Решение № 2994 от 21.3.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Узунов, от гр. Варна, чрез процесуалния му представител адв. И. Обретенова, против решение 1044/27 юли 2022 г., постановено по адм. д. 1068/2022 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на първоинстанционният съд да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Н. Узунов против заповед КС-ЗП-2/28 март 2022 г., издадена от кмета на район Аспарухово Община Варна, с която на основание чл. 178, ал. 6 ЗУТ, вр. чл. 223, ал. 1, т. 6 и т. 7 ЗУТ е забранено ползването и достъпа до строеж Ателие 2, ползвано като жилище с идентификатор 10135.5505.447.1.6, находящ се на партерен етаж в сграда, с административен адрес гр. Варна, [жк], [улица]. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Съгласно чл. 178, ал. 4 ЗУТ, не се разрешава строежи или части от тях да се ползват не по предназначението им или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация. Процесният строеж е пета категория и подлежи на въвеждане в експлоатация по реда, определен в чл. 177, ал. 3 ЗУТ. Налице са фактическите и материалноправни предпоставки на чл. 178, ал. 6 ЗУТ за издаване на процесния акт. Както в съставения констативен акт, така и в заповедта е отразено, че ателието се ползва като жилище, без да е извършена промяна на предназначението му и без да е въведено в експлоатация с удостоверение за въвеждане в експлоатация и това обстоятелство е безспорно установено от първоинстанционния съд. Така постановеното решение е съответно на материалния закон. По делото е установен фактът, че процесният строеж е пета категория и че същият се ползва не по предназначение и без да е въведен в експлоатация. Хипотезата на приложимата правна норма - чл. 178, ал. 6 ЗУТ изисква липса на въвеждане на обекта в експлоатация по предвидения за това ред и установяване ползването на невъведения в експлоатация обект. Въвеждане на обекта не е установено, но е установено ползването му, поради което диспозицията на нормата изисква от органа да забрани ползването на обекта като невъведен в експлоатация по изискуемия ред. Фактът на ползването на строежа, без да е въведен в експлоатация по нормативно установения ред, е безспорен. Поради това, като е приел, че релевантните за издаване на административен акт, със съдържание като оспорения, факти са осъществени, административният орган е издал съответен на материалните норми акт. Крайният извод на съда за валидност и законосъобразност на атакувания административен акт е съответен на материалния закон. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав