Решение № 172 от 7.08.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4276/2017 г.

Решение № 172 от 7.08.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4276/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Димитър Димитров Производството по делото е по реда чл. 307, ал. 1 от ГПК и е образувано по молба с вх. № 5 119 879/09.08.2017 г., подадена от Д. В. Х., към която се е присъединил Ф. Р. Х. за отмяна на решение № 2834/27.04.2017 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, II-А въззивен състав постановено по гр. д. № 9614/2016 г. в частта му, с която след частична отмяна на решение № 6124/10.05.2016 г. на Софийски районен съд, гражданско отделение, 78-ми състав, постановено по гр. д. № 79 774/2015 г., е признато за установено на основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК и във връзка с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, че Д. В. Х. и Р. Х. М. дължат солидарно на [фирма] [населено място] сумата от 1746.99 лева главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода от септември 2012 г. до април 2015 г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 21.10.2015 г. до окончателното плащане, както и сумата от 193.00 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 10.08.2012 г. до 09.10.2015 г. От изложените в молба с вх. № 5 119 879/09.08.2017 г. твърдения следва, че Д. В. Х. и Ф. Р. Х. искат отмяна на решение № 2834/27.04.2017 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, II-А въззивен състав постановено по гр. д. № 9614/2016 г. на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 1 и т. 5 от ГПК. Насрещната страна по молбата за отмяна [фирма] [населено място] оспорва същата като твърди, че е неоснователна и поради това следва да бъде оставена без уважение. Третото лице помагач на страната на [фирма] [населено място], а именно [фирма] [населено място] не е изразило становище по допустимостта и основателността на молбата. Върховният касационен съд, гражданска колегия, Четвърто гражданско отделение, преценявайки твърденията на страните и представените от тях доказателства, намира за установено и доказано следното: Както се посочи по-горе с решение № 2834/27.04.2017 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, II-А въззивен състав постановено по гр. д. № 9614/2016 г. в частта му, с която след частична отмяна на решение № 6124/10.05.2016 г. на Софийски районен съд, гражданско отделение, 78-ми състав, постановено по гр. д. № 79 774/2015 г., е признато за установено на основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК и във връзка с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, че Д. В. Х. и Р. Х. М. дължат солидарно на [фирма] [населено място] сумата от 1746.99 лева главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода от септември 2012 г. до април 2015 г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 21.10.2015 г. до окончателното плащане, както и сумата от 193.00 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 10.08.2012 г. до 09.10.2015 г. С оглед на цената на предявените искове въззивното решение не е подлежало на обжалване по силата на чл. 280, ал. 2, т. 1 от ГПК и затова съгласно чл. 299, т. 1 от ГПК е влязло в сила от датата на която е обявено-27.04.2017 г. Производството по гр. д. № 9614/2016 г. по описа на Софийски градски съд, гражданско отделение, II-А въззивен състав е било образувано на 04.05.2016 г. по подадена от [фирма] [населено място] въззивна жалба срещу решение № 6124/10.05.2016 г. на Софийски районен съд, гражданско отделение, 78-ми състав, постановено по гр. д. № 79 774/2015 г., с което са били отхвърлени предявените от дружеството срещу Р. Х. М. и Д. В. Х. искове за установяване на вземания за доставка на топлоенергия и топла вода. С определение от 15.08.2016 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, II-А въззивен състав, постановено по гр. д. № 9614/2016 г. делото е било насрочено в открито съдебно заседание на 30.01.2017 г. от 14.40 часа. Призовките за това съдебно заседание на Р. Х. М. и Д. В. Х. са били връчени на 19.06.2016 г., като за получател и в двете е посочена Х.. Последната се е явила в насроченото съдебно заседание, в което е приключено съдебното дирене, даден е ход на устните състезания и същите са обявени за приключили. От удостоверение за наследници № **** г. на С., район "К.". От същото се установява, че Р. Х. М. е починал на ***** г., като е оставил за свои законни наследници са съпругата му Д. В. Х. и сина му Ф. Р. Х. От момента на смъртта си Р. Х. М. е престанал да бъде страна във въззивното производство, по което е постановено решението, чиято отмяна е поискана, а такива по силата на чл. 229, ал. 1, т. 2 и чл. 230, ал. 2 от ГПК са били неговите правоприемници Д. В. Х. и Ф. Р. Х. Тъй като Д. В. Х. е била страна в производството, то повторното и конституиране, в качеството й на наследник на Р. Х. М. не е било необходимо. Като такъв обаче е следвало да бъде конституиран Ф. Р. Х. Той обаче не е участвал във въззивното производство, В това производство Ф. Р. Х. не е бил конституиран като страна и не е бил представляван от надлежно упълномощен от него процесуален представител. С оглед на това по отношение на него е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, тъй като неучастието му като страна в производството и ненадлежното му представляване не се дължи на негово поведение. Той не е могъл да вземе участие в производството, тъй като не е бил конституиран от съда като правоприемници на Ф. Р. Х. по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 и чл. 230, ал. 2 от ГПК, а поради това и не е могъл да си осигури надлежно процесуално представителство. Молбата следва да бъде уважена в нейната цялост, макар че Д. В. Х. е участвала в производството пред Софийски градски съд, в което е постановено решението, чиято отмяна е поискана. Предявените срещу Р. Х. М. и Д. В. Х. установителни искове са били при условието на солидарност, тъй като те са били съпрузи. При новото разглеждане на спора следва да бъде преценено дали след смъртта на Р. Х. М. солидарността се запазва или всеки един от ответниците дължи съответна част от сумите, предмет на исковете, като във втория случай се прецени и каква е тази част, който въпрос не може да бъде разглеждан в производството по отмяната. Предвид на горното молбата за отмяна е основателна и трябва да бъде уважена като делото се върне за ново разглеждане на Софийски градски съд. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение