Решение № 5470 от 29.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10646/2020 г.

Решение № 5470 от 29.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10646/2020 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Община Руен, чрез упълномощената адв. Д. В., срещу Решение № 1076 от 07.08.2020 г., постановено по адм. д. № 656 по описа на Административен съд - Бургас (АС - Бургас) за 2020 г. С него е отхвърлена жалбата на Община Руен срещу Заповед № РД-09-09 от 13.02.2020 г., издадена от областния управител на Област Бургас, с която на основание чл. 19б, ал. 5, т. 1 от Закона за водите (ЗВ) е отказано приемането на дарение на язовир с площ 534. 410 дка, представляващ имот № 000093 в землището на с. Руен, актуван с Акт за публична общинска собственост № 2675/03.12.2013 г. на Община Руен. Наред с това, Община Руен е осъдена да заплати на Областна администрация Бургас сума в размер на 500, 00 лв., представляваща разноски за водене на делото. В касационната жалба се излагат съображения за постановяване на обжалваното съдебно решение при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касационния жалбоподател изводът на съда, че процесният имот, собственост на Община Руен, представляващ част от воден обект, не съставлява язовир по смисъла на § 1, ал. 1, т. 94 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗВ, е неправилен и необоснован. Обръща внимание, че според изричното изявление на вещото лице Б. в проведеното съдебно заседание на 20.07.2020 г., заедно двата имота (№ 000093 и № 000094) представляват язовир по смисъла на цитираното определение по § 1, ал. 1, т. 94 от ДР на ЗВ, макар язовирната стена, преливникът и изпускателят да попадат извън посочените два имота. Специално акцентира върху обстоятелството, че макар и Община Руен да не е собственик в цялост на земята, върху която е разположен язовир Ябълчево 1, то не може да се приеме, че изобщо не притежава язовир. Иска отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да бъде отменено спорното административно решение. Претендира сторените по делото разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът - Областен управител на Област Бургас, оспорва касационната жалба в представен по делото подробно обоснован писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява и не се представлява. Ответникът - Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири" - София в писмено становище излага подробни доводи за неоснователност на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява и не се представлява. Ответникът - министър на икономиката, не взема становище по касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред АС - Бургас е образувано по жалба на Община Руен срещу Заповед № РД-09-9 от 13.02.2020 г., издадена от областния управител на Област Бургас, с която на основание чл. 19б, ал. 5, т. 1 ЗВ е отказано приемането на дарение на язовир с площ 534, 410 дка, представляващ имот № 000093 в землището на с. Руен, актуван с Акт за публична общинска собственост № 2675/03.12.2013 г. на Община Руен. В оспорената заповед като фактическо основание за отказа е посочено, че земята, върху която е разположен язовирът, не е актувана в цялост - язовирната стена и прилежащите й съоръжения се намират в имот № 000094, който е частна собственост. При тези съображения е прието, че обектът на дарение не отговаря на определението за язовир, дадено в § 1, ал. 1, т. 94 от ДР на ЗВ. От фактическа страна съдът е приел за установено, че с Решение № 406 по Протокол № 38 от 21.09.2018 г. Общински съвет - Руен е дал съгласие Община Руен да прехвърли безвъзмездно на държавата 25 имота (съгласно Приложение № 1), в това число и имот публична общинска собственост № 000093 с площ от 534, 410 дка в землището на с. Руен, представляващо язовир "Ябълчево 1". Въз основа на взетото решение, със Заявление peг. индекс № 08-00-224/02.10.2018 г., общината е отправила мотивирано предложение до министъра на икономиката за безвъзмездно прехвърляне собствеността на язовирите на държавата, с посочени мотиви за липса на средства за поддръжката им и техните съоръжения. Преписката е изпратена на областния управител на Област Бургас за произнасяне и със заповед е назначена комисия, която да извърши предварителна проверка на постъпилите документи. Установено е, че за извършената проверка комисията е съставила протокол от 27.01.2020 г., като на база представените документи, е констатирано, че предложеният за дарение имот № 000093 не е язовир, а представлява част от такъв, тъй като част от язовирната стена и водното огледало попадат в имот № 000094 - частна собственост на "Б. 09" ЕООД. Въз основа на констатациите от извършената проверка, областният управител на Област Бургас е издал оспорената заповед, с която е отказано приемането на дарение на имот № 000093, тъй като същият не отговаря на определението за язовир, дадено в § 1, ал. 1, т. 94 от ДР на ЗВ. В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебно- техническа експертиза (СТЕ), съгласно което язовир "Ябълчево 1" е разположен върху поземлени имоти № 000095, № 000096, № 000097, № 000098, № 000099, № 000100, ПИ с № 63224.30.8 — държавна собственост, поземлен имот № 000111 - собственост на "ВиК" ЕАД, имот № 000093 - собственост на Община Руен и имот № 000094 - собственост на Б. Б. Дадено е и заключение, че имот № 000093 не притежава всички елементи на язовир - язовирна стена и облекчителни съоръжения. В съдебното заседание, в което е прието заключението на СТЕ, от вещите лица е уточнено, че един обект не е язовир, ако липсва някой от елементите, посочени в легалното определение. Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът приел жалбата за неоснователна. За да я отхвърли се обосновал, че актът е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 19б, ал. 1 ЗВ - областен управител на съответната област, в предвидената мотивирана писмена форма, с необходимото съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът съобразил разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 94 от ДР на ЗВ и приел, че доколкото язовирът е определен като водностопанска система (тоест, множество обекти и връзки между тях, разглеждани като едно цяло), то липсата на някой от посочените елементи препятства възможността даден обект да бъде определен като такъв. Обосновал се, че съгласно цитираната разпоредба язовир е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени, която е един от елементите от системата, тоест от цялото. Съдът приел, че по чл. 19а и сл. ЗВ е уредено безвъзмездното прехвърляне на право на собственост от страна на общината на държавата върху "язовир", тоест цяла водностопанска система, а не част от нея, което е в синхрон и със заложения в чл. 7, т. 4 ЗВ принцип, съгласно който се предвижда упражняването на правото на собственост да се осъществява по начин, който да не нарушава технологичното единство на водностопанската система. Позовал се на установеното по делото, че имотът собственост на Община Руен (№ 000093) представлява земя, която обхваща част от самия воден обект или така нареченото водно огледало, а останалата част от водния обект, както и техническите съоръжения на язовира са разпределени в други имоти, в това число в такъв - частна собственост (№ 000094). Съобразил и уточненията на вещото лице, направени в съдебното заседание, че именно в този частен имот се намира част от техническото съоръжение - изпускател (облекчително съоръжение). По тези съображения съдът отхвърлил жалбата и осъдил Община Руен да заплати на Областна администрация Бургас разноски за производството. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно поради допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, станали причина за неговата необоснованост. Основателно касационният жалбоподател поддържа становище, че решаващият извод на съда, че процесният имот, собственост на Община Руен, представляващ част от воден обект, не съставлява язовир по смисъла на § 1, ал. 1, т. 94 от ДР на ЗВ, е необоснован. Този извод е направен на база неизяснена по делото фактическа обстановка поради допуснатите от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Както съвсем основателно се сочи в касационната жалба съдът не е обсъдил изричното изявление на вещото лице Б. в проведеното съдебно заседание на 20.07.2020 г., че заедно двата имота (№ 000093 и № 000094) представляват язовир по смисъла на цитираното определение по § 1, ал. 1, т. 94 от ДР на ЗВ, макар язовирната стена, преливникът и изпускателят да попадат извън посочените два имота. Наред с това, в нарушение на съдопроизводствените правила, в съдебното заседание на 20.07.2020 г. съдът е допуснал въпроси към вещите лица, които не са били поставени на експертизата, отговорите на които всъщност е поставил в основата на изводите си. Съдът е следвало да съобрази посоченото от вещите лица в "Констативно – съобразна част" и да даде указания за поставянето на допълнителни въпроси, респективно да допусне експертиза по тях служебно в съответствие с правомощието си по чл. 171, ал. 2, изр. 2 АПК. Следвало е да даде и указания за приобщаване към делото на административната преписка в цялост, доколкото представеното решението на Общински съвет – Руен не е в цялост, а представлява само препис – извлечение от него. Съдът не е взел предвид и не е обсъдил, че посоченото в заповедта фактическо основание за отказ, а именно, че язовирната стена и прилежащите й съоръжения се намират в имот № 000094 (което е посочено и в протокола на комисията от 27.01.2020 г.) не съответства на заявеното от вещото лице С. при изслушването й в съдебното заседание на 20.07.2020 г. от първоинстанционния съд, че язовирната стена не е изградена нито в имот № 000093, нито в имот № 000094. Съдът не е обсъдил и уточнението, направено от същото вещо лице в съдебното заседание, че "Язовирната стена е разделена на две части и въздушният откос са с № 000095, № 000096 и № 000097 и тяхната собственост е държавна. Имот № 000096 е пътят, който минава върху стената". В тази връзка съдът е следвало да даде указания за представяне на доказателства с оглед изясняване собствеността на имотите, в които се намира язовирното езеро, язовирната стена и на съоръженията; за представяне на скица от плана за установяване местоположението на последните, както и на доказателства как са актувани имотите. Като не е направил всичко това и заради допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съдът е постановил обжалваното решение при неизяснена фактическа обстановка. Също така не е дал отговор на направените от Община Руен възражения още в жалбата до АС – Бургас в контекста на чл. 19, ал. 1, т. 4, б. "в", чл. 23 и чл. 30, ал. 1 ЗВ, които се релевират и в настоящото производство, както и на тези, основани на чл. 56 от Закона за общинската собственост и чл. 64, ал. 1, т. 5 от Закона за устройство на територията. Такова обсъждане и отговор на тези възражения не може да бъде даден за първи път от касационната инстанция, доколкото това ще препятства възможността на страните да защитят правата си пред две съдебни инстанции. Доколкото допуснатите от съда нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, те са основание за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС – Бургас при съобразяване на мотивите на настоящото решение. При това съдът следва да изиска от органа – издател на спорната заповед документи, които са част от административната преписка, а именно Решение № 406 от Протокол № 38 от 21.09.2018 г. в цялост, както и да даде указания за попълване на делото с доказателства с оглед изясняване собствеността на имотите, в които се намира язовирното езеро, язовирната стена и на съоръженията; за представяне на скица от плана за установяване местоположението на последните, както и на доказателства как са актувани имотите. При новото разглеждане на делото съдът следва да допусне и назначи нова съдебно – техническа експертиза, която да даде отговор на въпросите, по които вещите лица са дали заключение в съдебното заседание в противоречие с установения ред в чл. 197 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) ред за възлагане на експертизата и в чл. 200, ал. 2, изр. второ ГПК за изслушване на вещите лица, доколкото в случая не се касае за отговор на въпроси с цел изясняване на заключението по поставените въпроси към експертизата. Последната следва да е придружена и от подробна скица, върху която да бъде отразен язовирът, стената и техническите съоръжения. По разноските ще се произнесе съдът при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение