдът не е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност и съотносимост. Някои от приетите от съда за установени фактически констатации не се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е фактическата констатация, че строежът не е предвиден по нито един ЗП, действащ или действал към момента. От доказателствата по делото се установява, че в генералния план от 1995 г. обектът е отразен като запазващ се. В разглеждания аспект и двете експертизи съдържат заключение, че към момента на изграждането строежът е отговарял на действащите строителни правила и е бил допустим. В този смисъл съдът е следвало да издири приложимите правни норми към момента на извършване на строителството, които определят правилата за изграждане. Липсата на застроителен план не сочи задължително на забрана за строителство в определен имот и момент, освен ако такава не е нормативно предписана. По принцип за търпимостта на строежа съдът следва да се произнесе и служебно с оглед постановената в § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ забрана за премахването му. Материалноправните предпоставки, визирани в хипотезиса на цитираната правна норма, изискват проверката за търпимостта да се извърши към момента на изграждането на строежа или към актуалния сега момент съобразно нормите на ЗУТ. В обжалваното решение изобщо няма произнасяне дали строежът е търпим към актуалния сега момент съобразно правилата и нормите на ЗУТ, нито пък аргументация защо не се приема извода и в двете съдебнотехнически експертизи за допустимост на процесния строеж към другия, визиран в § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ момент-към момента на извършване на строежа. В тази насока с касационната жалба е представено решение № 2907/07.12.2011 г. по адм. д. № 1229/2011 г. на същия съд, с което е отменен отказа на главния архитект на район "Одесос" за издаване на удостоверение за търпимост на процесния строеж, като съдебното решение е изпълнено и такова е издадено в полза на касатора. Според мотивите на цитираното съдебно решение строежът е допустим съобразно правилата и нормите на ЗУТ, в какъвто смисъл няма произнасяне с обжалваното решение. Предвид изложеното обжалваното решение следва да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване мотивите на настоящето решение. Обжалваното решение е недопустимо в частта като постановено при участието на "Пазари" ЕАД като заинтересовано лице. В административното производство по премахване на незаконен строеж участници са само административният орган и лицето, адресат на акта. Никакви други лица не са засегнати от разпоредителната част на административния акт, за да бъдат заинтересовани такива в съдебноадминистративното производство. Няма и правна норма, която в този случай да сочи други лица като заинтересовани-например собственици или съсобственици на строежа или на терена, в който е изграден приетият за незаконен строеж. Ето защо такива лица не са легитимирани да участват като заинтересовани в производството по оспорване на административен акт със съдържание като обжалваната заповед, тъй като никой не може да претендира неблагоприятни последици в чужда правна сфера. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение