Решение № 5549 от 23.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8363/2013 г.

Решение № 5549 от 23.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8363/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Еврофрукт България" ЕООД, гр. Варна, срещу решение № 667 от 15.03.2013 г. по адм. дело № 1158/2012 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 251103895/12.12.2011 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 17/02.03.2012 г. на Директора на дирекция "ОУИ" - Варна, сега с променено наименование Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", с който на дружеството за данъчни периоди от м. 03.2010 г. до м. 05.2011 г., включително е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 164 000 лв. по фактури, издадени от "Жи Ес Ел" ЕООД и "Триад" ООД и са начислени лихви. С решението дружеството е осъдено да заплати на ответната дирекция юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 111,08 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, иска се отмяната му и отмяна на РА. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП, не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура застъпва подробно обосновано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА, с който на дружеството са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди от м. 03.2010 г. до м. 05.2011 г. включително в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 164 000 лв. по фактури, издадени от "Жи Ес Ел" ЕООД и "Триад" ООД . За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че въпреки разпределението на доказателствената тежест от съда и указания към страните кои са подлежащите на доказване обстоятелства за всяка страна, жалбоподателят не е ангажирал каквито и да е доказателства в хода на оспорването, а от събраните в хода на ревизионното производство доказателства не се установяват двете важни предпоставки за признаване на данъчен кредит - отделянето на стоката, предвид родовата й определеност и предаването от фирмите-доставчици, съответно приемането от фирмата-получател, както и последващата реализация на стоките, съответно с отразените във фактурите по вид и количества плодове и зеленчуци, от което следва, че органът по приходите законосъобразно е отказал право на приспадане на данъчен кредит с издадения РА. По отношение на издадените РА на доставчиците се е позовал на решения по дела С-642/11 и С-643/11 на СЕС, до приключването на които производството по настоящото дело е било спряно. Изложени са мотиви и за неприложимост на решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС. Решението е правилно. През ревизирания период 04.03.2010 г. - 31.05.2011 г. дружеството е извършвало различна дейност: търговия на едро и дребно с плодове и зеленчуци, пране, гладене, сушене и химическо чистене на текстилни и кожени изделия и др., съобразно предмета на дейност по търговската регистрация. През данъчни периоди м. 10, 11 и 12.2010 г. и 01, 02, 03, 04 и 05.2011 г. дружеството е упражнило право на данъчен кредит по 24 бр. фактури, издадени от "Жи Ес Ел" ЕООД, гр. Разград, с предмет различни видове плодове и зеленчуци. През данъчни периоди м. 03, 04, 05, 06, 07, 08 и 09.2010 г. дружеството е упражнило право на данъчен кредит по 36 бр. фактури, издадени от "Триад" ООД, гр. Варна, с предмет различни видове плодове и зеленчуци. Извършена е насрещна проверка на доставчиците, при която ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК поради неоткриване на декларирания адрес за кореспонденция на представляващия търговското дружество, упълномощено лице или лице, определено да получава съобщения. В хода на ревизионното производство от представляващ дружествата - едно и също лице Филип Георгиев Наумов, което е и представляващ ревизираното дружество, са представени приемо-предавателни протоколи между физически лица и "Жи Ес Ел" ЕООД, съответно - "Триад" ООД. Други доказателства не са представени, освен писмените обяснения на управителя и едноличен собственик на капитала на ревизираното дружество. Не са представени доказателства за товарене, разтоварване и транспортиране на стоките. Във връзка с представените протоколи, ревизиращите органи са извършили насрещни проверки на физическите лица, посочени като продавачи на плодовете и зеленчуците и са взети писмени декларации от посочени поименно физически лица, обсъдени от административния орган и от съда. В обобщение на данните по декларациите се установява, че голяма част от физическите лица отричат да са продавали, респективно предавали по приемо-предавателни протоколи плодове и зеленчуци на "Жи Ес Ел" ЕООД и "Триад" ООД, като твърдят, че подписите на протоколите не са техни. Правени са и конкретни възражения от лица, регистрирани като земеделски производители, че към датите на съответни протоколи не е било възможно да се произвежда съответна селскостопанска продукция. Редица физически лица, посочени поименно в решението в писмени декларации заявяват, че не са продавали описаните в протоколите стоки, че нямат взаимоотношения с "Жи Ес Ел" ЕООД и "Триад" ООД. Едно от проверяваните лица в писмени обяснения заявява, че не е продавал плодове и зеленчуци на "Жи Ес Ел" ЕООД и "Триад" ООД, като в потвърждение на това е заявил, че в периода 2010 г. - 2011 г. е бил в чужбина и не е пребивавал в страната. Съгласно писмени обяснения на представляващия "Еврофрукт България" ЕООД плодовете и зеленчуците се закупуват от зеленчуковата борса в гр. Варна, ул. "Академик Курчатов" № 1, транспортират се с наети автомобили и се съхраняват в наетия обект в кв. Чайка, бл. 20, представляващ склад - магазин. Липсват каквито и да е доказателства за наемане на търговски обект на посочения адрес от доставчиците "Жи Ес Ел" ЕООД и "Триад" ООД, за транспортиране на стоките до този обект, съхранение, счетоводно отчитане на покупките и продажбите на стоките, товарене и разтоварване. От страна на жалбоподателя нито в хода на административното производство, нито в хода на съдебното производство са представени доказателства за приемането на стоките. В проведените съдебни заседания пред първоинстанционния съд не се е явявал представител на дружеството-жалбоподател. Не са предявявани доказателствени искания, включително няма искане и за допускане и назначаване на съдебно-счетоводна или друг вид експертиза. Липсват приемо-предавателни протоколи, договори за наем на товарни превозни средства, пътни листи за движението на тези превозни средства, складова база за съхранение на стоките. Предвид вида и количеството на стоките - плодове и зеленчуци, по фактури с над 3 - 5 тона от вид, съдът правилно е приел, в тежест на жалбоподателя е да докаже, че на посочените дати разполага с превозно средство, на което да натовари закупената стока, работна сила за товаро-разтоварните дейности и водач на МПС с необходимата правоспособност, съответно осчетоводени съпътстващи разходи, тъй като по писмените обяснения на управителя, транспортирането на стоките по процесните фактури от склада до магазина, е за сметка на получателя - "Еврофрукт България" ЕООД. Съдът е направил последователен анализ на количествата стока по съответните фактури и е приел, че не е установено предаване/приемане на стоката между доставчиците и получателя по процесните фактури. Процесните сделки представляват покупко-продажба на стока - зеленчуци и плодове, определена по своя род, за която не е съставен писмен договор. Предвид характера на стоката, за доказването на осъществяването на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, следва да бъде удостоверено отделяне на съответните стоки по фактурите от другите родово определени вещи, предаването им от продавача и приемането им от купувача. След като "Еврофрукт България" ЕООД претендира възникването и упражняването на правото на данъчен кредит, в негова тежест е доказването на наличието на всички предпоставки за възникването на това право, една от които е наличието на облагаема доставка. За разпределението на доказателствената тежест страните са уведомени в първото по делото съдебно заседание, като в същото на жалбоподателя по реда на чл. 171 от АПК са дадени и конкретни указания за необходимостта от ангажиране на доказателства по отношение на наличието на доставка по оспорените фактури. Независимо от дадената възможност за ангажиране на доказателства от жалбоподателя липсват както отправени доказателствени искания, така и представени писмени доказателства. Представените ревизионен акт № 1103970/03.02.2012 г. на "Жи Ес Ел" ЕООД с обхват задължения за ДДС в периода от 01.10.2010 г. до 31.08.2011 г. и ревизионен акт № 1103969/13.02.2012 г. на "Триад" ООД с обхват задължения за ДДС в периода от 01.01.2008 г. до 31.08.2011 г., правилно са ценени от съда, съобразно постановеното решение по дело С-642/11 и С-643/11, до приключването на които производството по делото е било спряно с определение на съда от 19.06.2012 г. и съответно възобновено с определение от 06.02.2013 г. Мотивите в тази част от решението съдържат изводи, че представените по делото ревизионни актове на преките доставчици не могат да служат като доказателство за наличието на доставки на стоки, нито представляват писмено изявление на ответника за наличието на действително извършени продажби от ревизираните лица. Видно от съдържанието на ревизионните актове на "Жи Ес Ел" ЕООД и "Триад" ООД органът по приходите изрично вписва като основание за дължимост на начисления от тях ДДС разпоредбата на чл. 85 от ЗДДС. Съгласно дадено от СЕС с Решение от 31.01.2013 г. по дело С-642/11 тълкуване на разпоредбата на чл. 205 от Директива 112/2006 г., транспонирана в разпоредбата на чл. 85 от ЗДДС "данък върху добавената стойност се дължи от начислилото го във фактурата лице, независимо от действителното наличие на облагаема сделка." Съгласно изложените от СЕС мотиви в т. 35 и 36 от цитираното решение "в рамките на данъчна ревизия данъчната администрация не е длъжна да прави проверка дали начисленият и деклариран ДДС съответства на действително извършени от издателя на фактурата облагаеми сделки. След като обаче подобно задължение за проверка липсва, само от факта, че в съставен на издателя на фактура ревизионен акт данъчната администрация не е извършила корекция на декларирания от него ДДС, не може да се направи изводът, че посочената администрация е признала, че фактурите съответстват на действително извършени облагаеми сделки." Анализирайки представените по делото доказателства, които са единствено в приложената административна преписка, съдът е приел, че не е доказано стоките да са били налични при доставчиците "Жи Ес Ел" ЕООД и "Триад" ООД, за да бъдат предмет на облагаеми доставки към "Еврофрукт България" ЕООД, по оспорените фактури липсва доставка на стоки по смисъла на ЗДДС, поради което от една страна липсва предпоставката на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, а от друга страна е налице и основание по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за отказ на това право. Всички посочени за предходни доставчици на плодове и зеленчуци - физически лица и дружества, писмено декларират липсата на договорености с тях и липсата на извършени продажби на посочените стоки. Съгласно писмени обяснения на упълномощено лице на "Еврофрукт България" ЕООД, плодовете и зеленчуците се закупуват от зеленчукова борса, находяща се в гр. Варна, ул. "Академик Курчатов" № 1, но липсват данни за наемане на търговски обект на посочения адрес от "Жи Ес Ел" ЕООД и от "Триад" ООД, както и доказателства за транспортиране на стоките до този обект, съхранение, счетоводно отчитане на покупките и продажбите на стоките, товарене и разтоварване. Пред съда не е установено и предаването/приемането на вещите, предмет на процесните фактури. Макар и да не е доказано твърдението за наети товарни автомобили, както се твърди от жалбоподателя, съдът е направил извод, че дори и действително да са наети посочените в писмени обяснения товарни автомобили "Ивеко Дейли" и "Фиат Дукато", то същите не са достатъчни за транспортиране на посочените количества стока, тъй като товароносимостта им е между 800 кг и 2 500 кг по данни от интернет страниците на дистрибуторите им в България. В тази връзка не са ангажирани каквито и да е доказателства от жалбоподателя, поради което и поддържаните в касационната жалба възражения в тази част, са неоснователни и неподкрепени със съответните доказателства. От жалбоподателя не са ангажирани доказателства за наличието на складово помещение, в което се съхраняват закупените плодове и зеленчуци. Посочените от "Еврофрукт България" ЕООД наети офис и склад-магазин съдът е приел за негодни за съхранение на плодове и зеленчуци, предвид установеното ползване на тези обекти - първия за офис на дружеството, а втория за предоставяне на услуги пране, гладене, сушене и химическо чистене. Не са представени доказателства за извършени от "Еврофрукт България" ЕООД последващи продажби на процесните стоки, представляващо необходима предпоставка за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото стоките следва да се използват в икономическата дейност на лицето. От жалбоподателя не са представени доказателства за движението на стоката, осъществено от него, а именно - получаването на плодовете и зеленчуците, натоварването и превозването им с наети транспортни средства, продажбата и/или складирането на плодовете и зеленчуците. Тъй като тези дейности се осъществяват именно от ревизираното лице, то за тях следва да бъдат съставени съответните документи, с които жалбоподателят следва да разполага. Непредставянето на документите пред органите по приходите и пред съда води до извода, че такива документи не съществуват. При така установените данни съдът правилно е приел, че в случая липсват и двете предпоставки за доказване на действително извършени сделки покупко-продажба на плодове и зеленчуци в отразените по фактурите количества, а именно: не е установено транспортирането и предаването/приемането на посочените във фактурите родово определени вещи, нито е установена последваща реализация на стоката от получателя - ревизираното дружество. Обсъдено е, че в хипотеза като процесната, в която нито е доказано предаване/приемане на стоките, нито е установена последващата реализация в икономическата дейност на дружеството на жалбоподателя, не може да намери приложение практиката на СЕС по обединени дела С-80/11 и С-142/11, на което решение жалбоподателят се позовава. Като е приел, че обжалваният ревизионен акт е постановен при спазване на материалния закон и следва да бъда потвърден и е отхвърлил жалбата на дружеството - жалбоподател, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение