Решение № 6779 от 17.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3193/2013 г.

Решение № 6779 от 17.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3193/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение № 90 от 15.01.2013 г. по административно дело № 3048/2012 г., Административен съд - Пловдив е: 1) отменил заповед № Т-77-3298/5.09.2012 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Пловдив, с която на Пламена Николаева Чилева от гр. Пловдив е отказано отпускане на еднократна парична помощ за отглеждане на дете до навършване на една година по чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД (Закона за семейни помощи за деца); 2) разпоредил изпращане на административната преписка на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив, за ново произнасяне по молба-декларация с вх. № Т-77-3298 от 22.08.2012 г., подадена от Пламена Николаева Чилева, с която е направено искане за отпускане на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година на основание чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД, при съблюдаване на дадените със съдебното решение (в мотивите му) указания по тълкуването и прилагането на закона; 3) осъдил Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив да заплати на Пламена Николаева Чилева, сумата в размер от 100 лв., представляваща сторените от последната разноски по производството. Така постановеното съдебно решение е атакувано с касационна жалба от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон (обоснована е теза за неправилно прилагане и тълкуване на материалноправните норми на чл. 12, т. 7 във връзка с чл. 8в, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца и чл. 16а, ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца) и необоснованост, касаторът моли оспореното съдебно решение да бъде отменено и делото се върне за ново произнасяне или се реши по същество. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответницата по касация - Пламена Николаева Чилева от гр. Пловдив, чрез повереника си адв. Николова излага съображения за правилност на решението на Пловдивския административен съд, поради което моли то да бъде потвърдено и да й се присъдят разноските по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и навежда доводи за правилност на атакуваното с нея съдебно решение, което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Пловдив е заповед № Т-77-3298/5.09.2012 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Пловдив, с която на Пламена Николаева Чилева от гр. Пловдив е отказано отпускане на еднократна парична помощ за отглеждане на дете до навършване на една година по чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД. Отказът е мотивиран с изтичането на погасителния срок по чл. 12, т. 7 от ЗСПД - шест месеца, считано от края на месеца, през който е родено детето (родено на 17.10.2011 г.). За да уважи сезиралата го жалба срещу заповедта, първоинстанционният съд е приел, че тя е материално незаконосъобразна. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение, с което оспорената пред Административен съд - Пловдив заповед е отменена и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените от съда задължителни указания, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Решението на Пловдивския административен съд, противно на твърдяното от касатора, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалноправната норма на чл. 16а, ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца (в приложимата за казуса редакция - ДВ, бр. 34 от 2009 г., в сила от 8.05.2009 г.) във връзка с чл. 12, т. 7 от Закона за семейни помощи за деца. Съдът законосъобразно е приел, че 6-месечният срок по чл. 12, т. 7 от ЗСПД се отнася само до хипотезата на възникване на правото при раждане на детето. Въпросът за погасяване на правото по чл. 8в от ЗСПД в хипотезата на записване на майката като студентка, учаща в редовна форма на обучение, не е нормативно уреден. Ако се приложи по аналогия чл. 12, т. 7 от ЗСПД, срокът за подаване на молба-декларация ще започне да тече от края на месеца, през който майката е записана за студентка в редовна форма на обучение. Пламена Николаева Чилева е записана за студентка, учаща в редовна форма на обучение, на 21.08.2012 г., а молба-декларацията й за отпускане на помощта по чл. 8в от ЗСПД е подадена на 22.08.2012 г. преди изтичането на шестмесечния срок на 21.02.2013 г. Касационните доводи за неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми на чл. 12, т. 7 от Закона за семейни помощи за деца и чл. 16а, ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца са неоснователни. Разпоредбата на чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД създава право на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година за майка (осиновителка), която е студентка, учаща в редовна форма на обучение, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. Правото се упражнява по реда на чл. 16а, ал. 2 от ППЗСПД - чрез подаване на молба-декларация по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика. По силата на чл. 12, т. 7 от ЗСПД вземанията по чл. 8в се погасяват в срок от шест месеца, считано от края на месеца, през който е родено (осиновено) детето. Съгласно чл. 16а, ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца (редакция ДВ, бр. 34 от 2009 г., в сила от 8.05.2009 г.), който следва да осигури прилагането на ЗСПД в неговата цялост, правото на получаване на еднократната помощ по ал. 2 възниква от датата на раждане на детето и/или от датата на записване в редовна форма на обучение на лицата по чл. 8в, ал. 1 и 4 от ЗСПД. По силата на цитираната подзаконова норма за Пламен Николаева Чилева, която е родила детето си на 17.10.2011 г., е възникнало право на еднократна помощ на датата 21.08.2012 г., когато се е записала като студентка в редовна форма на обучение. С разпоредбата на чл. 12, т. 7 от ЗСПД е уреден погасителният давностен срок за вземанията по чл. 8в, ал. 1 от същия закон, възникнали от раждането на детето. За вземанията, възникнали в хипотезата на чл. 16а, ал. 6 от ППЗСПД от записване на майката в редовна форма на обучение, не е предвиден изричен давностен срок. На основание чл. 46, ал. 2, изр. 1 от Закона за нормативните актове при непълнота на нормативния акт за неуредените от него случаи да се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи. В разглежданият случай намира приложение чл. 12, т. 7 от ЗСПД, която предвижда шестмесечен погасителен срок. Когато правото е възникнало от записването на майката за студентка в редовна форма на обучение, срокът ще започне да тече от края на месеца, през който е извършено записването. С молба-декларацията си от 22.08.2012 г. ответницата по касация Чилева е упражнила своевременно правото си на еднократна помощ преди изтичане на шестмесечния срок, считан от 21.08.2012 г. Изложеното обуславя извод, че отричайки на Чилева правото на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година по чл. 8в от ЗСПД, директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив е издал заповед в противоречие с приложимите за случая материалноправни разпоредби. За пълнота на изложението следва изрично да се отбележи, че позоваването на касатора на нормативните промени от края на 2012 г. е неоснователно, с оглед правилото на чл. 142, ал. 1 от АПК, съгласно което съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Предвид тези съображения Върховният административен съд намира, че като е уважил подадената до него жалба, отменяйки незаконосъобразния административен акт и връщайки преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне с конкретни указания по тълкуването и прилагането на закона (дадени в мотивите) първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора акцесорното касаторово искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, а основателна се явява претенцията на ответницата по касация за присъждане на сторените съдебни разноски за производството пред настоящата инстанция, които са в размер на 150 лв. (заплатени от нея на упълномощения да я представлява пред ВАС адвокат, видно от номерирания като лист 10 от настоящото дело договор за правна защита и съдействие от 22.02.2013 г.), платими й от касатора. Отговорността за разноски е гражданско облигационно отношение, произтичащо от процесуалния закон и уредено в него, като в случая е налице приложното поле на чл. 143 във връзка с чл. 228 от АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,