Решение № 4679 от 28.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11041/2017 г.

Решение № 4679 от 28.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11041/2017 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на К. Безин от [населено място] срещу заповед №ЧР-03-52/26.07.2017 г. на министъра на правосъдието, с която й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното й правоотношение. Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на заповедта, като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на материалния закон -отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Моли за отмяната на административния акт и присъждане на разноски по делото. Ответната страна - Министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище за законосъобразност на оспорената заповед. Върховният административен съд, в настоящия състав, като взе предвид представените по делото писмени доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Със заповед № ЧР-03-52/26.07.2017 г. на министъра на правосъдието, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на К. Безин, заемаща длъжността инспектор V степен в пробационна служба - звено Р. към районна служба "Изпълнение на наказанията" - Р. към Областна служба "Изпълнение на наказанията" - В. Т., за извършени нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в това, че: В качеството си на пробационен служител Безин е ангажирана с изпълнението на наложения пробационен надзор на осъдения В. Денков. За периода от месец септември 2013 г. до месец септември, 2017 година са реализирани 74 срещи. Изготвени са само два графика за изпълнение на мярката за м. юни и м. юли 2016 г. на основание чл. 212, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ и чл. 248, ал. 1 от Правилника за прилагане Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ППЗИНЗС/, като има разминаване между датите и темите, определени за срещи в месечните графици и в графика за провеждане на срещи /ПР 14/, което показва формално изготвяне на професионалната документация, а именно: м. юни, 2016 г. - в графика за изпълнение на пробационната мярка, съставен на 08.06.2016 г. са определени дати за срещи 08 и 30 юни; В графика за провеждане на срещи /ПР 14 са реализирани такива на 14.06.2016 г. и на 29.06.2016 г.; м. юли, 2016 г. - в графика за изпълнение на пробационната мярка, съставен на 30.06.2016 г. са определени дати за срещи 14.07.2016 г. и на 27.07.2016 г. В графика за провеждане на срещи /ПР 14 е отразено "че са реализирани такива на 14.07.2016 г. и на 27.07.2016 г. Не става ясно каква е причината инспектор Безин да изготвя месечни графици за планиране на срещи с осъдения, които не спазва. Видно от графика за провеждане на срещи с осъдения, инспекторката не е отразявала или съдържанието на срещата или резултатите от провеждането й. Датата за насрочена среща на 22.04.2015 г. е коригирана, без да се посочи причината затова. Корекция е направена и в датата да 28.12.2016 г. Срещата на 08.06.2016 г. е отложена, но в графика не е отразено за кога и какви са причините, има обаче проведена такава на 14.06.2016 г. Последната среща, реализирана с Денков е на 15.08.2016 година съгласно графика за срещи. За периода от 15.08.2016 г, до 19.09.2016 г. не е реализирала нито една среща, което се явява неизпълнение на наложената пробационна мярка и не са отразени причините за неявяването на осъдения Денков. Началото на изпълнение на пробационния надзор на осъденото лице В. Денков е 19.09.2013 г., като последната среща с Денков е на 15.08.2016 г., съгласно графика за срещи, същата не е реализирана, а подписа е положен предварително. На планираната среща на 08.09.2016 г, осъденото лице не се е явило и не е отговаряло на телефоните за контакт, но не са отразени причините за неявяването му. Независимо от това, на 19.09.2016 г. изпълнението на пробационния надзор е приключено, когато с писмо с рег. № 2230 по описа на районна служба "Изпълнение на наказанията"- Р., на основание чл. 231, ал. 2 от ЗИНЗС са уведомени институциите визирани в горепосочената разпоредба, че е приключило изпълнението на пробационния надзор на осъдения В. Денков. На 14.03.2017 г. в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е постъпило писмо с вх. № 3967/1403. 2017 г. по описа на ГДИН от началника на районна служба "Изпълнение на наказанията" - Р., в което съобщава, че е прочел в електронно издание на в. "Т." информация за четирима българи, осъдени за трафик на хора. Четиримата са били признати от съд в графство Кевт за виновни за оказване на помощ на нелегални имигранти да влизат във Великобритания в периода от 01. 05, 2016 г. до 04.08.2016 година. Публикувани са снимки на четиримата. Единият от тях е В. Денков. Видно от европейската информационна система за съдимост ЕСК18 Денков е осъден във Великобритания, номер на присъдата 16/0426/106565 М, с начална дата на задържане 02.08.2016 г. Административнонаказващият орган /АНО/ е приел, че се касае за установено бездействие от страна на инспектор Безин при осъществяване на служебните й функции, което е довело до приключване на пробационния надзор на осъдения В. Денков на 19.09.2016 г., като служителката не е предприела необходимите действия за уведомяване на началника на РСИН - Р. към ОСИН - В. Търново за отсъствието на осъденото лице, не е съставила констативен протокол за нарушението и не е сезирала Окръжна прокуратура - гр. Р. за обявяване на лицето за издирване. Според АНО, с посочените действия инспектор Безин е злоупотребила с властта и с доверието на органа по назначаването и институцията, като е нарушила вмененните й функционални задължения, съгласно Г. пета от длъжностната й характеристика "Преки задължения", конкретно по т. 4, съгласно която служителят "разработва графици за изпълнение на пробационните мерки и контролира тяхното спазване от страна на осъдените. При установени нарушения на пробационните мерки докладва незабавно на началника на службата"; на т. 8 "Служителят проверява законноста на действията, които възнамерява да предприеме"; чл. 13 "Служителят пази доброто име на институцията, която представлява"; на чл. 23 "Служителят води стриктно, точно и пълно служебната документация, свързана със задържаните и осъдени лица" и на чл. 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Главна дирекция "Охрана" към Министерство на правосъдието: "При изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот служителят следва поведение, което не уронва престижа на службата". Извършените от жалбоподателката нарушения са квалифицирани от ДНО като такива, които представляват тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 8 от ЗМВР "злоупотреба с власт" и по т. 13 "деяния, несъвместими с етичните правила на поведение на държавните служители, уронващи престижа на службата", за които се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Дисциплинарното производство е образувано със заповед № ЧР-03-25/03.04.2017 г. на министъра на правосъдието, с която Безин е запозната на 12.04.2017 година. На 20.06.2017 година е изготвена обобщена справка от назначената комисия, с която жалбоподателката се е запознала лично на 23.06.2017 година. На 26.04.2017 година служителката е депозирала писмени обяснения във връзка с изготвената справка. На 29.06.2017 г. е изготвено становище до министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание за дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 и 4 ЗМВР. Служителката е била поканена за даване на писмени обяснения с покана рег. № 92-15-5/13.07.2017 г. по описа на Министерство на правосъдието, връчена на служителката на 17.07.2017 г. В законоустановения срок са депозирани писмени обяснения, в който Безин обяснява подробно действията си при изпълнение на присъдата на В. Денков. Признава, че е допуснала дисциплинарно нарушение, но не е съгласна да се квалифицира като грубо. Дисциплинарното производство е завършило с издаването на обжалваната в настоящето производство заповед №ЧР-03-52/26.07.2017 г. на министъра на правосъдието, с която на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното й правоотношение. При така обсъдените доказателства по делото, настоящият състав обосновава следните правни изводи: Заповедта е издадена от компетентен орган съгласно чл. 10, ал. 2, т. 5 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, съгласно която "Министърът на правосъдието осъществява правомощията на орган по назначаване съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за държавния служител за държавните служители в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и териториалните й служби. " Същата е постановена в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Спазена е разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която "дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта". При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради неуведомяването й за започване на дисциплинарното производство срещу нея. Съгласно разпоредбата на чл. 205, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител. В ал. 2 на същата норма е предвидена възможност за участие на държавния служител в дисциплинарното производство самостоятелно или чрез посочен от него друг служител на МВР. Дисциплинарното производство е образувано със заповед № ЧР-03-25/03.04.2017 г. на министъра на правосъдието, с която Безин е запозната на 12.04.2017 година. Същата е запозната лично и с всички останали материали и доказателства по преписката, обсъдени по-горе: с резултатите от обобщената справка, така и с предложението до административнонаказващия орган, като е дала писмени обяснения по тях. Безин не е представила доказателства, които да оспорят фактическите констатации, съдържащи се в административната преписка. Поради това правото й на защита не е нарушено. Настоящият състав приема, че са спазени сроковете за налагане на дисциплинарното наказание, предвидени в чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, който гласи че дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. По аргумент от нормата на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното нарушение е открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а нарушението е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарнонаказващ орган. В конкретния случай нарушението е извършено през периода от 08.06.2016 г. до 19.09.2016 година, материалите от проверката са постъпили при дисциплинарнонаказващия орган на 29.06.2017 г. година, а заповедта е издадена на 26.07.2017 година. Оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалноправните норми на чл. 203, ал. 1, т. 8 /злоупотреба с власт и доверие/ и т. 13 "/деяния, несъвместими с етичните правила на поведение на държавните служители, уронващи престижа на службата/, за всяко от които се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Правилно ДНО е приел, че деянието на Анастасова следва да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 и т. 4 от ЗМВР. Цитираната разпоредба от ЗМВР предвижда, че дисциплинарната отговорност на служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 194, ал. 2 от ЗМВР и се изразяват в: 1. Неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на Министъра на вътрешните работи, Заместник - министрите и Главния секретар на МВР, и на преките ръководители; 2. Неизпълнение на служебните задължения; 3. Неспазване на служебните правомощия и 4. Неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушението, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР. Неизпълнението по т. 2 и 4 са правните основания, на което е издадена оспорената заповед. В тази връзка направените оплаквания от жалбоподателката, че не е налице тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 8 и 13 ЗМВР, са неоснователни. Действително в практиката си ВАС е приел, че нарушенията по т. 8 са свързани с действия на служителя, които не са в изпълнение на професионалните му и функции и отговорности, а са насочени към използване на властта, произтичаща от заеманата от него държавна служба за лично облагодетелстване. Цитираните разпоредби могат да бъдат приложени, когато служителите на МВР не изпълняват професионалните си задължения в съответствие с обществените изисквания на службата, а използват служебното си положение за провокиране на правонарушения и създаване на условия за реализиране на лична изгода и облагодетелстване. В случая обаче нарушението на Безин се изразява в превишаване на правомощията си при изпълнение на служебните си задължения, като е попълнила неверни данни в план-графиците за проведени срещи с осъдено лице, и в същото време не е докладвала незабавно на началника на службата, т. е. целените с поведението й последици са били да използва служебните си правомощия с цел изгода на трето лице. Налице е и второто тежко нарушение, а именно деяния, несъвместими с етичните правила на поведение на държавните служители, уронващи престижа на службата. Установено е от доказателствата по делото, че случилото се в РСИН - Р. е разгласено в медиите (електронното издание на в. Т.) и по този начи уронва престижа на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" пред всички институции и обществеността и не е съвместимо с морала и етичните правила за поведение, като жалбоподателката не пази доброто име на институцията и използва служебното си положение и правомощия, извършвайки дейния, които се квалифицират като престъпление по Наказателния кодекс. ДНО е изпълнил и задълженията си по чл. 206, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР, като е оценил всички събрани доказателства - т. е. цялостната негова дейност в системата на МВР, последиците от деянието, като е определил правилно вида и размера на дисциплинарното наказание така, че да съответства на извършеното нарушение. Обсъдени са и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, вината и цялостното поведение на държавния служител по време на неговата служба. Чрез действията си жалбоподателката е дала възможност на осъден, върху който е следвало да упражнява контрол, да напусне границите на РБългария и в периода на пробация да извърши престъпление на територията на друга държава - членка. С оглед на тези обстоятелства е наложено най-тежкото наказание, предвиденото в нормата на чл. 203, ал. 1 ЗМВР наказание. Неоснователни са и оплакванията, че жалбоподателката е наказана при липса на влязла в сила присъда за извършено престъпление. Освен обстоятелството, че дисциплинарната отговорност е независима от наказателната, наказанието е наложено не за извършено престъпление, а за тежки нарушения на служебната дисциплина, които обосновават наказание "уволнение". Предвид на изложеното, оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, разпоредбите на материалния закон и неговата цел. Същата е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от ответника за присъждане на разноски, жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на ответника, на основание чл. 24 от Наредбата за правна помощ. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение