Решение № 8845 от 6.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5990/2018 г.

Решение № 8845 от 6.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5990/2018 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпил касационен протест, подаден от прокурор от Софийска градска прокуратура (СГП), насочен срещу Решение № 2635/20.04.2017 г. по административно дело № 6276/2015 г. на Административен съд- София-град (АССГ). В протеста на СГП се твърди, че решението е порочно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Оспорващият счита, че макар и да е налице първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предвид прогласения за нищожен административен акт, не са налице другите предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата –имуществена вреда като пряка и непосредствена последица от прогласения за нищожен адм. акт. Намира, че неправилно административният съд е приел ищците да са претърпели имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от неотдаване под наем на завзет от държавата недвижим имот. Посочва, че отдаването под наем на имот, който не се владее от собственика е абсурдна конструкция, която изключва основателността на претенцията на ищците. Моли да се обезсили решението като недопустимо или алтернативно да се отмени и се отхвърлят субективно предявените искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По делото е постъпила и касационна жалба от Администрацията на Министерския съвет (МС), подадена чрез юрисконсулт Микова, в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Решение № 2635/20.04.2017 г. по адм. дело № 6276/2015 г. на Административен съд - София- град. Касационният жалбоподател- МС твърди, че решението е недопустимо – постановено при липса или при ненадлежно упражняване на правото на иск и неправилно, като излага съображения за неговото постановяване в нарушение на материалния закон и необоснованост– касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че не са налице предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за наличие на отговорност на държавата, а именно наличието на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и твърдените от ищеца имуществени вреди. Ответниците "Инфинити Инвестмънт Груп" АД – град София и "Сигра Груп" ЕООД- град София, в съдебно заседание чрез адв. Трендафилова оспорват подадената касационна жалба и подадения протест. Считат първоинстанционното решение за валидно, допустимо и правилно. Твърдят, че същото не страда от наведените с касационния протест и жалба пороци, поради което молят да се остави в сила. Подробни съображения в тази насока са развити в представения писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационния протест и касационната жалба. Намира, че оспореното решение на АССГ е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано. Излага доводи, че неправилно в нарушение на материалния закон съдът е уважил исковата претенция на ответниците в настоящото производство "Инфинити Инвестмънт Груп" АД и "Сигма Груп" ООД, като основателна и доказана. Счита, че оспореното първоинстанционно съдебно решение следва да бъде отменено като неправилно и необосновано на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 АПК. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните, приема следното: Касационната жалба и протест са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалвания съдебен акт- Решение № 2635/20.04.2017 г. по административно дело № 6276/2015 г. на Административен съд София– град- Администрацията на Министерски съвет на Република България е била ОСЪДЕНА да заплати на "Инфинити Инвестмънт Груп" АД обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 44 854 лв., представляващи пропуснати ползи от отдаване под наем за завзета част от собствения му недвижим имот за периода от 29.07.2010 г. до 14.11.2011 г., ведно с мораторна лихва в размер на 19 454, 74 лв. за периода от 29.07.2010 г. до предявяване на исковата молба. Освен това Администрацията на Министерски съвет на Република България е била ОСЪДЕНА да заплати на "Сигма Груп" ЕООД обезщетение за причинени имуществени вреди в размер 57 258 лв., представляващи пропуснати ползи от отдаване под наем за завзета част от собствения му недвижим имот за периода от 14.11.2011 г. до 27.06.2013 г., ведно с мораторна лихва в размер на 16 326, 66 лв. за периода от 14.11.2011 г. до предявяване на исковата молба. За да постанови този резултат адм. съд е приел, че ищците, са собственици на неурегулиран поземлен имот № 1389, нанесен в кадастрален лист № 723 по неодобрен кадастрален план на София, вилна зона "Малинова долина – Бункера I етап", целият с площ от 3027 кв. м., като първият ищец е придобил имота по силата на нотариален акт за покупко–продажба през 2008 г., а вторият – по силата на нотариален акт от 14.11.2011 г. за дарение от страна на първия ищец. Установил е, че с Решение № 559/29.07.2010 г. на Министерския съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти- частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II - Софийски околовръстен път - южна дъга" се отчуждават 1 524 кв. м. от имот пл. № 1389, к. л. 723, целия с площ 3026 кв. м., собственост на "Инфинити Инвестмънт Груп" АД. В резултат на съдебно обжалване с окончателен съдебен акт- Решение № 9701 от 27.06.2013 г., постановено по административно дело № 13586 от 2012 г., по описа на Върховния административен съд е прогласена нищожността на отчуждителния акт на МС по отношение на имот с пл. № 1389, находящ се в град София, район "Витоша". Предвид това решаващият съд е приел, че е налице първата от изискуемите от закона предпоставки– в случая, обявен за нищожен административен акт. Първостепенният съд е посочил, че по делото е бил представен и приет Договор за наем с трето лице от 03.05.2010 г., по силата на който "Инфинити Инвестмънт Груп" АД е бил отдал на "Инканто Груп" ЕООД целия имот за срок от три години за ползване, като паркинг за сумата от 3000 евро месечно, предвид което е приел, че е била налице реална, а не само хипотетична, възможност имота да генерира приходи. Съдът е счел, че са налице пропуснатите ползи изразяващи се в лишаване на собственика на имота /първо единият ищец, а след това и другият/ от възможността да увеличи имуществото си, тъй като без да са загубили правото на собственост върху имота, при нищожна отчуждителна процедура, са били лишени от възможността да го отдават под наем. Решаващият съд по отношение на размера на твърдените искови претенции, се е съобразил с изслушаната съдебно- оценителна експертиза на вещото лице Т. К., прието без оспорване от страните. В него експертът е установил какъв е размерът на средната пазарна наемна цена за отчуждената и завзета част от процесния имот за периода от издаването на нищожния акт 29.07.2010 г., в който има включено разпореждане за предварително изпълнение, до провъзгласяване на нищожността му с влязло в сила на 27.06.2013 г. решение на ВАС, съответно изчислени спрямо датата на прехвърляне на собствеността между двамата ищци, както и размерът на мораторната лихва върху съответните суми. На база това съдът е намерил за доказана и втората предпоставка за успешно провеждане на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът е установил и наличието на последната предпоставка, а именно причинна връзка между незаконосъобразния административен акт и вредите. В тази връзка е посочил, че коментирания по- горе договор за наем по делото бил доказал, че ако не е бил нищожният акт на МС, ищците по делото са имали реална възможност да увеличат материалното си състояние, която са пропуснали, тъй като част от имотът им е бил отчужден и завзет с нищожен административен акт. Съдът е счел всички искове за доказани по основание и размер. В заключение адм. съд е намерил, че са налице всички елементи от фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и исковите претенции са били уважени, както по отношение на главните искове за пропуснати ползи, така и по отношение на акцесорните – за лихви. Решаващият съд е бил валидно сезиран с допустима и редовна искова молба от лица, които са надлежни участници в адм. правоотношение, поради което са неоснователни доводите за недопустимост на съдебното решение. Обжалваното съдебно решение е НЕПРАВИЛНО, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Основателни са твърденията на протестиращата страна и касационния жалбоподател, че не са доказани твърдените от лицето имуществени вреди и причинно-следствената връзка между тях и отменения акт за отчуждаване на недвижим имот. След анализ на доказателствата по делото, адм. съд е направил неправилен извод за установеност на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и необосновано е уважил исковата претенция. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 1 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на отменен като незаконосъобразен акт, издаден в резултат на административна дейност. Във фактическият състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; причинена неимуществена или имуществена вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Безспорно по делото се доказва незаконосъобразeн административен акт, отменен по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение, поради което обосновано съдът е приел, че е изпълнена първата предпоставка на отговорността по ЗОДОВ - отменен административен акт. Първоинстанционният съд, обаче неправилно е достигнал до извод, че са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на ответника по иска, с който се претендира обезщетение за имуществени вреди, поради отменен адм. акт. За ангажиране на отговорността по ЗОДОВ не е достатъчно, наличието на отменен акт, а е необходимо да се установи, че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от него - чл. 4 от ЗОДОВ. Субективното право на обезщетение възниква само ако вредите произтичат непосредствено от незаконосъобразния адм. акт. Преки вреди са само тези, които са типична, нормално настъпваща последица от вредоносния резултат, т. е., които са обусловено следствие от незаконосъобразния административен акт. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице, не би претърпяло вреди, ако не бе незаконосъобразния административен акт. Първостепенният съд не е отговорил правилно на основния спорен въпрос- дали претендираните имуществени вреди са последица от отменения административен акт. Необосновани са изводите на адм. съд за наличието на всички елементи на фактическия състав по чл. