Решение № 572 от 17.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 1851/2013 г.

Решение № 572 от 17.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 1851/2013 г., I н. о., НК, докладчик председателят Елена Величкова Срещу въззивна присъда по внохд. № 373/2012 г. на Окръжен съд гр. Пазарджик са подадени, касационен протест от Окръжна прокуратура гр. Пазарджик и жалба от гражданския ищец [фирма] [населено място].

В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения и моли присъдата да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане.

Гражданския ищец и повереникът му, редовно призовани не са участвали.

Подсъдимия лично и защитата му, са на становище протеста да се остави без разглеждане, тъй като в него не се сочат касационни основания, а жалбата на гражданския ищец без уважение.

Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е на вниманието на Върховният касационен съд за втори път, след отменително решение по к. д. № 909/2012 г. на III н. о. на ВКС, с констатирани съществени процесуални нарушения по доказателствената дейност на въззивния съд, а именно-съществени процесуални нарушения при оценка на доказателствата, превратно тълкувани, възприети почти изцяло обясненията на подсъдимия и несъпоставени с останалите доказателства по делото, неправилно -без мотиви, отхвърлени и несъобразени показанията на св. И. и св. Т.

С присъда от 2.04.2013 г. постановена по внохд. № 373/2012 г. на Окръжен съд гр. Пазарджик е отменена присъда по нохд. № 2018/2010 г. на Районен съд гр. Пазарджик и вместо това, подсъдимия С. Д. С., е признат за невиновен на 18.11.2004 г. в [населено място], като се представил за длъжностно лице-управител на [фирма]-гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у св. И. С. И., че ще достави на [фирма]-гр. Пазарджик стока-захар за 175 000 лв. и с това причинил имотна вреда на дружеството за същата сума, като измамата да е в големи размери, поради което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 210, ал. 1, т. 1 и т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 НК. С присъдата е отхвърлен гражданския иск, на посоченото по горе дружество в размер на 175 000 лв., срещу подсъдимия за имуществени вреди, като неоснователен.

ПО ПРОТЕСТА и ЖАЛБАТА на Гражданския ищец:

С протеста е ангажирано основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК - нарушение на закона. Пространно и многословно е изложената фактическа обстановка, която според обвинението е "установена по делото по безспорен начин", направен е анализ на доказателствата-пак според вижданията на обвинението, посочено е и, че се "споделят изводите по фактите на Районен съд гр. Пазарджик". Няма как да не се отбележи и, че протеста е точно копие на предишния касационен протест на Окръжна прокуратура гр. Пазарджик, без да се вземе отношение - по проведеното от сегашния въззивен състав, разгледал делото, съдебно следствие и без становище, по приетите различни факти.

В жалбата на гражданския ищец са ангажирани основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, като се акцентира на вътрешната противоречивост на мотивите, където в "едни и същи мотиви, един съдебен състав се е ангажирал да приеме за безспорно установени... взаимно изключващи се и драстично противоречащи си фактически положения, по отношение на едни и същи факти и обстоятелства". Мотивите били до такава степен опорочени, от вътрешната им непоследователност...", че е невъзможно да се изведе действителната воля на съда, т.е. липсват мотиви", което според повереникът е основание да се иска отмяна на присъдата.

Доводите и в протеста и в жалбата на гражданския ищец са неоснователни и това е така защото:

След проведено съдебно следствие, на което са разпитани св. И., св. Г., св. Т., св. П., св. Б. и св. П. и са приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 5 НПК, показанията на св. К. и Н., дадени пред ОС гр. Пазарджик по внохд. № 625/2011 г. и след анализ на всички доказателства по делото, въззивния съд е приел по фактите следното:

