Решение № 4646 от 3.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14043/2012 г.

Решение № 4646 от 3.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14043/2012 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Бони комерс" АД със седалище в гр. Бургас и адрес на управление к-с."Изгрев", бл. 133, ет. 5, ап. 9, ЕИК по Булстат: *********, представлявано от Ради Ангелов Рашев, подадена чрез пълномощника адв. Стамов, срещу Решение № 1616 от 29.09.2012 г., постановено от Административен съд - гр. Бургас по адм. д. № 531 по описа на същия съд за 2011 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 02251000062/29.11.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Бургас, потвърден с Решение № РД-10-47/11.02.2011 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, относно отказано право на данъчен кредит в общ размер 92788.88 лв. по фактури, издадени от "Милена 2005" ЕООД, "Джефа корпорейшън" ЕООД, "Джефа корпорейшън и Ко" ЕООД и "Бони холдинг" АД, както и относно начислени лихви от 9361,18 лв.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според подателя й събраните по делото доказателства оборват извода на ревизиращия орган за липса на действително извършени доставки на стоки и услуги. Касаторът намира, че представените в тази връзка документи са убедителни и установяват реални стопански операции. Настоява, че е доказано приемането и предаването на процесните стоки, както и изпълнението на консултантските услуги. Касационният жалбоподател претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което оспореният РА да се отмени. Претендира разноски. В с. з. касационният жалбоподател чрез адв. Дюлгерова поддържа жалбата. Представя писмена защита с развити подробни съображения.

Ответникът по касационната жалба - Д "ОДОП" - гр. Бургас не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е частично основателна.

Първоинстанционният съд подробно е описал фактическата обстановка по делото. Релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от решаващия състав и са последователно възпроизведени в мотивите на обжалваното решение. Възприетата от Съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства.

Съдът е формирал извода, че оспореният пред него РА е издаден от компетентен административен орган, както и че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават акта, поради което същият е допустим и валиден административен акт.

Съдът е установил, че на касатора е отказано спорното право по следните фактури с предмет зърнени култури:

от "Милена 2005" ЕООД (за пшеница и царевица) - № 158/05.09.2008 г. - в размер на 3161,76 лв.; № 160/05.09.2008 г. - в размер на 1540 лв.; № 161/11.09.2008 г. - в размер на 12023,20 лв.; № 162/12.09.2008 г. - в размер на 14019,04 лв.; № 285/30.11.2009 г. - частично, в размер на 2316 лв.

от "Джефа корпорейшън" ЕООД (за царевица) - № 133/31.10.2008 г. - в размер на 14925,16 лв.; № 137/06.11.2008 г. - в размер на 4634,96 лв.; № 139/07.11.2008 г. - в размер на 5864,32 лв.; № 144/14.11.2008 г. - в размер на 11524,08 лв.; № 146/18.11.2008 г. - в размер на 5690,96 лв.; № 148/21.11.2008 г. - в размер на 5538,72 лв.;

от "Джефа корпорейшън и Ко" ЕООД (за ечемик) - № 33/05.10.2009 г. - в размер на 3750,60 лв.

На касатора е отказано спорното право и по следните фактури с предмет съгласно протокол ОС и консултантски услуги по договор, издадени от "Бони холдинг" АД: № 565/30.09.2008 г. - в размер на 1000 лв.; № 573/30.09.2008 г. - в размер на 600 лв.; № 599/31.10.2008 г. - в размер на 1000 лв.; № 607/31.10.2008 г. - в размер на 600 лв.; № 629/28.11.2008 г. - в размер на 1000 лв.; № 637/28.11.2008 г. - в размер на 600 лв.; № 657/30.12.2008 г. - в размер на 1000 лв.; № 665/30.12.2008 г. - в размер на 600 лв.; № 691/30.01.2009 г. - в размер на 200 лв.; № 717/27.02.2009 г. - в размер на 200 лв.; № 744/31.03.2009 г. - в размер на 200 лв.; № 773/30.04.2009 г. - в размер на 200 лв.; № 917/30.09.2009 г. - в размер на 200 лв.; № 954/30.10.2009 г. - в размер на 200 лв.; № 984/30.11.2009 г. - в размер на 200 лв.

Съдът е описал констатациите на ревизиращия орган вследствие на извършените от него проверки. От ревизираното лице и от доставчиците му в хода на ревизионното производство са представени фактури, приемо-предавателни протоколи, кантарни бележки, пътни листове, разплащателни документи, фискални бонове и дневни финансови отчети от фискално устройство, мемориални ордери, както и обяснения за произхода на фактурираните стоки. За да откаже правото на данъчен кредит по спорните фактури, ревизията е приела, че има разминавания между приемо-предавателните протоколи и извършените курсове; че липсват доказателства за обработваеми площи на доставчиците, за заприходяване и изписване на продукцията, както и за съхраняването й; че липсват товарителници; че жалбоподателят не е разполагал с достатъчно парични средства за разплащане с доставчиците; че не е доказана редовност на воденото от жалбоподателя счетоводство. Съдът е обобщил изводите на органа по приходите за безстоковост на процесните фактури, поради което за жалбоподателя не е възникнало правото на данъчен кредит.

По делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза, чието заключение е подробно описано от Съда. СИЕ е дала заключение по поставените въпроси относно отказаното право на данъчен кредит.

Отделните обжалвани констатации следва да бъдат разгледани поотделно.

I. Относно фактурите с предмет стоки жалбата е частично основателна.

Административният съд правилно е очертал спорния по делото предмет - налице ли са действително извършени доставки на зърнени култури като предпоставка за възникване правото на данъчен кредит за жалбоподателя и настоящ касатор. За това право е релевантно възникването на данъчно събитие, което според чл. 25, ал. 2 ЗДДС възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена.

Доказателствата за реалното осъществяване на доставката на услуга могат условно да бъдат разделени на две групи: установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката, в която следва да се включат материално-техническата и кадрова обезпеченост на доставчика; и такива, сочещи прякото й реализиране, към които следва да се причислят приемо-предавателни протоколи, доказателства за индивидуализиране на процесните вещи (стокови или складови разписки, кантарни бележки и др.), транспортните и платежните документи.

Първата група доказателства не е послужила като основание на ревизията да откаже спорното право на данъчен кредит, поради което следва да се приеме, че страните не спорят относно потенциалната възможност на доставчиците да осъществят доставките на зърнени култури.

По втората група доказателства Съдът отчита обстоятелството, че в случая се касае за родово определени вещи и съгласно чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите собствеността върху същите се прехвърля с определянето им по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. В тази връзка Съдът констатира, че към фактурите от "Милена 2005" ЕООД е представен приемо-предавателен протокол, който обаче не може да бъде решаващо доказателство за действителност на доставките. Това е така, защото механизмът на доставките се е изразявал в претегляне на стоките в момента на доставянето им с приемни бележки от ревизираното лице на "Зоохранинвест" и въз основа на тях е оформено предаването на стоките от доставчика на техния получател - същото ревизирано лице. Тоест става въпрос за документи, свързани с последваща реализация, посредством които не може да се установява предхождащият факт на предаването им на жалбоподателя. Ето защо следва да се възприеме друг, по-сигурен показател за реалността на доставките, който също да е от категорията на преките доказателства. Такъв показател може да бъде транспортирането на процесните стоки. В случая следва да се приеме, че с предаването на стоките за превоз (когато то може да бъде доказано), е постигнато именно съгласието по чл. 24 ЗЗД, поради което и именно на тази дата е прехвърлена и собствеността върху същите. Чрез наличните по делото транспортни документи стоките са индивидуализирани, което позволява да се приеме, че собствеността върху тях е прехвърлена съобразно посоченото по-горе правило на ЗЗД. С посочените действия на практика се е стигнало до индивидуализиране на родово определените вещи, тяхното отделяне, с постигане на съгласие, за което съгласно чл. 24, ал. 2 ЗЗД е прехвърлена собствеността. По делото са представени неоспорени от ответника товарителници и същите са били прегледани от вещото лице по ССЕ, а експертното заключение може да бъде кредитирано, защото дава отговор на поставените задачи и е изготвено компетентно и безпристрастно. Някои пропуски на в. л., които настоящата инстанция конкретно ще посочи по-долу, не опровергават извода за принципна правилност на експертните изводи.

Друг сигурен показател е предаването на стоките от доставчика на ревизираното лице с конкретни кантарни бележки, стокови разписки, експедиционни бележки - където има такива.

Касационната инстанция не споделя доводите на административния съд за наличие на съществени пропуски и непълноти в транспортните и приемо-предавателните документи, които са пречка същите да бъдат кредитирани като доказателства за действителност на спорните доставки. Подходът на Съда е формалистичен и в допълнение при този подход е поставен акцент върху детайлите, което му е попречило да направи обобщени изводи за цялостната картина на фактурираните доставки.

От експертното заключение се установява, че може да се проследи стоков поток. Още в хода на административното производство доставчиците "Милена 2005" ЕООД и "Джефа корпорейшън" ЕООД са указали произход на доставените стоки. Съдът отчита, че въпросът за произхода на стоката е от съществено значение за реалността на доставката и е едно от обстоятелствата, свързани с нея, макар по дефиниция да не попада във фактическия състав на правото на данъчен кредит. Установяването на това обстоятелство съответства на принципното изискване движението на стоките в стопанския оборот да съответства на съставените за това счетоводни и търговски документи. С оглед изложеното по-горе Съдът приема за установен по делото произход на стоките.

Сред доказателствата за реалното извършване на доставките от съществено значение е разплащането по издадените фактури. Това разбиране произтича от икономическата логика на взаимоотношенията между доставчика и жалбоподателя като получател. Няма съмнение, че движението на парични ценности следва да е предприето на правно основание, в разглеждания случай - като заплащане договорената цена на стоките. Безспорно е установено плащане по спорните фактури. Ето защо не може нереалността на разглежданите доставки да се обосновава с косвени доказателства при наличието на преки, които категорично ги оборват.

ССЕ е установила отчетени при доставчика "Милена 2005" ЕООД приходи от конкретните продажби към жалбоподателя.

Проследяването на спецификата при документиране на спорните доставки, разгледана през призмата на родовопределения характер на стоките, позволява да бъде проследена всяка отделна доставка на пшеница, царевица или ечемик и съответно да се направи извод дали е доказано тяхното реално извършване.

1. Фактури от "Милена 2005" ЕООД:

№ 158/05.09.2008 г. - фактурирането е въз основа на следните приемни бележки при "Зоохранинвест": № 1861 и № 1864, към които са представени напълно съответстващи им товарителници № 1492 и № 1739. В допълнение към тях е налице и кантарна бележка от доставчика към жалбоподателя. Следва да се приеме за доказано изпълнението на цялата доставка по фактурата - и по двете приемни бележки. Незаконосъобразно е отказано право на данъчен кредит в размер на 3161,76 лв.

№ 160/05.09.2008 г. - фактурирането е въз основа на приемна бележка при "Зоохранинвест" № 1920, към която според в. л. няма товарителница, но на л. 1130 по делото са налице съответстваща й товарителница № 1742 от предходния доставчик през прекия към жалбоподателя, както и кантарна бележка от предходния доставчик към прекия. Следва да се приеме за доказано изпълнението на цялата доставка по фактурата по посочената приемна бележка. Незаконосъобразно е отказано право на данъчен кредит в размер на 1540 лв.

№ 161/11.09.2008 г. - фактурирането е въз основа на следните приемни бележки при "Зоохранинвест": № 1962 и № 1967, към които са представени напълно съответстващи им товарителници № 11370 и № 612438. Към приемна бележка № 1977 е представена товарителница без вписани килограми, но с оглед съответствието на превозното средство и датата правилно в. л. я е отнесло към посочената приемна бележка. В допълнение към нея е налице и стокова разписка от доставчика към жалбоподателя. Към приемни бележки № 1975 и № 1976 са представени съответно кантарна бележка и стокова разписка от доставчика към жалбоподателя. Следва да се приеме за доказано изпълнението на част от доставката по фактурата по посочените дотук приемни бележки. Незаконосъобразно е отказано право на данъчен кредит в размер на 7924,72 лв.

Към останалите приемни бележки № 1965, № 1966, № 1978 и № 1979 не са представени никакви съпътстващи документи и за останалата част от доставката по фактурата по посочените приемни бележки законосъобразно е отказано право на данъчен кредит в размер на 4108,48 лв.

№ 162/12.09.2008 г. - фактурирането е въз основа на следните приемни бележки при "Зоохранинвест": № 1984 и № 1989, към които са представени напълно съответстващи им товарителници № 6 и № 4185. В допълнение към първата приемна бележка е налице и акт за прехвърляне от доставчика към жалбоподателя. Към приемни бележки № 1981, № 1982, № 1993, № 1997, № 1998 и № 2001 са представени кантарни бележки от доставчика към жалбоподателя; към приемни бележки № 1995 и № 1996 е представено нареждане за експедиция от доставчика към жалбоподателя; а към приемна бележка № 1980 е представена стокова разписка от доставчика към жалбоподателя. Следва да се приеме за доказано изпълнението на част от доставката по фактурата по посочените дотук приемни бележки. Незаконосъобразно е отказано право на данъчен кредит в размер на 9763,44 лв.

Към останалите приемни бележки № 1990, № 1999 и № 2000 не са представени никакви съпътстващи документи и за останалата част от доставката по фактурата по посочените приемни бележки законосъобразно е отказано право на данъчен кредит в размер на 4255,60 лв.

№ 285/30.11.2009 г. По тази фактура спорното право е отказано частично, само за доставките на царевица по приемни бележки № 1799 и № 1801. То тях не са представени никакви съпътстващи документи, тъй като представената товарителница се отнася за пшеница, по която право на данъчен кредит е признато. Законосъобразно е отказано право на данъчен кредит в размер на 2316 лв.

2. Фактури от "Джефа корпорейшън" ЕООД

№ 133/31.10.2008 г. - фактурирането е въз основа на следните приемни бележки при "Зоохранинвест": № 2575, № 2576, № 2586 и № 2587, към които са представени напълно съответстващи им товарителници № 11635, товарителница без номер от 30.10.2008 г. и № 1165 В допълнение към втората товарителница е налице и пътен лист. Към приемни бележки № 2581 и № 2582; № 2583 и № 2584; № 2588 и № 2589 в. л. не е посочило товарителници, но такива са налични (№ 253 - л. 322-гръб, № 66 - л. 322 и № 3506 - л. 323) - същите са групирани по една товарителница за всеки две приемни бележки. Следва да се приеме за доказано изпълнението на част от доставката по фактурата по посочените дотук приемни бележки. Незаконосъобразно е отказано право на данъчен кредит в размер на 10461,69 лв.

Към останалите приемни бележки № 2585, № 2594 и № 2595 не са представени никакви съпътстващи документи и за останалата част от доставката по фактурата по посочените приемни бележки законосъобразно е отказано право на данъчен кредит в размер на 4463,47 лв.

№ 137/06.11.2008 г. - фактурирането е въз основа на следните приемни бележки при "Зоохранинвест": № 2620 и № 2622, към които са представени напълно съответстваща товарителница № 11637 и товарителница без номер от 05.11.2008 г. Следва да се приеме за доказано изпълнението на част от доставката по фактурата по посочените дотук приемни бележки. Незаконосъобразно е отказано право на данъчен кредит в размер на 2615,74 лв.

Към останалата приемна бележка № 2621 не са представени никакви съпътстващи документи и за останалата част от доставката по фактурата по тази приемна бележка законосъобразно е отказано право на данъчен кредит в размер на 2019,22 лв.

№ 139/07.11.2008 г. - фактурирането е въз основа на приемна бележка при "Зоохранинвест" № 2630, към която според в. л. не е представена товарителница. Констатира се обаче че такава е налична - товарителница без номер от 06.11.2008 г. (л. 894), но за 25020 кг. Следва да се приеме за доказано изпълнението на част от доставката по фактурата по посочената приемна бележка. Незаконосъобразно е отказано право на данъчен кредит в размер на 1381,10 лв.

Към останалите приемни бележки № 2627, № 2628 и № 2629 не са представени никакви съпътстващи документи и за останалата част от доставката по фактурата по посочените приемни бележки законосъобразно е отказано право на данъчен кредит в размер на 4483,22 лв.

№ 144/14.11.2008 г. - фактурирането е въз основа на следните приемни бележки при "Зоохранинвест": № 2725, № 2726, № 2729, № 2732 и № 2733, към които са представени напълно съответстващи им товарителници без номер - две от 11.11.2008 г. и три от 12.11.2008 г. Към приемни бележки № 2730 и № 2639 в. л. не е посочило товарителници, обаче е налична товарителница без номер и дата (л. 313-гръб, долу), в която фигурират и двете доставки по приемните бележки. Към приемна бележка № 2738 в. л. не е посочило товарителница, обаче такава е налична - товарителница без номер от 13.11.2008 г. (л. 895), но за 25020 кг. Следва да се приеме за доказано изпълнението на част от доставката по фактурата по посочените дотук приемни бележки. Незаконосъобразно е отказано право на данъчен кредит в размер на 9789,12 лв.

За останалото количество стока по фактурата (за недоказано получаване на 6640 кг царевица), законосъобразно е отказано право на данъчен кредит в размер на 1752,96 лв.

№ 146/18.11.2008 г. - фактурирането е въз основа на следните приемни бележки при "Зоохранинвест": № 2745 и № 2751, към които са представени две напълно съответстващи им товарителници без номера от 17.11.2008 г. Към приемна бележка № 2752 в. л. не е посочило товарителница, обаче е налична товарителница без номер и дата (л. 313-гръб, долу), в която фигурира доставка по посочената приемна бележка. Следва да се приеме за доказано изпълнението на част от доставката по фактурата по посочените дотук приемни бележки. Незаконосъобразно е отказано право на данъчен кредит в размер на 4007,70 лв.

Към останалата приемна бележка № 2744 не са представени никакви съпътстващи документи и за останалата част от доставката по фактурата по тази приемна бележка законосъобразно е отказано право на данъчен кредит в размер на 1683,26 лв.

№ 148/21.11.2008 г. - фактурирането е въз основа на следните приемни бележки при "Зоохранинвест": № 2765, № 2766, № 2769 и № 2772, към които са представени три напълно съответстващи им товарителници без номера от 20.11.2008 г. Следва да се приеме за доказано изпълнението на цялата доставка по фактурата - по четирите приемни бележки. Незаконосъобразно е отказано право на данъчен кредит в размер на 5538,72 лв.

3. Фактура № 33/05.10.2009 г. от "Джефа корпорейшън и Ко" ЕООД - фактурирането е въз основа на следните приемни бележки при "Зоохранинвест": № 1417, № 1418, № 1419 и № 1420, към които са представени напълно съответстващи им товарителници № 2, № 3550 и № 1527 с групиране на две от приемните бележки. Следва да се приеме за доказано изпълнението на цялата доставка по фактурата по всички приемни бележки. Незаконосъобразно е отказано право на данъчен кредит в размер на 3750,60 лв.

При това положение Съдът намира, че от представените по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, може да се направи логически и обоснован извод за частична реалност на спорните доставки съобразно изложеното по-горе. Това прави издадения административен акт частично незаконосъобразен в разглежданата част, а потвърждаващото го съдебно решение следва да бъде отменено, като бъде изменен и РА в тази негова част.

II. Относно фактурите от "Бони холдинг" АД жалбата е частично основателна.

Спецификата на фактурираните доставки налага тяхното разграничаване като видове.

1. Фактури с предмет съгласно протокол ОС. Такива са № 565/30.09.2008 г., № 599/31.10.2008 г., № 629/28.11.2008 г., № 657/30.12.2008 г., № 691/30.01.2009 г., № 717/27.02.2009 г., № 744/31.03.2009 г., № 773/30.04.2009 г., № 917/30.09.2009 г., № 954/30.10.2009 г., и № 984/30.11.2009 г.

В тази част на делото спорът е бил от правно естество, тъй като е взето решение с протокол от общото събрание на дружеството-касатор, с което е гласувано месечно възнаграждение на "Бони холдинг" АД в качеството му на председател на съвета на директорите на касатора.

Административният съд правилно е посочил приложимата материалноправна разпоредба - чл. 221, т. 5 от Търговския закон, според която общото събрание определя възнаграждението на членовете на надзорния съвет, съответно на членовете на съвета на директорите, на които няма да бъде възложено управлението. Съдът обаче е развивал неотносими мотиви по § 1, т. 26, б. "з" от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Същите биха могли да намерят приложение само в случай че ставаше въпрос за физическо лице - чл. или председател на съвета на директорите, какъвто настоящият случай не е. Налице е отношение между две юридически лица, едно от които е председател на съвета на директорите на другото. Уговорка в посочения по-горе смисъл смисъл е допустима съгласно чл. 225, т. 5 ТЗ. Същата е налице и представлява основание за изплащането на възнаграждение, което е облагаема доставка на услуга според легалната дефиниция на чл. 8 ЗДДС.

Незаконосъобразно е отказано право на данъчен кредит в размер на 5400 лв. В тази част касираният съдебен акт следва да бъде отменен и заедно с него да се отмени ревизионният акт относно отказаното право на данъчен кредит по фактурите с предмет съгласно протокол ОС.

2. Фактури с предмет консултантски услуги по договор. Такива са № 573/30.09.2008 г., № 607/31.10.2008 г., № 637/28.11.2008 г. и № 665/30.12.2008 г.

В тази част на делото спорът е бил за действително извършени доставки на услуги като предпоставка за възникване правото на данъчен кредит за жалбоподателя и настоящ касатор.

От гледна точка на формалната логика наличието на доставка съставлява положителен факт от обективната действителност. След като жалбоподателят черпи права от наличието на реална доставка, в негова тежест е да ангажира доказателства, установяващи осъществяването на този положителен факт. От друга страна, констатацията на органа по приходите за липса на реални доставки съставлява едно умозаключение, отрицателен факт, който не съществува в обективната действителност, поради което предмет на проверка в процеса е дали са спазени процесуалните и логическите правила при изграждането му. В конкретния случай в хода на ревизията е изискана информация и доказателства по какъв начин доставчикът участва реално в управлението на жалбоподателя, но в отговор последният не е представил никакви доказателства. Поради това органът по приходите е направил обоснован извод, че след като не се представят доказателства във връзка с доставките, то такива не съществуват. С изключение на ревизиите при особени случаи по чл. 122 ДОПК, в кодекса няма изрични норми за определяне на доказателствената тежест в процеса, поради което намират приложение общите правила на доказване, според едно от които всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. В настоящия казус това означава, че ревизираният данъчен субект е този, който трябва да докаже по пътя на пълното доказване, че доставките по фактурите са реално извършени. Такова доказване по делото не е проведено.

От съществено значение при преценката относно реалното изпълнение на услугите е липсата на конкретика относно предмета и съдържанието на същите. Те са формулирани пределно общо и неясно, като също толкова общо е и приемането им с приемателните протоколи. Не е ясно в какво точно са се изразявали услугите и от кого точно са извършени.

За да се приеме, че консултациите са осъществени, а следователно и че е извършена услуга по смисъла на ЗДДС, е необходимо да се установи, че от договора са произтекли целените от него последици, а именно, че консултантът действително е дал поисканите му консултации. За изпълнение на договора не са представени никакви конкретни доказателства: количествено-стойностни сметки, справки, калкулации, проекти, разработки, проучвания, доказателства за реално направени надлежно измерени разходи за извършване на сделки за услуги, документи, които да могат да бъдат обвързани по някакъв начин с издадените фактури, поради което основателен се явява изводът на органа по приходите за липса на получени и извършени доставки на услуги.

Липсват доказателства дали при доставчика им наети специалисти и дали те притежават необходимата квалификация за извършване на разнородните по своя характер услуги. Не е ясно по какъв начин е станало остойностяването на услугите.

Преценени в съвкупност, доказателствата по делото обуславят извода, че законосъобразно е отказано право на данъчен кредит в размер на 2400 лв. В същата част касираният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

Направените искания за присъждане на разноските и от двете спорещи страни Съдът намира за основателни, поради което същите следва да се уважат. Разноските на жалбоподателя, състоящи се от държавни такси за въззивно и касационно обжалване, възнаграждение за адвокатска защита и депозит за СИЕ, се установи да възлизат на 3725 лв. Съобразно уважената част от жалбата в полза на касатора следва да се присъдят разноски по делото в размер на 2622,85 лв. Претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение, изчислено на базата на чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., възлиза на 2844,92 лв. Съобразно отхвърлената част от жалбата в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 842,34 лв., но тъй като първата съдебна инстанция вече му е присъдила такова възнаграждение в размер на 5838 лв., то касираното съдебно решение следва да се отмени в частта за разноските относно присъденото в полза на Д "ОУИ" - гр. Бургас юрисконсултско възнаграждение за разликата над 842,34 лв. до 5838 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, Съдът