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата. В случая не е налице доказана причинена вреда, която да е пряка последица от отменения адм. акт, поради което не се споделя изводът на адм. съд за основателност на претенцията за имуществени вреди. Ищците не са доказали наличието на пряка причинна връзка между твърдените вреди от неполучени наеми и отменения като незаконосъобразен акт. С договора за наем на вещ наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена- чл. 228 Закон за задълженията и договорите (ЗЗД). Договорът за наем на вещ е двустранен, консенсуален, неформален, комутативен и възмезден. В това правоотношение наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта (чл. 232, ал. 2 ЗЗД). Неизпълнението на гражданския договор поражда договорна– чл. 79 и сл. ЗЗД, а не деликтна отговорност – чл. 45 ЗЗД. Първостепенният съд неправилно е приел, че между "Инфинити Инвестмънт Груп" АД и "Инканто Груп" ЕООД са били налице наемни правоотношения с предмет процесния имот, по силата на Договор от 03.05.2010 г. за наем между двете дружества. Задълженията по чл. 228 ЗЗД на страните по договора за наем са с продължително изпълнение (наемодателят предоставя вещта, а наемателят е длъжен да я ползва по предназначение за целия период на договора). Претенцията за надлежното им изпълнение е само при условие за валидно възникване на наемното правоотношение. Видно от приложеното към материалите по делото ксерокопие на цитирания договор, същият е без нотариална заверка на подписите и без достоверна дата, поради което не е доказан факта, че същият е бил сключен на визираната по- горе дата. При това положение, изводът на съда за наличие на наемни правоотношения между двете фирми към сочената дата са изцяло несъстоятелни и необосновани. За да може да бъде противопоставен на последващ приобретател на вещта, договорът за наем следва да е сключен с достоверна дата (чл. 237, ал. 2 ЗЗД). При прехвърляне на недвижим имот договорът за наем остава в сила спрямо приобретателя, ако е бил вписан в имотния регистър, за което е необходима писмена форма с нотариално заверени подписи (чл. 3 от Правилника за вписванията). Съгласно разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от ГПК, частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. От фактическа страна е безспорно, че процесният договор не е заверен, както и не са налице и останалите предпоставки по цитираната разпоредба касателно достоверност на датата, на която същият е бил сключен. Предвид което, неправилен се явява и последващият извод на съда за доказани вреди за двете дружества, под формата на пропуснати ползи от отдаване под наем на завзета част от процесния имот. Вредите в производството по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не се презумират, а подлежат на пълно доказване - чл. 153, чл. 154, ал. 1 ГПК, във вр. с § 1 от ЗОДОВ. Видно от установената по делото фактическа обстановка, в хода на съдебното производство ищецът не е доказал по безспорен и категоричен начин претендираните от него имуществени вреди, които да са в пряка и непосредствена връзка с незаконосъобразния акт. Необосновано от ищците се претендират вреди, представляващи нереализирани приходи от наем. В случая няма данни за развитие на наемното правоотношение, изпълнение на задължения свързани с него - чл. 228 и сл. от ЗЗД. Липсват данни за реализиране на права и задължения свързани с него- предаване на вещта - чл. 230, ал. 1 ЗЗД, плащане на наем по чл. 232, ал. 2 ЗЗД и др. Освен това процесният договор за наем е имал невъзможен предмет по чл. 26 ЗЗД, тъй като с него е отдаден паркинг, но имотът е неурегулиран, т. е. с различно фактическо положение и правно състояние по правилата за устройство на територията – чл. 8, т. 1 и чл. 9 от Закона за устройство на територията. Според чл. 7 от Договора за наем от 03.05.2010 г. наемателят се задължава да загради имота, да положи настилки, камери, бариери и други. Изграждането, на строително съоръжение паркинг, неговото оборудване е предстояло, имало е характер на бъдещо несигурно събитие. Това събитие явно не се е състояло и е останало единствено, като намерение. Твърденията на двете дружества за пропуснати ползи също са неоснователни и хипотетични. Пропуснатата полза по чл. 82 ЗЗД, във вр. с § 1 от ЗОДОВ представлява реална, а не хипотетична вреда, като предположението за нея, винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на общо допускане за настъпване на увеличаването. Приходът не трябва да е случайна, а само закономерна последица от установените по делото обстоятелства, да е обективно, а не само субективно очакван като увеличение на имуществото. Ищецът не е доказал с преки доказателства, създаващи сигурно убеждение в съществуването на подлежащия на доказване факт и необходими да обезпечат успешно главно доказване, че за процесния период е била налична реална възможност от реализиране на приходи от имота. Предвид Тълкувателно решение № 3/12.12.2012 г. по тълкувателно дело № 3 по описа за 2012 г. на ОСГТК на ВКС, се налага извод, че не е установена имуществена вреда във вид на пропусната полза, доколкото първият и задължителен елемент на всяка пропусната полза е наличието на сигурност от увеличаване на патримониума на лицето, каквато сигурност по делото не е била доказана. Следва да се има предвид, че целта на ЗОДОВ е обезщетителна по чл. 4 ЗОДОВ, чл. 82 ЗЗД, във вр. с § 1 ЗОДОВ и не следва да води до необосновано реализиране на приходи, каквито в случая се претендират. Настоящата инстанция счита, че липсват всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Приобщените доказателства в тяхната съвкупност сочат, че не се доказват факти, които да обусловят обезвреда по реда на ЗОДОВ. Решението е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Последица от липсата на доказване на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е отхвърляне на иска. Съобразно този изход е неоснователна и претенцията за лихви върху обезщетението. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,