Решение № 4457 от 7.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9622/2009 г.

Решение № 4457 от 7.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9622/2009 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Патентно ведомство на Република България против решение № 31/5.06.2009 г., постановено по адм. д. № 7532/2008 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Стоян Вълков Василев, в писмено възражение, оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Жалбата е подадена в срок и е допустима. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и доказателствата по делото настоящият състав на Върховния административен съд констатира следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил решение от 18.11.2008 г. на председателя на Патентно ведомство, с което е отказано възстановяване на срок за заплащане на такси за регистрация на търговска марка, издаване на свидетелство и публикация относно заявка за регистрация на марка от 07.08.2006 г. на Стоян Вълков Василев и е върнал преписката на административния орган. За да постанови този резултат съдът е приел, че заявителят не е бил редовно уведомен за задължението му за заплащане на таксите по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за оформяне, подаване и експертиза на заявки за регистрация на марки и географски означения. От събраните по делото доказателства се установило, че Василев бил командирован в чужбина за срок от 46 дни, считано от 05.04.2008 г. Уведомлението за заплащане на дължимите такси било изпратено на адреса на заявителя и получено на 10.04.2008 г., като в известието за доставяне не било посочено качеството на лицето получило уведомлението, а подписът върху известието очевидно не бил на Василев. При така установеното съдът направил извод, че съобщението за внасяне на такси не е било връчено по предвидения за това в закона ред, поради което и срокът не е започнал да тече. Посочено е, че отсъствието на жалбоподателя от страната изключва възможността същият да е получил уведомлението за внасяне на такса. Съдът е заключил, че съобщението е връчено на лице, различно от адресата, без да е отбелязано качеството му съгласно изискванията на чл. 44, ал. 1 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, поради което не може да се установи началния момент, от който заявителят е узнал за задължението си да внесе дължимата такса. Надлежното уведомяване е прието като процесуална предпоставка за допустимост на производството по възстановяване на срока, тъй като предмет на възстановяване може да бъде само срок който е изтекъл. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Действително нормата на чл. 9, ал. 3 от Наредбата за оформяне, подаване и експертиза на заявки за регистрация на марки и географски означения, регламентира, че кореспонденцията от Патентното ведомство до заявителя или до неговия представител се изпраща с обратна разписка, която удостоверява датата на получаването й, но в случая Василев и пред Патентно ведомство и с жалбата си до първоинстанционния съд е оспорил, както получаването на уведомлението, така и подписа върху известието за доставяне. В подкрепа на това жалбоподателят е представил заповед за командироване и писмо, изходящо от "WTE Wassertrehnik" GmbH, които не са оспорени по надлежния ред. Макар и процедурата по уведомяването да е формално спазена, то от доказателствата по делото е установено, че заявителят не е узнал за задължението си да заплати такси, а целта на съобщението е да достигне до заявителя. Ето защо като е направил извод, че уведомлението за внасяне на такси не е било връчено на заявителя, поради което и не започнал да тече срок за внасянето им, първоинстанционният съд е постановил решение съответно на материалния закон. Доводите на касатора, че не са били налице особено непредвидени обстоятелства не следва да се обсъждат, тъй като същите са относими при наличие на пропуснат срок, а в случая не е установено от кога е започнал да тече срока, за да се приеме, че същият е изтекъл и съответно пропуснат. С оглед на изложеното обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховния административен съд, пето отделение,