Свидетеля И. бил управител на фирмата [фирма]-гр. Пазарджик, като една от дейностите на фирмата била търговия със захар, работили с различни дистрибутори и един от тях бил св. Т., с който имали добри търговски отношения. През 2002 г. св. Т. разбрал, че подсъдимия С. /собственик и управляващ [фирма] до 28.12.2002 г./ е близък със собственика на захарни заводи и, че е лице чрез което доставката на захар на едро е безпроблемна, и след няколко лични срещи започнал да получава стоката от него, или чрез посочената по горе фирма, или чрез фирмите "С. " РМ О., [фирма], "Б" О. С решение от 24.02.2004 г. във фирмата [фирма], която през 2002 г. била прехвърлена на св. К., настъпили промени и за съдружник и управител бил вписан и св. П. На подсъдимия още на 22.01.2004 г. К. издал пълномощно да представлява фирмата, във връзка с осъществяваната от дружеството търговска дейност. В началото на месец ноември на 2004 г. в резултат на реализирана търговия със захар между посочените по горе фирми от една страна и фирмата на св. Т. - [фирма] /част от стоката получавана и от св. И. /, задълженията на Т. били над 300 000 лв., поради което и доставките били спрени за около петнадесет дни. В същия период св. Т., предложил на св. И. да го свърже с подсъдимия лично, което и станало в [населено място], като на срещата присъствал и сина на св. И. На 18.11.2004 г. подсъдимия заедно със св. К. и св. П. пътували от [населено място] за [населено място]. По време на пътуването св. Т. се обадил на подсъдимия С., като му казал -"В. ти е приготвил 100 000 лв., прати някои да ги вземе". Подсъдимия казал на свидетеля П. да кара към [населено място], като преценил, че това са част от парите, които му се дължат от Т., а и че част от доставената захар, е за фирмата на св. И. Междувременно на подсъдимия се обадил и св. И., с когото се уговорили къде/ в един офис/ в града да се срещнат. Вечерта двамата се видели пред нотариалната кантора на св. Г., където И. предал на подсъдимия плик с намиращите се вътре 100 000 лв., които подсъдимия не броил, а попитал колко са парите и св. И. отговорил, че са сто хиляди лв. и поискал да му бъде подписан документ, че предава тези пари. Подсъдимия се съгласил и двамата влезли в кантората, където свидетеля му подал договор-бланка, който не бил попълнен. Подсъдимия попълнил празните графи в договора, сложил дата 18.11.2004 г., на мястото на продавача записал - [фирма], посочил данъчния номер на фирмата и Булстат, а на мястото на представляващия написал собствените си имена и ЕГН, и в това си качество като продавач се подписал. Свидетеля И., поискал да се сложи и печат, поради което подсъдимия отишъл до колата, в която били К. и П., взел печата на фирмата, върнал се в кантората и го положил. В това време подсъдимия видял, че договора е за 175 000 лв. и се обадил на св. Т., за да го попита къде са другите пари, на което той му отговорил, че са при него и ще му ги даде и че са пари отново на В. /св. И./. Подписите на двамата върху договора, в един екземпляр били заверени от св. Г., без да се извърши проверка, съобразно задълженията на нотариуса, за установяване представителната власт на подсъдимия, като в договора липсват и данни за личната карта на подсъдимия, т. е. не е установена и самоличността му. След това двамата /подсъдимия и св. И. / се разделили, като подсъдимия се качил в колата, предал плика с парите на св. П., като му казал да ги преброи. При пристигането в [населено място] тримата отишли в офиса на [фирма], където оставили парите в касата, а на следващия ден св. К. съставил разписка /приложена по делото/ за това, че получил от подсъдимия сумата от 100 000 лв., предоставена му на основание сключен договор от 18.11.2004 г., в качеството му на пълномощник на фирмата. Последвали заявки от фирма "Т. " на св. Т. за доставки на захар, изпълнени от "С. "РМ О., а видно от дневника за продажби на тази фирма, доставки е имало и за фирмата на св. И.. По късно на 23.11.2004 г. подсъдимия регистрирал фирма [фирма], с която фирмата на св. И. осъществявала доставки на захар през 2005 г. и 2006 г. По сключения на 18.11.2004 г. "договор за доставка на захар"-заявки за изпълнение от фирмата на св. И., към която и да е от фирмите на подсъдимия или на фирмата [фирма], не са постъпвали - не само веднага след сключването на договора, но и в следващите две години. Липсват каквито и да било други писменни доказателства, от които да е видно, че св. И. и неговата фирма са претендирали "изпълнение", по този договор.

Горните фактически изводи на релевантните по делото обстоятелства от значение, са направени след внимателен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, като са съобразени указанията дадени, в тази връзка в отменителното решение на ВКС.

Вярно е твърдението на повереникът на гражданския ищец, за известно противоречие в мотивите по фактите, което се дължи на неправилно формулиране на стр. 3 от мотивите: -"при спазване разпоредбата на чл. 339, ал. 3 НПК прие за безспорно установени следните обстоятелства по главните факти на обвинението" - след което подробно е възпроизведено приетото за установено от първоинстанционния съд. Приетото по фактите от въззивния съд е безпротиворечиво и е изложено от л. 8 до л. 13 на същите мотиви-където е посочено, кои обстоятелства от значение се приемат за установени и на коя доказателствена основа. Посочения пропуск очевидно не е от категорията, съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК и да води до невъзможност да се "изведе действителната воля на съда".

Съобразявайки всички събрани по делото доказателства, въззивния съд е дал отговор на главния въпрос по делото, а именно -налице ли е било въвеждане в заблуждение от страна на подсъдимия към св. И., кои са елементите на това заблуждение, че е собственик и представлява [фирма], както и че ще му достави захар за сумата от 175 000 лв. и това ли са обстоятелствата, които са мотивирали св. И. да се разпореди с инкриминираната или с друга сума, в полза на подсъдимия.

Както бе посочено по горе, категорично установено е по делото, че св. И. е сключил договор с подсъдимия, не с оглед качеството му на управител, собственик или представляващ определена фирма, а само и единствено с оглед личните му контакти на човек доставящ без проблеми неограничени количества от стоката, с която търгува-захар. Безспорно е, че в това му "качество" подсъдимия е бил представен на св. И. от св. Т., който гарантирал за това обстоятелство, а и предишните търговски отношения на Т. с подсъдимия, били без проблемни. Установено е също, че за предходни доставки от [фирма] към фирмата на Т., и от там за фирмата на св. И., е имало неуредени плащания и че това е причината доставките през 2004 г. към Т. да бъдат спрени. Последващата инкриминирания договор търговска дейност на фирмата на подсъдимия [фирма] и фирмата [фирма], протекла за две години, без проблеми с реализиран обем от захар на стойност 240 000 лв. - очевидно сочи, че няма отговор въпроса защо св. И. не е пуснал заявки за доставка на захар до фирмата по "договора" от 18.11.2004 г. - [фирма] и е сезирал прокуратурата едва след приключване на сделките, с посочената по-горе фирма на подсъдимия. Друг е въпроса, какво изпълнение може да претендира св. И., позовавайки се на "договор", в който няма количество на стоката, няма срокове и място на изпълнение и т. н., но това касае търговските отношения между двамата.

При така установените факти и закона е приложен правилно.

Подсъдимия няма как да заблуди св. И., че се занимава с търговия със захар, защото св. И. от години търгува със захар и както сам твърди -"ние сме малко хора в бранша и се познаваме", още повече като се има предвид, обстоятелството -И. е поискал от св. Т., да го свърже лично с подсъдимия, което и станало месец преди датата 18.11.2004 г., което изключва възможността на посочената дата и място, И. да е бил заблуден относно "качеството" на подсъдимия. Не е налице и заблуждение за това, че подсъдимия "ще достави на фирмата на св. И. определено количество захар", тъй като за количество не става въпрос в "договора", а и самия И. не споменава такова. Не установена по категоричен начин е и причината за направеното на 18.11.2004 г. плащане /имущественото разпореждане, в резултат на "създадени неверни представи"/, за бъдещи или за вече направени доставки на захар. Очевидно между фирмите на подсъдимия и тези на св. Т. и св. И., е имало неуредени търговски отношения, свързани с доставки на захар, но не и измама по смисъла на чл. 210 НК вр. с чл. 209 НК, извършена от подсъдимия по отношение на св. И. и неговата фирма.

Показателно за "схемата на търговията със захар" е казаното от св. П. пред въззивния съд:

• "работил съм с подсъдимия и фирмите му... търгувах със захар, така се работеше, ако познаваш С. или Г. Г. получаваш захар, плащаш след като я продадеш. Никога не съм плащал преди да получа".

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановената въззивна присъда, при спазване на процесуалните правила и закона, а протеста на Окръжна прокуратура гр. Пазарджик и жалбата на гражданския ищец за неоснователни.

Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение