Решение № 60 от 4.04.2019 г. на ВКС по н. д. № 166/2019 г.

Решение № 60 от 4.04.2019 г. на ВКС по н. д. № 166/2019 г., I н. о., НК, докладчик председателят Николай Дърмонски Производство по Глава 33 от НПК. Образувано е по искане на основание чл. 423, ал. 1 от НПК от защитника на осъдения Н. Б. К. от [населено място], област К. адв. Й. Г. от АК-К. за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлата в сила присъда № 2 от 14.01.2016 г. по НОХД № 764/2015 г. на Дупнишкия районен съд за осъждането му за престъпление по чл. 183, ал. 4 вр. ал. 1 от НК и връщане на делото за новото му разглеждане от стадия на досъдебното производство. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на искането. Осъденият Н. К. лично и чрез защитника си адв. Г. поддържа пред касационната инстанция искането и моли да бъде уважено. Върховният касационен съд, за да се произнесе по основателността на искането, съобрази следното: Досъдебното производство е било образувано по повод подадена на 22.04.2015 г. жалба от непълнолетния син на осъдения Н. К. И. Н. К., действащ лично и със съгласието на майка му Л. Е. К., за неизпълнено от него задължение да му заплаща месечна издръжка в размер на 80 лева за повече от две вноски за периода от месец април 2014 г. до месец април 2015 г. включително, след като е бил осъден с влязла в сила на 29.10.2014 г. присъда по НОХД № 773/2014 г. на Районен съд-Дупница за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. На 22.06.2015 г. Н. К. е бил привлечен като обвиняем в негово отсъствие на основание чл. 206 вр. чл. 269, ал. 3, т. 4, б. "в" от НПК при участието на назначения служебен защитник адв. Ат. Д. от АК-Кюстендил с обвинение за осъществено престъпление по чл. 183, ал. 4 вр. ал. 1 от НК. До извода за задочното привличане на осъдения К. разследващият полицай и прокурорът са достигнали въз основа на показанията на жалбоподателя, майка му св. Л. К., прабаба му св. Й. К., както и на майката на осъдения св. Р. К., че същият се намира в чужбина, установено и със справка за задграничните му пътувания с отбелязано последно излизане извън пределите на България на 08.01.2015 г. през ГКПП-Аерогара-София. На л. 33 от ДП е приложен протокол от 16.06.2015 г. за призоваването му от разследващия полицай в присъствието на св. Г. Д. чрез предоставения от майка му номер на мобилния му телефон с определена дата за явяването му по делото на 22.06.2015 г., за която дата заявил, че е служебно ангажиран и не може да се яви пред разследващия орган. На тези две дати (16 и 22.06.2015 г.) св. Р. К. изплатила на непълнолетния Ив. К. две суми от 1500 лв и от 1000 лева за просрочените задължения на сина й за издръжката на последния. Пак на 22.06.2015 г. материалите по делото са били предявени на служебния защитник адв. Д. и на 03.07.2015 г. в Районен съд-Дупница същото е било внесено с обвинителен акт по повдигнатото на осъдения обвинение за престъпление по чл. 183, ал. 4 вр. ал. 1 от НК и образувано НОХД № 764/2015 г. по описа на съда. В производството пред първоинстанционния съд е бил направен опит осъденият Н. К. да бъде призован на известния адрес в [населено място], област Кюстендил, но призовката е била върната с отбелязване, че се намира в чужбина, потвърдено с повторна справка от ОДП-Кюстендил за липса на данни за завръщането му в страната след 08.01.2015 г. На 01.10.2015 г., когато е бил даден ход на съдебното следствие и на 14.01.2016 г. делото се е разгледало в отсъствието на подсъдимия (осъдения) на основание чл. 269, ал. 3, т. 4 от НПК и е била постановена осъдителна присъда № 2 от същата дата. Същата е била протестирана от Районна прокуратура-Дупница относно определения първоначален режим за изтърпяване на наложените му две наказания – по НОХД № 773/2014 г. и по настоящето НОХД № 764/2015 г., променен с решение № 78 от 07.06.2016 г. по ВНОХД № 98/2016 г. от Окръжен съд-Кюстендил от общ в строг и е влязла в сила. При така установените данни защитникът на осъдения Н. К. навежда доводи за ограничаване на правото му на защита поради неучастието му по делото още от стадия на досъдебното производство, без да е бил присъствено привличан като обвиняем и известен за повдигнатото му обвинение, при условията на повторност и за месеци през 2014 г., когато не е имало влязла в сила осъдителна присъда по НОХД № 773/2014 г. на РС-Дупница, при издължени, според изложеното в искането, понастоящем на всички дължими суми, с което му била отнета възможността да осъществи лично или чрез договорно нает защитник пълноценна защита на правата си и да се възползва от привилегията на чл. 183, ал. 3 от НК. ВКС намира, че са налице условията на чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване на производството по делото с отмяна на влязлата в сила осъдителна присъда на осъдения Н. К., за която разбрал при завръщането му в България на 16.01.2019 г., когато бил задържан за изтърпяване на наложените му наказания в затвора в Б. дол. Не се спори относно неучастието му лично в нито една фаза от протеклото наказателно производство, през което време е бил извън пределите на страната ни и без да е имало данни за местоживеенето му в Италия. Документираното призоваване по мобилния му телефон и даденият му 5-дневен срок за явяване пред разследващия орган не може да приеме като достатъчен той да се завърне в страната, за да организира защитата си, както и за известяването му за какво престъпление ще бъде привлечен като обвиняем, което се е случило в последния ден от досъдебното производство в лицето на определения същия ден за негов служебен защитник адв. Д. Защитникът е продължил участието си по делото и пред двете съдебни инстанции, но като изрично е заявил, че няма какъвто и да е контакт с подзащитния си, а от събраните по делото доказателства за изплатени немалка част от дължимите суми е извел доводи за приложението на чл. 55 от НК. ВКС намира, че тези данни не дават основание за извод, че осъденият Н. К. е разбрал за повдигнатото му обвинение и че след това се е укрил, избирайки делото да бъде разгледано в негово отсъствие, т. е. не е налице хипотезата на чл. 423, ал. 1, изр. второ от НПК за отхвърляне на искането му като задочно осъден. Дори и при призоваването му на ДП по телефона, изложената от него причина да не може да се яви пред разследващия орган в дадения му къс срок следва да се приеме за уважителна, а други усилия за повторно призоваване по този начин, включително и в хода на първоинстанционното и във въззивното производство не са положени. Няма данни и той да е разбрал по-рано за осъдителната му присъда освен при задържането му на влизане в страната, т. е. спазен е законният 6-месечен срок за отправяне на искане за възобновяване от задочно осъдения, което се явява както допустимо, така и основателно. ВКС приема, че следва да приложи правомощието си по чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 424, ал. 2 от НПК, като отмени влязлата в сила присъда № 2 от 14.01.2016 г. по НОХД № 764/2015 г. по описа на Районен съд-Дупница и решение № 78 от 07.06.2016 г. по ВНОХД № 98/2016 г. на Окръжен съд-Кюстендил, с което е частично изменена и потвърдена в останалата част, а делото следва да се върне за ново разглеждане на Районна прокуратура-Дупница от стадия на привличане на обвиняемия и предявяване на постановлението съгласно чл. 219 и сл. от НПК. На основание чл. 423, ал. 4 от НПК, след отмяна на присъдата и въззивното решение, макар изпълнението на наказанието да е било спряно с определение от 18.02.2019 г., на Н. К. следва да бъде постановена мярка за неотклонение, каквато подходяща настоящият състав намира "подписка" и същата бъде взета от разследващия орган и изпълнявана по актуалния му настоящ адрес в Р България, ако бъде привлечен отново като обвиняем. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 424, ал. 2 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение