Решение № 12976 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12587/2019 г.

Решение № 12976 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12587/2019 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на "Българска банка за развитие" АД, ЕИК: 121856059, подадена чрез пълномощник – адвокат Ж. Кисьова, против Решение № 4728/08.07.2019 г., постановено по административно дело № 1942/2018 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № ДК-10-ЮЗР-41/15.04.2016 г. на Началника на РДНСК – Югозападен район. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се приетите за установени от съда фактически установявания и съответните им правни изводи относно наличието на хипотезата по чл. 154, ал. 5 ЗУТ. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се отмени заповедта на Началника на РДНСК – Югозападен район. Касационната жалба се поддържа от адвокат Кисьова и адвокат Маринова, които молят да бъде уважена по изложените съображения, както и се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски. Ответникът, Началникът на РДНСК - Югозападен район се представлява от юрисконсулт Овчаров, който оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважена по съображения, съдържащи се в писмен отговор, както и се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение. Ответните страни – Главен архитект на район "Витоша" при Столична община, Б. С. и С. И., редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. За И. С. се явява адвокат Костадинова, която оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – София-град е Заповед № ДК-10-ЮЗР-41/15.04.2016 г. на Началника на РДНСК – Югозападен район, с която в производство по чл. 216, ал. 2 ЗУТ, са отменени одобрени проекти от 14.02.2012 г. за промяна по време на строителството по чл. 154, ал. 5 ЗУТ, и забележка за вписването им от 02.03.2012 г. в Разрешение за строеж № 358/24.07.2008 г. на Главния архитект на Район "Витоша" – Столична община, както и одобрени проекти на 22.01.2013 г. и Заповед № 13/25.01.2013 г. на Главния архитект на Район "Витоша" за вписана забележка в разрешението за строеж, издадено за "Еднофамилна жилищна сграда "Б", находяща се в УПИ VI-440 а и 440 б, кв. 15 а, м. ж. к. "Гърдова глава", гр. София. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, след което е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно-производствените правила и на материално-правните разпоредби. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни. В хода на съдебното производство са били изслушани и приети заключенията на вещи лица по допуснати три съдебно-технически експертизи, които обстойно са анализирани и обсъдени. Въз основа на тези заключения, правилно е прието, че процесните изменения на одобрения инвестиционен проект са от категорията на съществените по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5 и 6 ЗУТ. Предвидена е промяна на нивото на бетоновата плоча над гаража, което е свързано с изменение на конструктивни елементи и детайли за изпълнение на сградата и попада в хипотезата на чл. 154, ал. 2, т. 5 ЗУТ. Другата промяна е свързана с обособяване на помещение "кабинет" над гаража, в подпокривното пространство, което съгласно проекта от 2008 г. е било неизползваемо, тоест е налице хипотезата на чл. 154, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Отклоненията от първоначално одобрения проект, свързани с промяната на конструктивните елементи, обособяването на ново помещение, довело до увеличаване на разгънатата застроена площ на сградата и преместване на септичната яма, са изисквали изричното съгласие на заинтересуваните лица по чл. 149, ал. 2 ЗУТ, а именно лицата, които са собствениците на имота към релевантния момент, каквото съгласие липсва. Следователно не е спазено изискването, разписано в чл. 154, ал. 5 ЗУТ, съгласно което след издаване на разрешението за строеж изменения в одобрения инвестиционен проект в обхвата на съществените отклонения по ал. 2, т. 5, 6, 7 и 8 се допускат по искане на възложителя, придружено от нотариално заверено съгласие на заинтересуваните лица по чл. 149, ал. 2 ЗУТ, поради което правилно Началникът на РДНСК е отменил оспорените пред него актове на главния архитект. Неоснователен е доводът за недопустимост на подадената до Началника на РДНСК жалба от Б. С., която се явява правоприемник на заинтересуваните лица, от които е придобила процесния имот. Тези лица не са били надлежно уведомени за административните актове, издадени от главния архитект, поради което спрямо тях, както и спрямо правоприемника им, актовете не са влезли в сила, поради което не е било преклудирано правото на оспорване по реда на чл. 216 ЗУТ. Неоснователно е и възражението за нищожност на оспорената заповед, като издадена след срока по чл. 216, ал. 7 ЗУТ. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 17.09.2018 г. по тълкувателно дело № 4/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и тора колегия на Върховния административен съд, срокът по чл. 216, ал. 7 ЗУТ, в който началникът на регионалната дирекция за национален строителен контрол следва да се произнесе по постъпили жалба срещу акт по чл. 216, ал. 1 ЗУТ, е инструктивен, като издадената след изтичане на срока заповед представлява валиден акт. Предвид изложените мотиви, настоящият съдебен състав счита, че съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Съдът е съобразил всички доказателства, анализирал ги е правилно и е постановил мотивиран съдебен акт, съобразен с изискванията на чл. 172а АПК. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на РДНСК - Югозападен район следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,