Решение № 4435 от 10.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1551/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Якоруда, чрез процесуалния представител адв. Богоева, срещу Решение 1978 от 07.11.2023 г., постановено по адм. дело 168/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отменен отказ за извършване на административна услуга, обективиран в писмо изх. 08.00-63 от 30.01.2023 г. на кмета на Община Якоруда и е върната преписката на административния орган за продължаване на производството, съобразно задължителните указания на съда, както и е осъдена общината да заплати разноски по делото. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК неправилност и необоснованост на съдебното решение, поради съществени процесуални нарушения. Твърди се, че първоинстанционният съд изобщо не е изследвал дали административната услуга е възможно да бъде изпълнена, респ. налице ли са основанията, посочени в отказа. Според касатора неправилно съдът се е позовал на скици и удостоверения, тъй като същите не касаят кадастрален план, а евентуално регулационен план, които са различни планове, както и неправилни са изводите на съда, че административният орган разполага с кадастрален план от 1974 г., доколкото по делото липсват данни такъв план да е бил одобряван. Възразява се още, че твърдението за липса на кадастрален план от 1974 г. представлява отрицателен факт, който не следва да се доказва от административния орган и тежестта на доказване в случая е изцяло на оспорващия. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли първоинстанционната жалба, както и се присъдят съдебни разноски. Ответникът А. Сакалдаш, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Римпева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от А. Сакалдаш, срещу отказ на кмета на Община Якоруда да извърши административна услуга, обективиран в писмо изх. 08.00-63/30.01.2023 г. В цитираното писмо е посочено, че във връзка с представено от жалбоподателката съдебно удостоверение по гр. дело 469/2021 г. по описа на Районен съд Разлог, общинската администрация Якоруда, не може да издаде скица на поземлен имот 18, кв. 4 по отменения план на [населено място] от 1974 г., защото не разполага с плана. За да отмени оспореният отказ на кмета на Община Якоруда първоинстанционният съд приема, че макар и издаден от компетентен орган в изискуемата форма, същият е постановен в противоречие с материално-правните разпоредби. Според съда наведените в оспореното писмо основания за отказ за издаване на скица не са от законово предвидените пречки за издаване на скица. Съдът приема за неоснователно твърдението на ответника за липсата на план, тъй като по делото е представена скица 90/19.04.2005 г., издадена от кмета на Община Якоруда, за процесния имот по плана от 1974 г., както и удостоверение от 28.07.1999 г. на кмета на Община Якоруда, в което се сочи, че имот пл. 18, кв. 4 по отменения план от 1974 г., одобрен със заповед 6/04.01.1974 г. на председателя на ОНС Благоевград, е с площ от 1187 кв.м. Административният съд е обосновал извод, че административният орган не е имал основание да откаже издаването на скица за имота въз основа на графичния материал, с който разполага и за който е длъжен да положи усилия за издирването му, включително с предоставена възможност и в административното производство от административния орган да се използват специални знания по чл. 49 от АПК Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, съдът правилно е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорения отказ за извършване на административна услуга. Правилно административният съд приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма. Правилен е и извода на съда, въз основа на приложените по делото писмени доказателства, че оспореният акт е издаден в несъответствие с приложимите материално-правни норми. Издаването на скица е административна услуга по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Закона за администрацията /ЗА/, а съгласно § 8 ПЗР на АПК редът за нейното извършване и обжалване на отказа да бъде извършена е този за индивидуалните административни актове. Оспореният отказ за издаване на скица за поземлен имот пл. 18, кв. 4 по отменен план на [населено място] от 1974г. е мотивиран с това, че общинската администрация на Община Якоруда не разполага с този план. В тази връзка правилно съдът е приел, че наведеното в писмото основание за отказ не е от законово предвидените пречки за издаване на скица, както и че е неоснователно възражението на административния орган за липса на план, което възражение се сочи и като основен довод в касационната жалба. Видно от приложените по делото писмени доказателства скица 90/19.04.2005 г. и удостоверение от 28.07.1999 г., издадени от кмета на Община Якоруда и имащи за предмет имот пл. 18, кв. 4, за процесната територия е съществувал план от 1974г., одобрен със заповед 6/04.01.1974 г. на председателя на ОНС Благоевград, противно на изложеното в касационната жалба. Следва да се има предвид, че и в самия оспорен отказ не се сочи, че план от 1974 г. изобщо не съществува, каквито твърдения се излагат в касационната жалба. Обстоятелството също така, че в Геокартфонд не се съхранява копие на плана на [населено място] от 1974 г. не обосновава извод, че такъв план не съществува, като в тази насока от страна на административния орган не са ангажирани каквито и да било доказателства, доказващи по безспорен начин, че общинската администрация не разполага с план от 1974 г. В тази връзка следва да се има предвид, че именно задължение на общинската администрация е да издири този план. Поради това правилен е и извода на първоинстанционния съд, че административният орган не е имал основание да откаже издаването на скица за процесния имот, след като е бил длъжен да положи усилия за издирването на графичния материал, включително и чрез предоставената му възможност в административното производство по чл. 49 от АПК. Доводите на касационния жалбоподател относно задължението за оспорващия в първоинстанционното производство да докаже обстоятелството, че общината разполага с план от 1974 г. и такъв е съществувал, също са неоснователни. В тежест на административния орган, който се позовава на този факт, е да установи, че не разполага с такъв план и той не съществува, т. е. оспорващият няма задължение да доказва обратното и не може да установява този отрицателен факт, обратно на изложеното в касационната жалба. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства, като съдът е разгледал и всички доводи и възражения на страните. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Благоевград е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При неоснователност на касационната жалба в полза на ответника следва да бъде присъдено заявеното в срок реално изплатено адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 1000 лева, съгласно приложен по делото списък на разноските и договор за правна защита и съдействие от 29.03.2024 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,