Решение № 5203 от 1.6.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. Христова, с адрес в гр. Павел баня, чрез процесуален представител, срещу решение 422/22.11.2021 г., постановено по адм. дело 288/2021 г. на Административен съд - Стара Загора, в частта, с която община Павел баня е осъдена да й заплати сумата от 61, 24 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане, като отхвърля иска по чл.104, ал.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) за размера над тази сума до размера на сумата от 145, 74 лева, част от пълно предявения иск в размер на 2500 лева, ведно със законната лихва от 18.08.2021 г. - дата на постъпило плащане в хода на делото, до окончателното й изплащане. Касаторката поддържа в касационната жалба и в писмена молба, че решението е неправилно в обжалваната част - необосновано и незаконосъобразно, иска отмяната му, осъждане на община Павел баня да заплати на Ц. Христова сумата 145, 74 лева, представляваща неизплатен остатък от дължимото обезщетение по чл.104, ал.1 ЗДСл., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.08. 2021 г., като претендира и присъждане на разноски. Ответникът по касационна жалба - община Павел баня, в писмен отговор, чрез процесуален представител, иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски по делото. По делото е постъпила и частна жалба от Ц. Христова, с адрес в гр. Павел баня, чрез процесуален представител, срещу определение 18/13.01.2022 г. по същото дело, с което е оставена без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските, иска отмяната му, и изменение на решението, като вместо постановените два диспозитива за присъждане на разноски на всяка от двете страни бъде осъдена община Павел баня да заплати 1150 лева разноски по делото на Христова. Ответникът по частна жалба - община Павел баня, чрез процесуален представител, иска оставяне на определението в сила и присъждане на направените разноски в производството по частната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за частично недопустима относно осъдителна част на решението, с която община Павел баня е осъдена да заплати сумата от 61, 24 лева, ведно със законната лихва на Христова, тъй като решението е благоприятно за Христова в тази част. Липсва абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на касационната жалба по 210, ал.1 АПК - неблагоприятно за касатора решение или част от решение. Касационната жалба като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане в тази й част, а производството по делото в тази му част - да бъде прекратено. В останалата си част касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по съществото същата е неоснователна. За да постанови обжалваната частично отхвърлителна част от решението, АС е изложил мотиви, че е сезиран с осъдителен иск, предявен от Христова срещу община Павел баня за сумата 2500 лева - неплатен остатък от дължимото й обезщетение по чл.104, ал.1 ЗДСл. за шест месеца, считано от 14.01.2020 г., след приспадане на вече полученото обезщетение по чл.106, ал.2 ЗДСл. за периода 14.01.2020 г. - 08.03.2020 г., както и сумата от 50 лева - мораторна лихва върху обезщетението за периода от датата на признаване на уволнението за незаконно - 15.01.2021 г. до датата на подаване на исковата молба в съда - 10.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й и изплащане, който иск е поддържан в този му размер до приключване на съдебното дирене. АС е обсъдил събраните по делото писмени доказателства и приетите и неоспорени от страните заключения на съдебно - счетоводната експертиза и е посочил, че разликата между шестте основни заплати на длъжността, на която е било прекратено служебното й правоотношение незаконно и полученото от нея трудово възнаграждение за друга работа за същия период в по-нисък размер е 5238, 95 лева, като след приспадане на дължимия данък върху доходите на физическите лица чистата сума за получаване е 4715, 06 лева. След приспадане на заплатеното от ответника обезщетение по чл.106, ал.2 ЗДСл. от общо 2465, 10 лева, от което също е удържан ДДФЛ, общият дължим остатък на обезщетението е 2249, 96 лв. На 17.08.2021 г. ответникът е превел на Христова сума в размер на 2238, 72 лева - 2188, 72 лева главница и 50 лева лихва, поради което останалата неплатена главница е 61, 24 лв., дължима със законната лихва от датата на исковата молба до пълното й изплащане, а за разликата над 61, 24 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Касаторът твърди, че АС е нарушил разпоредбата на чл.76, ал.2 от Закона за задълженията и договорите относно поредността на погасяване на задълженията за лихви и разноски и е следвало да приеме, че с плащането на 17.08.2021 г. са погасени 135 лева лихви (72,50 лева мораторна лихва и 62,50 лева законна лихва), а не 50 лева и съответно да се приеме, че дължимият остатък главница е 145, 74 лева, а не присъденият. Оплакването е неоснователно. Както е посочил и АС, ищцата е претендирала единствено 50 лева мораторна лихва, поради което съдът не може да присъди или приспадне по - голям размер от претендирания - а именно разликата до 72,50 лева. Претенцията на касаторката, че от платената сума на 17.08.2021 г. следва да се погаси и изтеклата до момента законна лихва и да се присъди по - голям размер главница при наличие на осъдителен диспозитив за законната лихва, срещу който както беше посочено по - горе същата не разполага с право на касационна жалба, би довела до двойно получване от нея на процесната законна лихва - веднъж въз основа на осъдителния диспозитив и още веднъж при промяна на поредността на погасяване на вземанията от доброволното изпълнение на 17.08.2021 г., и би довело до неоснователно обогатяване на Христова, поради което и това оплакване е неоснователно. Решението е правилно в частично обжалваната от касатора отхвърлителна част за разликата над присъдената главница до 145,74 лева. Частната жалба е е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по съществото същата е неоснователна. Присъдените разноски на ответника са определени в правилно съотношение с отхвърлената част на иска, както и присъдените на ищцата - съобразно уважената част от иска. Неоснователни са твърденията, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на иска, тъй като същият не е бил поканен преди завеждане на исковата молба да плати доброволно, а след завеждането на иска е заплатил значителна част от дължимата сума и останалият незаплатен размер е незначителен. Предвид изложеното правилна е преценката на АС за липса на възможност да се присъди на ищцата пълния размер претендирани от нея разноски по аргумент от чл.78, ал.2 ГПК. Определението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото по касационната и частната жалба няма възможност за присъждане на претендираните от касационната и частна жалбоподателка разноски. На община Павел баня следва да се присъдят направените за настоящата инстанция разноски в размер на 1360 лева - заплатени адвокатски възнаграждения за отговорите по касационна и частна жалба, срещу чийто размер няма направено възражение. Воден от горното и на основание чл. 210, ал.1 АПК и чл.221, ал.2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение