Решение № 16646 от 6.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8619/2019 г.
ВАСII отделение06.12.2019 г.докладчик Емилия Кабурова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 105 от 3.05.2019 г. постановено по адм. дело № 355/2018 г. на Административен съд - Кюстендил. ОСЪЖДА К. Васев, от [населено място], [адрес], да заплати на Община Кюстендил юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 200 /двеста/ лева ОСЪЖДА К. Васев, от [населено място], [адрес], да заплати на М. Димитров, от [населено място], [адрес], разноски за касационната инстанция в размер на 500 /петстотин/ лева. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 16646 от 6.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8619/2019 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на К. Руменов Васев, от гр. Кюстендил, лично и чрез пълномощника му - адв. Миланов, против решение № 105 от 3.05.2019 г. по адм. дело № 355/2018 г. на Административен съд - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № РД-00-822/11.07.2018 г. на кмета на община Кюстендил, инвестиционен проект № 73/11.07.2018 г. и Разрешение за строеж /РС/ № 83/11.07.2018 г. на главния архитект на община Кюстендил, съставляващи части на комплексен проект за инвестиционна инициатива /КПИИ/, по чл. 150 ЗУТ, като неоснователна. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Подробно основанията за отмяна са развити в касационната жалба и писмената защита, депозирана от адв. Димитрова. Ответниците: кмета на община Кюстендил и главен архитект на община Кюстендил, чрез процесуалния им представител - ст. юрисконсулт Христова, оспорват касационната жалба като неоснователна. Претендират юрисконсултско възнаграждение. Ответникът: М. Димитров, от [населено място], изразява становище за неоснователност на касационната жалба, по съображения, подробно развити в писмена защита която представя. Претендира разноски за касационната инстанция. Ответниците: Д. Ангелов, Л. Йорданов, В. Ангелова, Е. Стоилкова, Й. Ангелова, П. Зафирова, В. Иванов, И. Николова, Е. Атанасчикова, В. Манов и Е. Иванова, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на обжалване пред АС-Кюстендил е изработен КПИИ, съдържащ: Заповед № РД-00-822 от 11.07.2018 г. за одобряване проект за ИПУП - ПРЗ на УПИ V-7200 и УПИ I, кв. 329а по плана на гр. Кюстендил; Инвестиционен проект № 73/11.07.2018 г. и РС № 83/11.07.2018 г. на главния архитект на община Кюстендил за строителство в новосъздаден УПИ V-2391, кв. 329 а на гр. Кюстендил, собственост на ответника М. Димитров. Прието е от съда, че оспорените части на КПИИ са издадени от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила. От анализа на доказателствата са изведени изводи, че процедурата е по искане на възложителя - собственик на ПИ с идентификатор накрая 2391 до кмета на община Кюстендил, като със Заповед № РД-00-722/21.06.2018 г. на кмета на община Кюстендил е одобрено заданието и е разрешено изработването на КПИИ на УПИ V-7200, кв. 329 а, на основание чл. 150, вр. чл. 124а, ал. 2 ЗУТ. При извършената проверка на съставните части на КПИИ е установено, че същите съответстват на материалния закон и целта му, което ги прави законосъобразни. Отхвърлени са оплакванията на оспорващия за несъобщаване на всяка част от КПИИ, с позоваването на чл. 150, ал. 3 ЗУТ, съгласно който частите на КПИИ се одобряват едновременно с издаването на РС и се съобщават на заинтересованите лица, по реда на АПК. По отношение на инвестиционния проект е прието, че са спазени изискванията за съгласуваност по чл. 142, ал. 1, 5 и 6 ЗУТ и чл. 145, ал. 2 ЗУТ, както и че не е било необходимо съгласието на ОбС-Кюстендил, тъй като не се одобрява ПУР, а ПРЗ за конкретен имот. Не са уважени и оплакванията срещу одобрения проект за ИПУП-ПРЗ с мотиви, че изменението е на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ - привеждане на регулационните граници на УПИ V, в съответствие с имотните такива на ПИ 2391 по влязлата в сила КККР на гр. Кюстендил от 2008, за което органът е изложил мотиви. Посочено е, че предвижданията на ПУП-ПРЗ и параметрите на застрояване са в съответствие с ОУП на гр. Кюстендил /одобрен през 2016 г./ и предвидените за съответната устройствена зона -"Жм" показатели: Кинт, плътност на застрояването, минимална озеленена площ. Прието е още, че имотът е незастроен, тъй като по предходния план / от 1999 г. / съществуващите в имота сгради са без режим на запазване и че проекта на ПРЗ не засяга ПИ с идентификатор накрая 2392 /път/. Решението е валидно, допустимо и правилно. При правилно установена фактическа обстановка са изводите на съда за законосъобразност на одобрения КПИИ, състоящ се от заповед за одобряване проект за изменение на ПУП-ПРЗ на УПИ V, кв. 329 а по плана на гр. Кюстендил, одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, на основание чл. 150 ЗУТ. Процедурата е започнала по искане на възложителя - собственик на ПИ с идентификатор 41112.503.2391 по КККР на гр. Кюстендил от 2008 г., отговарящ на бивш имот пл. № 7200, за който със заповед за ЧИ на ПР от 1999 г. е отреден УПИ V, кв. 329 а. Със заповед № РД-00-722/21.06.2018 г. на кмета на община Кюстендил е одобрено представеното задание и е разрешено изработването на процесния КПИИ, на основание чл. 150, ал. 1, вр. с чл. 124а, ал. 2 и чл. 134, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ. Заданието, съгласно чл. 125, ал. 2 ЗУТ, съдържа мотиви за необходимостта от изработване на КПИИ и информация за съществуващото положение и за действащите спрямо територията, в която попада УПИ V устройствени планове. Установено е, че със Заповед № 822/11.07.2018 г. е одобрен проекта за ИПУП-ПРЗ на УПИ V-7200 и УПИ I "За геолого-геофизичен комплекс" в кв. 329 а на гр. Кюстендил от 1999 г., като: РП предвижда привеждане на регулационните граници на УПИ V по имотните граници на ПИ с идентификатор накрая 2391 по КККР на гр. Кюстендил, при което се изменя и улично-регулационната линия на улици с о. т. 1533- о. т. 797 и от о. т. 1533- о. т. 895, както и регулационните линии между УПИ V -7200 и УПИ I, кв. 329 а, а с ПЗ в съответствие с ОУП на гр. Кюстендил от 2016 г. и устройствената зона, в който попада имота - "Жм", се определят ограничителните линии на застрояване и показателите за застрояване на новообразувания УПИ V-2391. Към заповедта е приложена текстова част - обяснителна записка и графична част, със съдържание отговарящо на чл. 48, ал. 2 и 5 от Наредба № 8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове. Планът за регулация е съобразен с основанието за изменението му по чл. 134, ал. 2, т. 2, предл. първо ЗУТ, като регулационните граници на новообразувания УПИ V минават по имотните граници на ПИ 2391, съгласно одобрената КККР на гр. Кюстендил от 2008 г. При това изменение не е нанесено уширението към улицата от север, отредено за паркинг с ПУП от 1987 г., тъй като с последващото изменение на ПУП-ПР от 1999 г. това уширение за паркинг е отпаднало, както и съществуващите в ПИ пл. № 7200 сгради са зачеркнати, т. е не подлежат на запазване. С изменението на ПР се изменят и улично-регулационните линии на две от улиците /ул. "Стара планина" и ул. "Пиянец"/, тъй като имотните, респ. регулационните линии на ПИ 2391, за който се отрежда УПИ V, навлизат незначително в тях. С това не се нарушава функцията и изискванията на ЗУТ за тези улици. Поради съответствие на изменението с изискванията на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, изводите на съда, че оспорената заповед, в частта за регулацията е законосъобразна, са правилни. Правилни са изводите на съда и по отношение одобрения проект за ИПУП, в частта му касаеща плана за застрояване. Последният, в съответствие с действащия ОУП на гр. Кюстендил за територията, предвижда за УПИ V малкоетажно жилищно строителство /"Жм"/, при условията на свободно застрояване, характер - ниско, с височина до 10 м., с показатели: пл. застрояването- до 60%; Кинт- 0, 5 до 1, 2 и озеленена площ-от 40% до 60%., които отговарят на показателите за застрояване за съответната устройствена зона - "Жм". Външната линия на застрояване от север съвпада с уличнорегулационната, което е допустимо а от изток е на разстояние 3 м. от ул. "Пиянец", както изисква чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗУТ. Вътрешната линия на застрояване откъм имота на касатора, отстои на 5 м. от регулационната линия, а самата жилищна сграда, по одобрения инвестиционен проект, отстои на по-голямо разстояние от същия имот, с което е спазено изискването на чл. 31, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУТ. Настоящият състав споделя изводите на съда, че одобреният инвестиционен проект № 73/11.07.2018 г. и РС № 83/11.07.2018 г. на гл. архитект на община Кюстендил, като съставни части на изработения КПИИ, са също законосъобразни, тъй като отговарят на одобреното изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ V-2391 и на изискванията на ЗУТ. Представеният инвестиционен технически проект за обект: "Еднофамилна жилищна сграда" в УПИ V е съобразен с изискванията на чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и чл. 144, ал. 1, т. 1, 3 и 5 ЗУТ. Същият съдържа всички изискуеми, съгласно Наредба № 8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове части: архитектура, конструкция, В и К, електро, ПБЗ, ОВК, Газоснабдяване, енергийна ефективност, оценка за съответствие по реда на чл. 142, ал. 10 и 11 ЗУТ, геодезия, пожарна безопасност, оценка за съответствие по чл. 142, ал. 6, т. 1 ЗУТ и др. видно от приетите като доказателства приложение - 1 бр. съдържащи тези части на инв. проект. С решение № III-1 от 4.07.2018 г. ОбЕСут при община Кюстендил е приел съставните части на изработения КПИИ, на основание чл. 128, ал. 7 ЗУТ и чл. 142, ал. 6, т. 1, вр. чл. 150, ал. 3 от с. закон. Предвид изложеното се налага извода, че оспорените съставни части на КПИИ са законосъобразни, поради което като е достигнал до същите изводи и е отхвърлил жалбата срещу тях, съдът е постановил правилно решение. В тази връзка неоснователни са оплакванията на касатора за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обуславящи неправилност на обжалваното решение. Съдът е отговорил на всички относими към оспорения акт доводи на оспорващия, като по тези, които касаят предходни влезли в сила административни актове правилно е посочил, че не дължи произнасяне, като неотносими. Такива са оплакванията и доказателствените искания на касатора по отношение на влязлата в сила заповед за изменение на ПУП от 1999 г., на заповедта за одобряване на КККР от 2008 г., на заповед № 722/21.06.2018 г. за разрешаване изработването на КПИИ, като последната представлява индивидуален административен акт, влязъл в сила, чието оспорване по повод одобряване на КПИИ е недопустимо. Съобщаването на всички съставни части на изработения КПИИ е извършено надлежно и едновременно, в съответствие с чл. 150, ал. 3 ЗУТ, препращащ към реда по АПК- чл. 61/виж стр. 5-14 от делото/, правилно прието от съда. Налице е едновременно съгласуване на проекта за изменение на ПУП и инвестиционния проект със заинтересованите администрации и специализирани контролни органи, видно от доказателствата към приложение № 1, с отделните части на инв. проект и дадени становища на тези органи, изрично описани в РС № 83 и инв. проект № 73, от 11.07.2018 г. /стр. 24/. Неоснователно се поддържа, че адм. преписка по изработване на КПИИ не съдържа заявлението на възложителя - ответника М. Димитров за изработване на КПИИ, с всички изискуеми по ЗУТ приложения - скица от СГКК-Кюстендил, скица-предложение за изменение на ПУП-ПРЗ, заданието по чл. 125 ЗУТ и др. Към делото се намира цялата административна преписка, съдържаща и тези документи, приета като доказателство /виж стр. 68-78 вкл./. Неоснователни са и оплакванията за липса на мотиви към оспорения ПУП-ПРЗ, спрямо основанието за изменение, както и за нарушение на материалния закон, поради неотразяването на съществуващи сгради в процесния имот, чиято незаконност е пречка за издаване на РС. В заповед № 822/11.07.2018 г. на кмета на община Кюстендил и в обяснителната записка към проекта за изменение на ПУП-ПРЗ се съдържат фактически обстоятелства /мотиви/ относно изменението, а именно, че е на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ - привеждане на регулационните граници на УПИ V в съответствие с имотните граници на ПИ 2391 по одобрената КККР на гр. Кюстендил от 2008 г., поради разминаването им. Спрямо ненанесените сгради съдът е установил, че такива няма, с изключение на една, която не е съборена, но още с плана от 1999 г. е уреден статута й, а именно, че не подлежи на запазване. Поради това в одобрената през 2008 г. КК тази сграда не е нанесена. Одобреният КПИИ няма за цел запазване на тази сграда, а обратното. По отношение оплакването за неконституирани заинтересовани страни, с право на участие в съдебноадминистративното производство. То е недопустимо, предвид на това, че касае съвсем други лица, от които няма искане за такова участие. Касаторът не може да упражнява чужди процесуални права, а само свои. С оглед на изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този изход, касаторът следва да бъде осъден да заплати на община Кюстендил юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 200 лева и на ответника М. Димитров разноски за същата инстанция в размер на 500 лева, доказани с договор за правна защита и съдействие-стр. 39 от делото. Юрисконсултското възнаграждение е на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, заради процесуалното представителство от юрисконсулт на кмета на община Кюстендил и на главния архитект на същата община. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение