Решение № 2932 от 1.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11256/2011 г.

Решение № 2932 от 1.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11256/2011 г., V о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник - министъра на икономиката, енергетиката и туризма срещу решение № 3223 от 29.06.2011 г., постановено по адм. дело № 784/2011 г. по описа на Административен съд София - град. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Касационният жалбоподател прави искане за неговата отмяна. Ответникът фондация "Институт за зелена политика" чрез процесуалния си представител поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени доводите в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София - град отменя заповед № РД-16-345/29.03.2010 г. на административния орган в частта на отказа по т. 2, 4, 5 и 6 от заявление вх. № 33-00-49/04.03.2010 г. за достъп до обществена информация, свързана с руско - българското сътрудничество в областта на енергетиката и проекта АЕЦ "Белене" и изпраща делото като преписка на същия за ново произнасяне по посочените точки от заявлението съобразно дадените указания. Аргументирано съдът приема, че отказът на зам. министъра на икономиката, енергетиката и туризма да предостави исканата по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) информация, макар и постановен от компетентен орган, в предвидената писмена форма, в частта на постановения отказ по т. т. 2, 4, 5 и 6 от заявлението не съдържа фактическите основания за взетото решение в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Разпоредбата на чл. 38 от ЗДОИ императивно определя изискуемото съдържание на решението за отказ, а именно задълженият субект е длъжен изрично да се произнесе по подаденото пред него заявление за достъп до обществена информация с акт, в който при хипотезата на отказ, мотивирано да посочи кои са фактическите и правни основания, поради които не е възможно предоставяне на достъп до търсената информация. В разпоредителната част на оспорената заповед задълженият по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ субект посочва, че ограничава достъпа до документите в т. 2, 4, 5 и 6 от заявлението в срок 2 години от създаването им, тъй като съдържат служебна информация, като е възпроизведен текста на нормата на чл. 13, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗДОИ, което по същество представлява отказ да предостави исканата информация. Очевидно административният орган не оспорва обстоятелството, че информацията, съдържаща се в документите, изброени в посочените точки от заявлението, е обществена по своя характер - свързана е с обществения живот в Република България и дава възможност на гражданите да си съставят мнение относно дейността на задължения субект (чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ). В случай, че за касационния жалбоподател е имало съмнение относно характера на информацията или не е било ясно точно каква информация се иска, както се твърди в касационната жалба, е следвало да приложи разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ, като даде указания до заявителя да уточни предмета на искането и при неизпълнение на тези указания от негова страна - да остави заявлението без разглеждане (ал. 2 на същата норма). Определяйки търсената обществена информация като служебна по своя характер, попадаща в обхвата на разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗДОИ без да изложи фактически основания за отказа си в тази част и без да съобрази императивната норма на ал. 4 на същата разпоредба, забраняваща ограничаването на достъпа при надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, административният орган постановява заповедта си в тази част в нарушение на изискванията за форма, който порок обуславя незаконосъобразност на оспорения административен акт само на това основание. По делото няма твърдения от страна на касатора, че в случая са налице други законови ограничения за искания достъп до информация (чл. 7 от ЗДОИ). Изложените в хода на процеса и в касационната жалба съображения, свързани с определянето на исканата информация като служебна не могат да заместят липсата на мотиви в оспорената заповед в частта на постановения отказ, поради което доводите на касатора в тази насока са неоснователни. Обосновано първоинстанционният съд приема, че исканата от ответника в настоящото производство информация представлява обществен интерес с оглед нейната специфика. В случая е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ - с търсената информация се цели повишаване прозрачността в дейността на задължения субект, поради което ограниченията до достъпа й, определени с оспорения акт, са в противоречие с материалния закон. Изложените съображения от касатора в обратен смисъл не се споделят от касационната инстанция. Отделно от това административният орган следва да отчете обстоятелството, че двегодишният срок от създаването на служебната информация по чл. 13, ал. 3 от ЗДОИ, на който се позовава в заповедта си, е изтекъл и в действителност е отпаднала пречката за предоставянето й. Настоящият състав не споделя доводите на първоинстанционния съд относно квалифицирането на поисканите документи като такива по чл. 19, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 6 във вр. с чл. 18 и чл. 5 от Закона за опазване на околната среда, тъй като такава констатация не може да се направи от съдържанието на подаденото до задължения субект заявление за достъп до обществена информация, но това обстоятелство не се отразява на заключението му за постановяване на оспорения акт в тази част в противоречие с материалноправните норми на ЗДОИ. Като достига до извод, че оспореният изричен отказ, обективиран в заповед № РД-16-345/29.03.2010 г. в частта по т. 2, 4, 5 и 6 от заявление вх. № 33-00-49/04.03.2010 г. за достъп до обществена информация, е незаконосъобразен, съдът правилно приема, че същият в тази част следва да се отмени и преписката да се върне на задължения субект за произнасяне. Възражението за необоснованост на обжалваното решение е неоснователно. Изводите на съда са изградени въз основа на събраните по делото доказателства. Преценката за отмяна на оспорения акт в частта на постановения отказ е направена при условията на чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, след обсъждане на направените от страните възражения. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение