Решение № 14031 от 24.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4803/2014 г.

Решение № 14031 от 24.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4803/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), чрез пълномощника му - юрк. Стоянова, срещу решение № 674 от 07.02.2014 г., постановено по адм. д. № 10631/2013 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменен отказа да се възстанови заплатена такса за издаване на отказан лиценз, обективиран в писмо изх. № 93-00-105 от 09.10.2013 г. на председателя на КФН. В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост и за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът "Мерлон Фондове" ЕАД, чрез изпълнителния директор на дружеството - Владимир Хорохоркин, в съдебно заседание оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е допустимо, но неправилно. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на "Мерлон Фондове" ЕАД срещу писмо изх. № 93-00-105 от 09.10.2013 г. на председателя на КФН, с което дружеството е уведомено, че заплатената от него такса за издаване на лиценз в размер на 4 300 лева не подлежи на връщане на основание разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗКФН. На първо място решението на АССГ е допустимо. Със съдебния акт по оспорване на "Мерлон Фондове" ЕАД е отменено писмо изх. № 93-00-105/9.10.2013 г. на председателя на КФН. Правилно съдът е приел, че обжалванато писмо има характер на индивидуален административен акт. С въпросното писмо е отказано връщането на такса, заплатена от търговското дружество по заявление за издаване на лиценз за извършване на дейност като управляващо дружество по чл. 204 ЗППЦК (отм.), като заявлението не е удовлетворено. По този начин се засяга непосредствено и пряко правната сфера на "Мерлон Фондове" ЕАД следователно отказът да бъде възстановена платената такса представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Правилен е и изводът на съда, че подадената жалба не е просрочена. АССГ подробно е обсъдил представените доказателства относно кореспонденцията между страните, имаща значение за установяване на датата на връчване на обжалвания акт. Предвид правилото на чл. 152, ал. 1 АПК, че всяка жалба се подава чрез органа, издал оспорвания акт, изводът на съда, че изразеното пред органа - издател на акта, писмено несъгласие с решението да не се връща таксата, следва да се счита за оспорване по смисъла на АПК. От съда е определена правилно подсъдността на административноправния спор. Според нормата на чл. 132, ал. 1 АПК правилото е, че родовокомпетентни да разгледат делата като първа инстанция са административните съдилища по седалището на издателя на акта /чл. 133, ал. 1 АПК/. Обратно - случаите, в които първоинстанционният спор се разглежда от ВАС, са винаги изрично посочени. След правилно тълкуване на разпоредбите на чл. 14 - чл. 17 ЗКФН е достигнато до правилния извод, че не са налице условията на чл. 132, ал. 2, т. 8 АПК. Така постановеното допустимо решение на АССГ е неправилно. От "Мерлон Фондове" ЕАД е подадено заявление за издаване на лиценз за извършване на дейност като управляващо дружество. Искането не е удовлетворено, а оспорването срещу него е отхвърлено с влязло в сила съдебно решение. Съгласно чл. 5, ал. 1 и 3 от Тарифата за таксите, събирани от Комисията за финансов надзор по Закона за Комисията за финансов надзор (тарифата), таксите за производствата по чл. 1, ал. 1 - 3 и по чл. 3 от тарифата се заплащат при подаване на заявлението за разглеждане с изключение на тези по чл. 1, ал. 2, т. 7. В случаите на оттегляне на заявлението, както и при постановяване на отказ от компетентния орган за посочените производства, заявителят дължи само 30 на сто от таксата за издаване на съответния акт. В случаите, когато е налице хипотезата на чл. 5, ал. 3 от тарифата, връщането на дължимата сума от страна на Комисията за финансов надзор (КФН) на съответното лице се извършва въз основа на заповед на председателя на КФН след постъпило искане от лицето или служебно по инициатива на съответните длъжностни лица. Разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от тарифата е приложима обаче по отношение на административни производства, стартирали след влизане в сила на тарифата -17.05.2011 г. По отношение на заварените производства към тази дата, каквото е процесното, приложима е разпоредбата на § 3 от преходните и заключителни разпоредби на тарифата, съгласно която таксите по заварените при влизането в сила на тарифата производства се заплащат по досегашния ред. До 17.05.2011 г. размерът на таксите, които се събират от КФН, е регламентиран с Приложението към чл. 27, ал. 2 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), в което не е предвидена възможност за възстановяване на определен процент от заплатена такса в случай на оттегляне на заявлението от заявителя или в случай на постановяване на отказ от страна на компетентния орган, каквато възможност е налице за производствата, започнали след 17.05.2011 г. Според чл. 33, т. 16 от Наредба № 11 от 3.12.2003 г. за лицензите за извършване на дейност като регулиран пазар, за организиране на многостранна система за търговия, за извършване на дейност като инвестиционен посредник, инвестиционно дружество, управляващо дружество и дружество със специална инвестиционна цел лице, което иска да му бъде издаден лиценз да извършва дейност като управляващо дружество, към заявлението по чл. 9, ал. 1 прилага документ, удостоверяващ внасянето на съответната такса съгласно тарифата - приложение към чл. 27, ал. 2 ЗКФН; Т. е., внасянето на таксата е изискване за допустимост на искането. В този аспект тя представлява парично задължение към държавата в лицето на определени държавни органи за извършвани от тях действия и услуги . Съобразно правилото на чл. 4б ЗДТ недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна. След като искането на"Мерлон Фондове" ЕАД е разгледано по предвидения за това в закона ред, макар и с последици, неудовлетворяващи молителя, то заплатената държавна такса не е недължимо платена. Следва да се отбележи и че държавните такси съгласно чл. 3, ал. 1 ЗДТ се заплащат при предявяване на искането за извършване на действието и/или при издаване на документа, за който се плаща такса, така както е указано в тарифата. Плащането е безусловно, независимо от резултата. Впрочем, същото е разрешението и при образуване на съдебните производства и съвсем друг е въпросът, че при основателност на оспорването платените такси и разноски се заплащат при съответно искане, но това не съставлява възстановяване на таксата. Тълкуването на нормата на чл. 27, ал. 1, т. 1 ЗКФН, направено от съда, че комисията събира такси само при издаване на лиценз, не и при отказ, е неоправдано стеснително, несъответстващо на точния й смисъл. Не води до друг извод разпоредбата на чл. 27, ал. 8 ЗКФН, според която надвнесените и погрешно внесените такси подлежат на връщане. Надвнесени са таксите, които се дължат, но са представени в по-голям размер. Погрешно внесени са такси, които не се дължат, но са представени. А в случая не е налице нито една от двете хипотези, защото таксата е в указания размер и изрично е предвидено представяне на документ за внасянето й. В продължение на казаното, не е случайно, че законодателят не се занимава с въпроса за такси, внесени в по-малък размер. Това е така, защото наличието им в адекватен размер е условие за допустимост, а в тези случаи е приложим чл. 27, ал. 6 ЗКФН, който регламентира, че таксите не подлежат на възстановяване. Предвид изложените съображения решение № 674/07.02.2014 г. по адм. дело № 10631/2013 г. на АС София град е неправилно и следва да се отмени, а вместо него - се постанови друго, с което оспорването на "Мерлон Фондове" ЕАД срещу писмо изх. № 93-00-105/9.10.2013 г. на председателя на КФН се отхвърли като неоснователно. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,