Решение № 3063 от 9.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2181/2009 г.

Решение № 3063 от 9.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2181/2009 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 176 от АПК. Образувано е по искане на Станимира Димова Сенкова от гр. Варна за допълване на решение № 9027 от 7.07.2009 г., постановено по адм. д. № 2181 от 2009 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение. Твърди се в молбата, че съдът с посоченото решение не се е произнесъл по цялото оспорване на молителката. От ответниците Стоичко Крумов Стоичков и Снежана Крумова Иванова, чрез пълномощника им адв. Таня Иванова, е постъпило писмено становище, в което са развити доводи за неоснователност на направеното искане за допълване на решението. Останалите ответници - Христо Михайлов Георгиев, Пламен Христов Георгиев, Здравка Стефанова Станева, главния архитект на район "Приморски" - община Варна и началника на РДНСК - гр. Варна, не са заявили становищата си по направеното искане. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на искането, а при условията на евентуалност - и за неговата неоснователност. Искането за допълване на решението е направено в срока по чл. 176, ал. 1 от АПК и е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. С решение № 9027 от 07 юли 2009 г. по адм. д. № 2181/2009 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, постановено в производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК, е оставено в сила решение № 779 от 17.12.2008 г. по адм. д. № 77/2007 г. по описа на Варненския окръжен съд. Предмет на касационното производство е правилността на първоинстанционното решение, като в случая поддържаното от касаторката Станимира Сенкова касационно основание е било нарушение на материалния закон. Касационният съд постановява допълнително решение само тогава, когато не се е произнесъл по цялото или по всички касационни оспорвания. В случая касаторката е оспорила първоинстанционното решение в цялост, то е оставено изцяло в сила, поради което не е налице нерешена част от касационното оспорване, която да е предмет на допълнително решение. Твърдяното от молителката необсъждане на касационни основания би представлявало процесуално нарушение, но не и непълнота на произнасянето по касационното оспорване по смисъла на чл. 176, ал. 1 АПК. С оглед горното искането като неоснователно ще следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,