Решение № 545 от 17.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8023/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Колев, чрез адв. Цонева като процесуален представител, против решение 210 от 16.06.2023 г., постановено по адм. дело 485/2022 г. по описа на Административен съд - Стара Загора. Касаторът излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави искане за отмяната му и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Общински съвет Стара Загора, чрез пълномощника си юрк. Бундова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдеен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на настоящия касатор срещу решение 1779/30.6.2022 г. по протокол 40 на Общински съвет - Стара Загора за одобряване на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 ЗМСМА във вр. с чл. 127, ал. 6 ЗУТ на окончателен проект за общ устройствен план (ОУП) на община Стара Загора в частта му относно територия за озеленяване 7/Оз, в която попадат поземлен имот (ПИ) с идентификатор 68850.527.1073 и ПИ с идентификатор 68850.527.1072, двата по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Стара Загора, кв. Железник-разширение. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспореното от касатора решение на общински съвет Стара Загора е взето от материално и териториално компетентен орган, при спазване на изискуемите кворум и мнозинство по чл. 27, ал. 2 и ал. 3 във вр. с чл. 21, ал. 1, т. 11 ЗМСМА, в предвидената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с относимите материалноправни разпоредби на ЗУТ и наредбите по неговото прилагане. Обосновава извод за наличие на изключението, предвидено в чл. 103а, ал. 1, изр. 2 ЗУТ. Приема, че за имотите на жалбоподателя както по предходния ОУП на община Стара Загора от 2011 г., така и съгласно оспорения не е зачетено предвиждането на действащия за тях ПУП - ПРЗ от 2008 г., а е отредена устройствена зона за озеленени територии с публично ползване - градски паркове, градини, улично озеленяване (Оз), свързана с изграждане на обекти - публична общинска собственост, в която хипотеза е допустима промяна на предназначението им. Решението е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Направените фактически констатации се подкрепят от събраните писмени доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Правилно е заключението на съда, че решението за одобряване на ОУП на община Стара Загора в оспорената му част е прието от компетентен орган, при липса на допуснати съществени нарушения на регламентираната в ЗУТ процедура, при необходимия кворум и мнозинство, след проведено явно гласуване. В тази насока са изложени подробни мотиви, които на основание чл. 221, ал. 2 АПК напълно се споделят от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни. Законосъобразен и обоснован е изводът, че оспореното решение е постановено в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и при спазване на изискванията на Наредба 8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове. По делото е установено, че касаторът се легитимира като собственик на ПИ с идентификатори 68850.527.1073 и 68850.527.1072 по КККР на гр. Стара Загора. За тях със заповед от 25.07.2008 г. е одобрено изменение на ПУП - ПРЗ, с отреждане за жилищно строителство, с височина до 10 м. По предходния ОУП на община Стара Загора от 2011 г. и по одобрения с оспореното пред съда решение на общинския съвет за имотите на жалбоподателя е отредена устройствена зона за озеленени територии с публично ползване - Оз, от което следва, че се предвижда изграждане на обекти - публична общинска собственост по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за общинската собственост. При тези данни правилно съдът приема, че за жалбоподателя е налице правен интерес да обжалва ОУП по отношение на зоната, в която попадат имотите му, съгласно чл. 127, ал. 13 във вр. с ал. 12 ЗУТ, тъй като независимо от приетото в т. 2 на оспореното решение за запазване действието на одобрените до този момент подробни устройствени планове, то с включването им в обхвата на територия за озеленяване всъщност не е зачетено действието на заварения за тях ПУП ПРЗ, което води до ограничаване на правото на собственост. Неоснователни са възраженията в касационната жалба относно приложението на чл. 10За, ал. 1, изр. 2 ЗУТ. Разпоредбата предвижда изключение, според което промяна на предназначението, начина и характера на застрояване на поземлените имоти, за които е налице одобрен ПУП, се допуска само за изграждането на обекти - публична държавна собственост или публична общинска собственост, както и с цел защита на обществени интереси - опазване на околната среда и на човешкото здраве, опазване на земеделски, горски и защитени територии и защитени зони. Настоящият състав споделя извода за наличие именно на ограничението, визирано в цитираната разпоредба, тъй като направеното отреждане с оспорения ОУП за територията, в която попадат имотите на жалбоподателя, е за озеленени площи за широко обществено ползване - градски паркове, градини, улично озеленяване, т. е. за изграждане на обекти - публична общинска собственост. В този случай е допустима промяна на предназначението на имотите спрямо действащия за тях ПУП - ПРЗ, което е изключение от правилото по чл. 103а, ал. 1, изр. 1 ЗУТ за съобразяване на проекта за ОУП с предвижданията на заварените подробни устройствени планове, одобрени до датата на издаване на разрешенията по чл. 124. Следователно, не е налице противоречие на оспорения административен акт с приложимите материалноправни разпоредби. Правилно съдът приема за ирелевантно обстоятелството, че преди одобряване на ОУП на община Стара Загора по искане на жалбоподателя е издадена скица - виза за проектиране. Наличието й не се отразява на законосъобразността на решението на общинския съвет, тъй като същата не е пречка за прилагане на предвиденото законово изключение. Фактът, че зоната, в която попадат имотите на касатора, не е променена спрямо предвижданията на предходния ОУП повече от 10 години, също не обосновава незаконосъобразност на оспорения акт. Определянето на зоните в обхвата на ОУП е в компетентността на административния орган, поради което преценката му за въвеждане на нови за изграждане на обекти - публична общинска собственост или запазване на територии за озеленяване за широко обществено ползване, не подлежи на съдебен контрол. Предвид изложеното не са налице сочените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение. Съдебният акт като правилен следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,