Решение № 1713 от 15.2.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - гр. София, чрез пълномощника юрк. Стойков, срещу Решение 4938 от 18.07.2022 г., постановено по адм. дело 12506/2021г. по описа на Административен съд София град в частта, с която е отменена заповед 18-8379/28.07.2021 г. на началника на СГКК гр. София в частта, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на гр. Банкя и е осъдена СГКК гр. София да заплати разноски по делото. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК неправилност и необоснованост на съдебното решение, поради постановяването му в противоречие с материалния закон. Твърди се, че първоинстанционният съд е постановил решението си без да извърши цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, включително и на приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Възразява се още, че в процесния случай не е налице конкуренция между документите за собственост на страните и извършеното изменение на КККР напълно съответства на тези документи и на регулационните граници. Според касатора неправилно съдът е приел също така, че в процесния случай е налице спор за материално право. Твърди се още, че подаването на възражение не е достатъчно да се приеме, че между страните има спор за материално право. Иска се отмяна на съдебното решение в оспорената част и произнасяне по съществото на спора чрез отхвърляне на първоинстанционната жалба, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Прави се възражение и за прекомерност на адвокатското възнагражедение на процесуалните представители на ответните страни. Ответниците Ю. Армянов и В. Армянова, редовно призовани, чрез процесуалния си представител адв. Батлева, оспорват касационната жалба и изразяват становище за нейната неоснователност по съображение, изложени в писмен отговор. Претендират присъждане на разноски пред касационната инстанция. Ответникът Й. Рашкова, редовно призован, чрез пълномощника си адв. Палева, поддържа касационната жалба и изразява становище за нейната основателност по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът - Р. Ранджева Рашкова, редовно призован, чрез пълномощника си адв. Иванова, поддържа касационната жалба и изразява становище за нейната основателност. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът - район Банкя, Столична община, редовно призован, чрез пълномощника си адв. Панайотова, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Ответниците Р. Романски и Е. Романски, редовно призовани, не се явяват, не изпращат представител и не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Ю. Армянов и В. Армянова срещу заповед 18-8379/28.07.2021 г. на началника на СГКК гр. София в частта, с която на основание чл. 54, ал. 4, във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 и ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Банкя, одобрени със заповед РД-18-13/17.01.2012 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, изразяващо се в коригиране на част от източната и западната граница на поземлен имот с идентификатор 02659.2195.525 в съответствие с част от източната и западната граница на УПИ III 1343, кв. 64, и западната граница на имот с идентификатор 02659.2195.96 в съответствие със западната граница на УПИ XX 1343, кв. 64, съгласно представени документи. Заповедта е издадена по заявление вх. 01-99998/23.02.2021 г., подадено от Р. Ранджева - Рашкова, легитимираща се като собственик на УПИ III 1343, кв. 64, и УПИ XX 1343, кв. 64, по предходен регулационен план на м. Банкя център, одобрен със заповед РД-09-50-56/23.01.1995 г., съгласно решение от 06.03.2012 г., постановено по адм. дело 10004/2010 г. на Софийски градски съд /СГС/, вписано в Служба по вписвания том XXI, рег. 30681/18.07.2012 г., и удостоверение за наследници. В мотивите на заповедта е посочено, че заявителят се явява собственик на имоти, които са частично идентични с имоти с идентификатори 02659.2195.525 и 02659.2195.96, както и че представеният проект за изменение на КККР отразява точното местоположение на границите на УПИ III 1343 и УПИ XX 1343, кв. 64 от предходен регулационен план на м. Банкя център, одобрен със заповед РД-09-50-56/23.01.1995 г., по отношение на които заявителят доказва право на собственост. Административеният орган е приел за неоснователно подаденото срещу процесното изменение на КККР възражение рег. 02-355/25.03.2021 г. от Ю. Армянов и В. Армянова, легитимиращи се като собственици на УПИ XIV 281, кв. 64, отразен в КККР като имот с идентификатор 02659.2195.2160. В производството пред административния съд е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, съгласно която нанесените с процесното изменение на КККР нови граници на имоти с идентификатори 02659.2195.525 и 02659.2195.96, отразяват точното местоположение на границите на УПИ III-1343 и УПИ ХХ-1343, кв. 64 от предходния регулационен план на м. Банкя-център, одобрен със заповед РД-09-50-56/23.01.1995г., като с него се засяга имот с идентификатор 02659.2195.2160, чиято площ преди процесното изменението на кадастралната карта е 864 кв. м., а след изменението е 846 кв. м. Вещото лице е установило, че към датата на придобиването на собствеността от Ю. Армянов и В. Армянова действащият регулационен план в частта за собствения им имот е бил одобреният със заповед 4200/26.07.1977 г. и изменен със заповед РД-50-09-265/12.10.1992 г. регулационен план, с което изменение е обособен УПИ XIV-281, кв. 64, с площ от 845 кв. м. Констатирано е от вещото лице, че с процесното изменение на кадастралната карта се намалява площта на имот с идентификатор 02659.2195.2160 с 18 кв. м., като 6 кв. м. се придават към имот с идентификатор 02659.2195.525 и 12 кв. м. към имот с идентификатор 02659.2195.96. В заключението се посочва още, че с процесното изменение площта на имот с идентификатор 02659.2195.525 се увеличава със 117 кв.м /от 1888 кв. м на 2005 кв. м/, които се отнемат от имоти с идентификатори 02659.2195.526, 02659.2195.98 и 02659.2195.2160, а площта на имот с идентификатор 02659.2195.96 се увеличава с 12 кв.м /от 928 кв. м на 940 кв. м/, които се отнемат от имот с идентификатор 02659.2195.2160. Разпитано в съдебно заседание вещото лице е заявило още, че имот с идентификатор 02659.2195.2160 в действащата кадастрална карта не е нанесен с площ съобразно документа за собственост, съгласно който площта на имота е 942 кв. м., а по скица 920 кв. м. За да отмени оспорената заповед Административен съд София град е приел, че същата е издадена в нарушение на регламентирано изискване в чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, доколкото по делото се установява спор за собственост между заявителя и жалбоподателите, като собственици на съседен имот, засегнат от изменението. Съдът е обосновал извод, че спорът за материално право е налице, тъй като от една страна се иска коригиране границата между поземлените имоти, което несъмнено сочи на застъпване на площ, а от друга страна са налице противопоставими титули за собственост, представени за трите имота. Позовавайки се на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, първоинстанционният съд е приел, че в случая площта на имот с идентификатор 02659.2195.525 се увеличава със 117 кв.м, като 6 кв.м. /от тези 117 кв.м./ се отнемат от имот с идентификатор 02659.2195.2160 и площта на имот с идентификатор 02659.2195.96 се увеличава с 12 кв.м, които се отнемат от имот с идентификатор 02659.2195.2160, което води и до промяна на границата между имот с идентификатор 02659.2195.2160 и имоти с идентификатори 02659.2195.525 и 02659.2195.96, с което жалбоподателите не са съгласни. Според съда обстоятелството, че проектната граница съответства на предходния регулационен план предполага да се изследва и въпросът дали са уредени сметките по регулация при решаване на спора за материалното право. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на заповедта в оспорената й част. Правилно съдът приема, че процесната заповед в оспорената й част е издадена в несъответствие с приложимите материално-правни норми. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти или грешки. Отстраняването им е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние - чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Според легалното определение, дадено в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, непълноти или грешки са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Съгласно чл. 54, ал. 2, изр. 1 от ЗКИР, когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. В тази хипотеза началникът на службата по геодезия, картография и кадастър не следва да одобри, а да откаже изменението на кадастралната карта и регистри, съгласно чл. 70, ал. 4 във връзка с § 1, т. 16 от ДР на Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /Наредба РД-02-20-5/2016 г./. В случая от приетите по делото писмени доказателства, включително скица-проект 15-833247/28.07.2021 г. и приетата по делото съдебно-техническа експертиза, се установява, че с процесното изменение се предвижда промяна на границата между имоти с идентификатори 02659.2195.525 и 02659.2195.96 собственост на ответника Й. Рашкова и Р. Ранджева Рашкова /заинтересовани страни в първоинстанционното производство/, и съседен имот с идентификатор 02659.2195.2160 собственост на ответниците Ю. Армянов и В. Армянова /жалбоподатели в първоинстанционното производство/, в съответствие с източната и западната регулационни граници на УПИ III 1343, кв. 64, и УПИ XX 1343, кв. 64, срямо УПИ XIV-281, кв. 64 по предходен регулационен план на м. Банкя център, одобрен със заповед РД-09-50-56/23.01.1995 г. на главния архитект на София. При така процедирането изменение на кадастралната карта площта на имот с идентификатор 02659.2195.2160 се намалява от 864 кв. м. на 846 кв.м., а площта на имоти с идентификатори 02659.2195.525 и 02659.2195.96 се увеличава. Видно и от заключението на вещото лице, с процесното изменение на кадастралната карта 6 кв. м. от площта на имот с идентификатор 02659.2195.2160 се придават към имот с идентификатор 02659.2195.525 и 12 кв. м. към имот с идентификатор 02659.2195.96, като по този начин се постига съвпадение с регулационната граница по регулационния план от 1995 г., одобрен със заповед РД-09-50-56/23.01.1995 г. на главния архитект на София. Следователно, с промяна на границите на имоти с идентификатори 02659.2195.525 и 02659.2195.96 се застъпва площта на съседния имот с идентификатор 02659.2195.2160, на който квадратурата се намалява с общо 18 кв. м. за сметка на квадратурата на имотите на заявителите в административното производство, която се увеличава и се измества границата между тези имоти. По делото се установява също така, че собствениците на засегнатия имот с идентификатор 02659.2195.2160 са изразили в хода на административното производство изрично несъгласие с исканото изменение на КККР. При така установеното правилно административният съд е обосновал извод за наличие на спор за материално право относно границата между имотите, предмет на изменението, което е основание да се откаже отстраняване на допуснати в КККР непълноти и грешки. Този спор за собственост е недопустимо да бъде разрешаван в протеклото административно производство или в съдебното производство по оспорване на заповедта, с която е одобрено исканото изменение, поради и което е неоснователно и възражението на касатора, че извършеното изменение на КККР напълно съответства на документите за собственост, още повече, че по делото се установява, че по документа за собственост имота на ответниците Ю. Армянов и В. Армянова е 942 кв. м., а по скица 920 кв. м. Следователно, заповедта на началника на СГКК София е постановена в несъответствие с чл. 54, ал. 2 от ЗКИР и чл. 70, ал. 4 от Наредба РД-02-20-5/2016 г., както и при липса на предпоставките за изменение на КККР, поради непълноти и грешки Поради това като достига до изводи в този смисъл и отменя оспорената заповед, първоинстанционният съд постановява решение, което съответства на материалния закон и се обосновава от събраните в хода на съдебното производство доказателства. При констатиран спор за материално право наведените аргументи, включително относно прилагането на регулацията, подлежат на обсъждане в производство по общия исков ред, но не и в процедурата по отстраняване на непълноти или грешки в КККР. За пълнота на изложеното следва да се има предвид, че за да се приеме, че регулационните граници са се трансформирали в имотни, следва да се установи, че регулационният план за имота, предхождащ одобряването на кадастралната карта, е приложен и е налице разместване на правото на собственост. Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР урегулиран поземлен имот, по отношение на който планът за регулация е приложен, се отразява в кадастралната карта в съответствие с регулационните му линии като поземлен имот, т. е. условието за нанасяне е регулационният план да е приложен, а в настоящия случай от доказателствата по делото не се установява по отношение на плана от 1995 г. същият да е приложен, което води до липса на основания за изменение от категорията на допуснатото. Видно също така и от приложената по делото цветна комбинирана скица от 02.12.2020 г., за процесните имоти е приет и последващ регулационен план от 30.03.2001 г., по който регулационните граници не са съответни на тези от предходния регулационен план от 1995 г., в съответствие с който е извършено процесното изменение на имотните граници. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетата съдебно-техническа експертиза е обсъдена заедно с останалите приети по делото писмени доказателства. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София - град е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответниците Ю. Армянов и В. Армянова за присъждане на разноски за тази инстанция, касаторът ще следва да бъде осъден да им заплати такива в размер на 1620 лева, представляващи реално изплатено адвокатско възнаграждение. При съобразяване разпоредбите на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и § 2а от ДР на тази наредба, съдът намира за неоснователно възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на тези ответници. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,