Решение № 10490 от 24.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1124/2010 г.

Решение № 10490 от 24.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1124/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Аерогара София, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Алексиев, срещу решение № 99 от 08.12.2009 г. на Административен съд - София-град, постановено по адм. дело № 1920/2009 г. по описа на същия съд, с което е отменено решение № 679 от 11.11.2008 г. на началника на Митница Аерогара София. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, от представения търговски договор, който е дългосрочен, не може да се конкретизира съответната пратка, нито по вид и количество на стоките, нито по тяхната стойност. С представените уведомления от турската фирма се закриват фактури без да е посочена конкретната сума по тях. Представената по делото извадка от системата "ТРИМИС" касае вносове на сходни стоки от приблизително същия период от време като процесния. Следва да се има предвид, че законодателят не е определил точно какво е приблизително един и същ период. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД. Ответникът по касационната жалба - "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД със седалище в гр. София чрез процесуалния си представител адв. Айдарова оспорва същата по съображения, изложени в писмено възражение. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Заинтересованата страна - Национална агенция по приходите, не взема отношение по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е допустима. Предмет на съдебен контрол пред АС-София-град е било решение № 679 от 11.11.2008 г. на началника на Митница Аерогара София, с което за част от стоките по ЕАД 08ВG005102Н0025387/30.04.2008 г. е определена нова митническа стойност общо в размер на 20079,91 лв. и са определени задължения за ДДС в размер на 1854,00 лв., ведно с дължимите лихви. За да отмени обжалваното решение, съдът е приел следното: Принципът за определяне на митническата стойност на внасяните в България стоки е заложен в разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, който предвижда, че това е договорената стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, коригирана съгласно чл. 38 при наличието на условията по т. т. от 1 до 4. В мотивите на решението съдът е посочил, че стойността на внесените с процесния ЕАД стоки действително не е определена в договора за международна покупко-продажба от 10.02.2008 г., сключен между "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД като купувач и "Ада текник кич ве дъш тидж" ООД, тъй като същият има характер на рамково съглашение за продажба на неопределени по вид и брой стоки. Според чл. 10 от договора цените на стоките се договарят за всяка отделна пратка, а според чл. 13 страните могат да конкретизират различни отстъпки при големи количества, при артикули с нестандартни размери, единични бройки, остатъци от обработка и др. Според съда в този случай митническият орган е следвало да пристъпи към събиране на други доказателства за установяване на подлежащата на плащане цена. По делото е било установено, че единичната цена и общата стойност на стоките в щатски долари са отразени в износната митническа декларация и съответстват на фактурата, издадена от продавача. Съдът установил, че стойността на стоките описани в износната митническа декларация, съвпада със стойността, отразена във фактурата и обозначена във вносната митническа декларация. В тази връзка според съда неправилно е прието от митническия орган, че липсват доказателства за реално платената или подлежащата на плащане цена. Според съда в решението си митническият орган се е позовал на разпоредбата на чл. 36, ал. 2, т. 3 от ЗМ, а съгласно ал. 1 от същия законов текст, за да се прибегне до определяне на митническата стойност по ал. 2, т. 3, е необходимо преди това последователно да е изключено прилагането на т. т. 1 и 2. Видно от представената по делото извадка от система "ТРИМИС", от страна на ответника са съпоставяни внесени в Р. България стоки за периода началото или средата на 2007 г., докато процесният внос е с дата м. април 2008 г. Разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от ППЗМ изисква при прилагането на чл. 36, ал. 2, т. 3 от ЗМ митническата стойност да се определи като се основава на единичната цена, на която се продава най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от внесените идентични или сходни стоки по същото или приблизително същото време, по което се внасят стоките, подлежащи на остойностяване. Според съда, това означава да се вземат предвид вносове, осъществени през 2008 г. Обстойно са обсъдени данните от извадката от система "ТРИМИС" и е направен извод за това, че не се съдържат никакви данни за това какво е най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от внесените идентични или сходни стоки в Общността по смисъла на чл. 30 § 2, б. "в" от Регламент 2913/92 г., на която разпоредба се е позовал митническият орган, както и за тяхната единична цена. Решението на Административен съд - София-град е правилно и законосъобразно. Съгласно чл. 29, § 1 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета от 12.10.92 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността, публикуван на български език в Специалното издание на Официален вестник на 2 април 2007 г. и приложим по отношение на процесния внос, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на чл. 32 и 33, при условията, визирани в б. б. от "а" до "г". Според чл. 30, когато митническата стойност не може да се определи съобразно чл. 29, се прилагат последователно букви "а", "б", "в" и "г" от § 2, докато се стигне до първата, по която въпросната стойност може да се определи. Изключение се допуска, ако деклараторът изяви желание букви "в" и "г" да бъдат разменени по реда на прилагането. Само когато тази митническа стойност не може да се определи чрез прилагане на дадена буква, може да се приложи непосредствено следващата буква от реда, установен съгласно този параграф. Според § 2, б. "а", митническата стойност се определя въз основа на договорната стойност за идентични стоки, продадени с цел износ с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително същия момент, като стоките, подлежащи на остойностяване. Според § 2, б."б" митническата стойност се определя въз основа на договорната стойност за сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително същия момент, като стоките, подлежащи на остойностяване. Според б. "в", митническата стойност е стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава в Общността най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от вносни идентични или сходни стоки, на лица, които не са свързани с продавачите. Правилно съдът е приел, че няма основание да не се определи митническата стойност на внесените с процесния ЕАД стоки по реда на чл. 29 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 г., тъй като е установена подлежащата на плащане и реално платената цена. Що се отнася до прилагането на чл. 30, § 2, б."в", не е ясно защо не е приложена б. "б" преди да се приложи това основание, след като, според митническия орган, са налице данни за сходни стоки, внесени в приблизително същия период от време и освен това, не е посочена от митническия орган единичната цена, по която се продава в Общността най-голямото количество от внесените стоки, от идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани. Поради изложените съображения, решението на АС-София-град, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 228 от АПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство, представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 150 лв. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,