Решение № 7351 от 3.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3837/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Министъра на вътрешните работи/МВР/, чрез процесуалния представител юриск. А. Стоянова, срещу Решение 5881 от 20.02.2025 г., постановено по административно дело 12362/2024 г. от Административен съд София - град/АССГ/, с което е отменена негова Заповед 8121К-14338/13.11.2024 г. Касаторът излага доводи за неправилност на решението, като необосновано и незаконосъобразно- постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което да бъде отхвърлено оспорването на заповедта, като му присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, в случай че касационният съд отмени първоинстанционното съдебно решение. В открито съдебно заседание касаторът се представлява от юриск. Стоянова, която поддържа касационната жалба. Заявява, че няма доказателствеи искания и не представя писмени доказателства. Моли съдът да уважи касационната жалба и да присъди разноски за настоящата съдебна инстанция, представляващи такива за държавна такса и юриск. възнаграждение. Ответникът по касационната жалба П. Г. С., чрез процесуалния си представител адв. Д. Петрунова, оспорва същата по съображения в писмен отговор и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Представя писмено доказателство. Претендира присъждане на направените разноски за касационната инстанция, представляващи такива за адвокатско възнаграждение за един адвокат по чл.38 от Закона за адвокатурата. В открито съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. Постъпила е писмена молба на 14.05.2025 г., с която представя писмени доказателства и излага съображения по съществото на спора. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт, подлежащ на контрол пред настоящия съд. Съдът при извършената служебно проверка на оспореното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд след надлежното му сезиране с жалба против административен акт, от лице, чийто интереси са засегнати с него. Решението е правилно като правен резултат. Предмет на проверка за законосъобразност пред АССГ е била Заповед 8121К-14338/13.11.2024 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, с която П. Г. С. на длъжност старши комисар, Директор на Регионална дирекция Гранична полиция /РДГП/- Аерогари при Главна дирекция Гранична полиция - МВР, считано от 22.11.2024 г. Съдът е установил следните факти: Жалбоподателят старши комисар П. Г. С. е назначен на длъжността Директор на Регионална дирекция Гранична полиция /РДГП/ Аерогари при Главна дирекция Гранична полиция /ГДГП/ МВР. С постановление от 11.06.2024 г. по досъдебно производство ДП-КПК-95/2024 г. по описа на КПК, пр. пр. 8130/2024 г. по описа на СГП, П. Г. С. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 242, ал. 4 вр. ал. 1, б. в , б. д и б. ж от НК, вр. чл. 20, ал. 4 от НК и е взета мярка за неотклонение гаранция в размер на 20 000 лв. Във връзка с горното до Министъра на вътрешните работи е отправено Предложение рег. 3282р-20368 от 24.07.2024 г. от Директора на ГДГП МВР за образуване на производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина от старши комисар П. С.. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Със Заповед 8121К-11374 от 30.07.2024 г. на Министъра на вътрешните работи е образувано дисциплинарно производство срещу старши комисар П. Г. С., като с т. 2 от тази заповед комисар С. е временно отстранен от длъжност за срок от 2 месеца. Със Заповед 8121К-13424/18.10.2024 г. на Министъра на вътрешните работи е удължен срокът за отстраняване на С. с още един месец, считано от 21.10.2024 г. Тази заповед също е оспорена с жалба от 30.10.2024 г., като по делото липсват данни дали същата е отменена или влязла в сила. На П. С. е отнет достъпът до класифицирана информация с Отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация 1/ 25. 07. 2024 г. на Директора на ГД ГП . Това отнемане е обжалвано и съответно отменено с Решение 49-ІІ-7.1/15.08.2024 г. на Държавна комисия по сигурността на информацията/ДКСИ/. В оспорената в настоящото производство Заповед 8121К-14338/13.11. 2024 г. е предвидено отстраняването от длъжност на С. да е считано от 22.11. 2024 г., без определен срок. Първоинстанционният съд е преценил, че това води до несъразмерност на мярката, извод, напълно споделян от настоящия състав, доколкото с три отделни заповеди на административния орган, считано от 20.08.2024 г. П. С. е бил отстранен временно от длъжност, без да бъде посочена продължителността на това временно отстраняване, респективно- без краен срок на отстраняването. С Отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация 2 от 11.09.2024 г. на основание чл. 15 и чл. 59, ал. 1, т. 1, вр. чл. 40, ал. 1, т. 6 и т. 8, вр. чл. 41, т.4 и чл. 42, ал. 1, т.2 от Закона за защита на класифицираната информация/ЗЗКИ/ е отнето Разрешение за достъп до класифицирана информация 120 от 28.06.2022 г., издадено за достъп до класифицирана информация строго секретно на П. Г. С.. Последното е оспорено от П. С. пред Държавна комисия по сигурността на информацията /ДКСИ/Комисията/. Представени са писмо изх. И-459 от 29.10.2024 г. и писмо изх. И-497/ 22.11.2024 г. по описа на ДКСИ, в които се сочи, че е налице административна преписка по подадената от С. жалба и на основание чл. 65, ал. 4 от ЗЗКИ и ТР 1 от 17.012023 г. на ВАС с Решение 66-II-10/ 29.10.2024 г. се отлага произнасянето по същество по жалбата срещу Отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация 2 от 11.09.2024 г. С касационната жалба е представено писмо с Изх. И-130/07.03.2025 г. на Главния секретар на ДКСИ, видно от което Комисията спира административното производство по разглеждане на жалбата срещу Отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация 2 от 11.09.2024 г. на основание чл.54, ал.1, т.3 от АПК. С писмена молба от 14.05.2025 г. ответникът С. е представил Определение 4/11.04.2025 г. по адм. дело С-6/2025 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение на ДКСИ от 07.03.2025 г. за спиране на административното производство по оспорване на Отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация 2 от 11.09.2024 г. При извършена служебна справка касационният съд установи, че с Определение 33/24.06.2025 г. по адм. дело С-22/2025 г. по описа на Върховния административен съд/ВАС/ е обезсилено Определение 4/11.04.2025 г. по адм. дело С-6/2025 г. на АССГ и делото е изпратено по подсъдност на ВАС. Със Заповед 8121К-14338/13.11.2024 г. на Министъра на вътрешните работи на основание чл. 214, ал. 1, т. 3 и чл. 215, ал. 3 от ЗМВР временно е отстранен от длъжност старши комисар П. Г. С., Директор на Регионална дирекция Гранична полиция Аерогари при Главна дирекция Гранична полиция МВР, считано от 22.11.2024 г. и е разпоредено изземване на служебната карта и служебното оръжие на старши комисар С.. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност намира, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма, на предвидените в закона административно производствени правила. АССГ приема обжалваната заповед за незаконосъобразна поради противоречието й с целта на закона отменително основание по чл.146, т.5 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 3 от ЗМВР държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност с писмена заповед, когато му бъде отнет или отказан достъпът до класифицирана информация, ако заеманата длъжност изисква такъв - в този случай отстраняването се извършва от органа по назначаването на заеманата длъжност. Не е спорно, че с Отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация 2 от 11.09.2024 г. на основание чл. 15 и чл. 59, ал. 1, т. 1, вр. чл. 40, ал. 1, т. 6 и т. 8 вр. чл. 41, т. 4 и чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗЗКИ е отнето Разрешение за достъп до класифицирана информация 120 от 28.06.2022 г., издадено за достъп до класифицирана информация строго секретно на П. Г. С.. Актът е оспорен от П. С. пред ДКСИ, като към настоящия момент административното производство е спряно от Комисията. Не е налице влязъл в сила административен акт решението на ДКСИ за спиране на производството по обжалване на Отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация 2 от 11.09.2024 г. е предмет на съдебен контрол пред ВАС. От представените длъжностна характеристика и списък на длъжностите в Регионална дирекция Гранична полиция Аерогари, за които се изисква достъп до съответното ниво на класифицирана информация, представляваща държавна тайна и класифицирана информация н ЕС и НАТО, е видно, че за заеманата от старши комисар П. С. длъжност - Директор на Регионална дирекция Гранична полиция Аерогари, се изисква достъп до класифицирана информация ниво строго секретно . Разпоредбата на чл. 214, ал. 1 т. 3 от ЗМВР предвижда, че държавният служител в МВР може да бъде отстранен от длъжност с писмена заповед, когато му бъде отнет или отказан достъпът до класифицирана информация, ако заеманата длъжност изисква такъв. Правилно АССГ е приел, че в конкретния случай този факт е установен от събраните по делото доказателства. Касационният съд споделя изложените съображения от АССГ, че отстраняването от длъжност е временна мярка, поради което при прилагането на тази принудителна мярка във всички случаи трябва да бъде спазен установеният в чл. 6 от АПК принцип на "съразмерност", според който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. АССГ е посочил, че отстраняването от длъжност на старши комисар П. С. е временно, но в процесната заповед не е определен срок, за който същият е отстранен, нито отстраняването е поставено в зависимост от изпълнението на обвързано с конкретен срок обстоятелство. Касационният състав намира, че непосочването на срок, за който служителят е временно отстранен, представлява нарушение на материалния закон, тъй като във всички хипотези на чл.214, т.1 - т.4 от ЗМВР административният орган е длъжен да посочи конкретен срок на отстраняването от длъжност. Настоящият състав не споделя изложените доводи от АССГ, че неспазването на разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 7, ал. 7 от Наредба 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерство на вътрешните работи /Наредбата/, съгласно която Ръководител на структура на МВР, в щата на която е заеманата длъжност, предприема действия за предлагане на държавния служител на друга длъжност в случай на отказ или отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация, в тридесетдневен срок от възникване на обстоятелствата по ал. 1, т. 1 - 4 и 6, представлява нарушение, което води до противоречи на процесния акт с целта на закона. Касае се за различна административна процедура - преназначаване на държавен служител на друга длъжност, която се извършва в хипотезите на чл.7, т.1 - 6 от горецитираната разпоредба и в конкретния случай е последваща спрямо временното отстраняване от длъжност поради отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно по своя резултат и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. Претендират се разноски от процесуалния представител на ответната страна на основание чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата, които са своевременно заявени с отговора по касационната жалба и следва да бъдат присъдени в размер от 750 лв. на основание чл.8, ал.2, т.3 от Наредба 1/9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа/Загл. Изм.-ДВ,бр.14/18.02.2025 г./. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение като бланково се преценява от настоящата касационна инстанция за неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение