Решение № 15361 от 15.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7793/2009 г.

Решение № 15361 от 15.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7793/2009 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Васил Димитров Иванов, Калинка Костадинова Пенева, Марийка Иванова Калева, Петранка Иванова Димитрова, Елена Авернова Димитрова, Димитричка Костова Янева и Анка Костова Божкова, всички от гр. Варна, срещу решение № 253/13.03.2009 г., постановено от Варненския окръжен съд, административно отделение, V състав, по адм. д. № 685/2006 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирани страни, в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС (отм.) вр. пар. 4, ал. 1 от ПЗР на от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение, в производство по пар. 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, окръжният съд е отхвърлил жалбата им против Заповед № РД-06-7706/20/24.01.2006 г. на Областния управител на Варненска област, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за селищно образувание в м. "Траката", землище кв. Виница, Община Варна и е присъдил разноски. За да постанови решението си съдът е приел следното:Жалбоподателите са бивши собственици на зем. земи, на които е признато правото на възстановяване на собствеността, а заинтересованите лица - бивши ползуватели с признато право на закупуване на предоставените им за ползване земи. По искане на жалбоподателите е допусната СТЕ. От заключенията на вещото лице-основно и две допълнителни, неоспорени от страните и възприети от съда, се установява, че от свободните площи на новообразуваните за ползувателите имоти № 463 и № 466 не може да се обособи самостоятелен парцел при условията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ и изискванията на ЗУТ. При така установената фактическа обстановка е приел, че в хода на съдебното производство не са доказани твърденията на жалбоподателите за допуснати нарушения на изискванията на ППЗСПЗЗ и другите приложими норми при изготвянето на ПНИ относно имоти №№ 463 и 466. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното решение поради съществено нарушение на процесуалните и материални норми - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че от извършените по делото СТЕ е установено, че реституираният им имот, представляващ лозе с площ от 4.075 дкр. включва 834 кв. м. от имот № 466 и 790 кв. м. от имот № 463. След измерване на отстоянията от заварените сгради до границите на имотите и определяне на положението на 600 кв. м. от полагащите се на ползвателите, вещото лице е установило, че от имот № 466 остават 203 кв. м, намиращи се по протежение на границата му с имот № 263, а от имот № 463 остават 287 кв. м., намиращи се в горната част на имота, при граници по приложената скица - част от имот № 463, имот 462, имот 452, имот 451 и имот 466. Оставащите площи попадат в границите на бившия им имот, който се реституира, имат връзка помежду си и общата им площ е 490 кв. м. Видно от СТЕ и законовите разпоредби е, че от имоти №№ 463 и 466 може да се обособи новообразуван имот с площ от 490 кв. м. с "Г" образна форма, на който при изготвянето на кад. карти следва да му се осигури достъп до път. Неправилен е и изводът на съда, че за обособяването на новообразуван имот следва да се прилагат правилата на чл. 19 от ЗУТ, а не на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, което води до постановяване на порочно решение. Ответната страна - Областния управител на област Варна, с писмено възражение оспорва касационната жалба като неоснователна. От останалите свободни части от имота не може да се образува самостоятелен парцел и решението на съда е обосновано и законосъобразно. Заинтересованите страни: Георги Димитров Станишев и Зорка Георгиева Сълова, с писмени становища оспорват касационната жалба като неоснователна. Излагат съображения за законосъобразност на постановеното решение поради липсата на възможност за образуване на самостоятелен парцел, установено от СТЕ. Заинтересованата страна Юлияна Кътева Сълова не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е неоснователна. Съдебното решение е постановено след обсъждане на събраните доказателства и на доводите на жалбоподателите, при изяснена фактическа обстановка и правилно прилагане на материалния закон. Изводът на съда за законосъобразност на заповедта в обжалваната част е основан на установените правнорелевантни факти и на заключението на СТЕ - основно и допълнително, в което подробно е разгледан статутът на двата имота (№ 463 и № 466) и техническата възможност за обособяване на самостоятелен имот от площта в тях, надхвърляща 600 кв. м. В тази връзка становището на вещото лице, че с оглед разположението на сградите в двата имота, местонахождението, размера и конфигурацията на т. нар. "свободни части" в тях това е невъзможно предвид изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, се подкрепя от останалите писмени доказателства по делото, поради което основателно е било кредитирано от съда. Тъй като процесните имоти се намират в селищно образувание, което има характеристиките на урбанизирана територия, по силата на специалната разпоредба на ал. 9 на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, в случая намират приложение изискванията за размери на поземлените имоти, установени в чл. 19 от ЗУТ, а не предвидените в чл. 28, ал. 7 от Правилника, на които се прави позоваване в касационната жалба. Предвид изложеното не са налице касационни основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът не е изследвал всички възможности за образуване на самостоятелен парцел за наследниците на бившия собственик , в нарушение на разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК и направените от него изводи противоречат на приложимия материален закон. Съгласно чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, имотите на правоимащите по пар. 4а и пар. 4б, в съответствие с изискванията на пар. 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, се определя имот, като местоположението му се съобразява със съществуващите в него сгради и съоръжения и трайни насаждения. Имотите запазват границите си, но само когато площта на целия имот не надвишава 600 кв. м. и имат осигурен достъп до път. В конкретния случай имотите са с по-голяма площ от 600 кв. м., в какъвто размер са признати правата на ползувателите. Неоснователен е доводът, че не е приложима разпоредбата на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, съгласно която разликата над 600 кв. м. до фактически ползваната земя се възстановява на бившия собственик за образуването на нов имот (имоти) с размер не по-малък от 250 кв. м. Всеки нов имот се образува от една или повече съседни разлики, които се възстановяват на един и същ собственик. Само разликите, от които не може да се образува нов имот, остават в имота, определен за ползувателя. Неправилен е доводът, че за процесните имоти не следва да се прилагат разпоредбите на чл. 28 от ППЗСПЗ, а разпоредбите на ЗУТ. Разпоредбите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ са специални спрямо ЗУТ, а разпоредбите на специалния закон изключват тези на общия. ЗУТ се прилага доколкото няма специална регламентация в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Самият ЗУТ предвижда изключения от изискванията на чл. 19, ал. 1 относно размерите за урегулиране на имотите, с ал. 3, 4, 5 и 6. Съгласно чл. 28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ, размерът на лицето и площта на новообразуваните имоти се определя с плана по ал. 2 съобразно изискванията на правилника и техническото задание по ал. 8. Цитира се пр. 3 на ал. 9, съгласно което "за урбанизираните територии се спазват минималните размери съгласно правилата и нормативите за устройство на територията", но се пропуска пр. последно на ал. 9, съгласно което се допуска и образуването на имоти с по-малки размери до размера на раздадените места. Тълкуването на нормативните разпоредби се извършва съобразно разпоредбата на чл. 46 от ЗНА - в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото. Нормата на чл. 28, ал. 9, пр. последно от ППЗСПЗЗ следва да се тълкува в смисъл, че предпоставката за образуването на имоти с по-малки размери от тези, изискуеми по ЗУТ, е размерът на бившия имот, от който се образуват новите имоти по ПНИ за ползувателя и собственика. Ако размерът на стария имот е такъв, че от него не могат да се образуват нови имоти за ползувателя и бившия собственик в размерите по чл. 19, ал. 1, се прилага разпоредбата на чл. 28, ал. 9, пр. последно от ППЗСПЗЗ. Минималният размер, при който е допустимо да се образува нов имот за бившите собственици е посочения в чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ - 250 кв. м. В обратния случай - при наличието на достатъчен по размер стар имот, при регулирането на имотите се спазва разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗУТ. Обратното тълкуване противоречи на чл. 6 от Конституцията за равенство пред закона на всички граждани. Както общата, така и специалната разпоредба на нормативния акт следва да е приложима за всички. Предпоставките за приложението и не могат да бъдат тълкувани така, че да създават привилегии за определен кръг лица. При преценката за възможността за образуване на самостоятелен парцел следва да се вземат пред вид всички възможни варианти и да се избере този от тях, който най-добре удовлетворява правата на правоимащите лица. Законосъобразен е най-целесъобразния вариант. От първото заключение на вещото лице е установено, че с решение № 622/28.06.1999 г. на ПК - Варна, е признато правото на собственост на наследниците на Костадин Алексиев Попончев в съществуващи (възстановими) стари реални граници на лозе от 4.075 дкр., находящо се в терен по пар. 4 на Виница, който имот включва и планоснимачни №№ 451 и 465, които видно от скицата към заключението, са съседни на процесните. Не е изяснено дали те или части от същите са възстановени на наследниците на бившия собственик и дали свободните части от процесните имоти не могат да се присъединят към тях за образуване на общ имот. Тези имоти имат осигурен достъп до път. От друга страна, на вещите лице следва да се постави задача да дадат всички възможни варианти за образуване на самостоятелен парцел от останалите свободни части от съседни имоти за бившите собственици, включително за осигуряване достъп до път, съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 5. Установено е, че свободната площ от двата имота е в размер на 490 кв. м., която отговаря по размер за образуване на самостоятелен имот и би следвало да се разгледат всички възможностите за образуването на отделен имот или за евентуална възможност за присъединяване на тези части към други възстановени на същите собственици земи. Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 2 от ЗВАС (отм.), вр. пар. 4, ал. 1 от ПЗР на АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,