Решение № 7550 от 23.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3989/2021 г.

Решение № 7550 от 23.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3989/2021 г., IV о., докладчик председателят Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Велинов, чрез адв. Василев, срещу решение № 7511 от 23.12.2020 г. по адм. д. № 5793/2020 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването срещу решение № 26/06/1/0.0.1334/2/01/04/01 от 08.02.2018 г. на директора на Областна Дирекция "Земеделие" – София-град към Държавен фонд "Земеделие", за налагане на финансова корекция. В касационната жалба са посочени доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се излагат подробни съображения. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на решение по същество на спора, с което оспореният административен акт да бъде отменен. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – директор на Областна дирекция "Земеделие" София-град, редовно призован, не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият тричленен състав на ВАС намира подадената касационна жалба за процесуално допустима като подадена от лице за което обжалваното съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на Велинов срещу законосъобразността на решение № 26/06/1/0.0.1334/2/01/04/01 от 08.02.2018 г. на директора на Областна Дирекция "Земеделие" – София-град към Държавен фонд "Земеделие", с което на жалбоподателя е било отказано изплащането на финансовата помощ, представляваща второ плащане по договор № 24/06/1/0.0.1334 от 04.07.2016 г., във връзка с неизпълнение на нормативни и договорни задължения, предвидени в чл. 33, ал. 2, чл. 38, ал. 1, т. 9, чл. 15, ал. 2 и чл. 42, т. 7 от Наредба № 14/28.05.2015 г. и договор № 24/06/1/0.0.1334 от 04.07.2016 г. Със същото решение на жалбоподателя е била определена финансова корекция в размер 48 895 лв. Административно дело № 5793/2020 г. е било разгледано при условията на чл. 226 от АПК. Установено е от фактическа страна, че жалбоподателят е сключил договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по Подмярка 6. 1. "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от Мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони № 24/06/1/0.0.1334 от 04.07.2016 г., с Държавен фонд "Земеделие". Одобрената помощ е в размер на 48 895, 00 лв., от която 24 447, 50 лева ще се изплатят при първото плащане, а останалите 50 % при второто плащане. Съгласно производствената програма на земеделското стопанство, отразена в таблица 10 "Животновъдство" от бизнес-плана на жалбоподателя, за стопанската 2016 – 2017 г. са заложени за отглеждане 930 бр. пъдпъдъци, както е имплементирано в таблица 8 от същия, респективно приложение 2 към договора – закупуване на 1 бр. хладилник за съхранение на яйца и 1 брой Инкубатор през 2016 г. В периода от 23.06.2017 г. – 30.06.2017 г. е извършена проверка на място, при която служители от отдел "РТИ" са установили, че в животновъдния обект на ползвателя се отглеждат 365 броя пъдпъдъци, при заложени за отглеждане за стопанската 2016 – 2017 г. 930 броя. При подписване на контролния лист след приключване на проверката оспорващият е представил фактура за покупка на 400 броя пъдпъдъци и ветеринарно медицинско свидетелство за транспортиране от 26.06.2017 г., но не е представил касов бон и приемо–предавателен протокол за закупуването на пъдпъдъците. Въз основа на резултатите от извършената проверка на място, а именно установените 365 бр. пъдпъдъци, е извършено ново изчисление на икономическия размер на стопанството на жалбоподателя, измерен в СПО и е установено, че същият се равнява на 6 531, 74 евро, което освен, че е по – малко от първоначалния икономически размер на стопанството му от 12 526, 65 евро, формиран към датата на кандидатстването му от броя на отглежданите животни, е и под изискуемия минимум по чл. 15, ал. 2 от Наредба № 14/28.05.2015 г. В заключение е направен извод, че не са спазени условията за подбор, по които е получил приоритет, които са били основание за класирането и първоначалното оценяване на жалбоподателя. След проведена процедура по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ е издаден обжалваният административен акт - решение № 26/06/1/0.0.1334/2/01/04/01 от 08.02.2018 г. на директора на Областна Дирекция "Земеделие" – София-град към Държавен фонд "Земеделие", за налагане на финансова корекция. За да отхвърли оспорването съдът е приел от правна страна, че в хода на съдебното производство жалбоподателят не е представил доказателства, които да опровергаят констатациите за неизпълнение на бизнес-плана, респ. договорните отношения, изложени в решението на административния орган, с което е определена финансова корекция, изразяваща се в неизплащане на второто плащане по сключения административен договор и възстановяване на полученото плащане. Не е било доказано, че към датата на проверката на мястото е притежавал по–голям брой пъдпъдъци от описаните в протокола за нея. Не е бил опроверган фактът, че в ГДД липсват доходи от земеделска продукция, не са били ангажирани и доказателства за закупуването на инкубатор и хладилник за съхранение на яйца, т. е. не е изпълнен предварително заявения бизнес-план. По отношение на задълженото за представяне на касов бон към депозирана от жалбоподателя фактура е изложено, че на основание чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта, т. е. независимо от издадената на оспорващия фактура, същият следва да притежава и касова бележка, издадена от фискално устройство. Решението е правилно. При5 постановяването му не са допуснати релевираните нарушения. Съдът е обсъдил детайлно приложимата нормативна уредба и относимите клаузи на сключения между страните договор. Съобразно чл. 5, ал. 2, т. 3 от Наредбата към датата на подаване на заявлението за подпомагане заявителят следва да има икономически размер на стопанството, измерен в стандартен производствен обем в границите между левовата равностойност на 8 000 – 16 000 евро вкл. Видно от данните по делото размерът на стопанството, освен че е под изисквания минимум към момента на кандидатстването – установен 6 531. 74 евро, не отговаря и на чл. 15, ал. 2 от Наредбата, съобразно което изискване бизнес-планът трябва да показва, че кандидатът ще поддържа размер на стопанството не по-малък от левовата равностойност на 8000 евро, измерен в СПО, за периода от датата на подаване на заявлението за подпомагане до осъществяване на планираното увеличение по ал. 1, т. 2 от Наредбата. Съобразно този текст бизнес-планът трябва да доказва увеличаването на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко левовата стойност на 4000 евро, а в случая се констатира регрес. Неоснователни са доводите на касатора, касаещи липса на връчено писмо от административния орган за стартиране на процедура по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, респ. твърди се наличие на съществени процедурни нарушения при издаването на административния акт, необсъдени от съда. Следва да се има предвид, че твърденията на касатора се основават на гласни доказателства – посредством назначена графологична експертиза при първоначалното разглеждане на спора пред административен съд по адм. д. № 5319/2018 г. на АССГ. В производството, по което е постановено оспореното решение не е събрано по съответния ред това доказателство. Следва да се посочи, че с определение от 27.07.2020 г. по адм. д. № 5793/2020 г. на АССГ съдът е указал изрично на жалбоподателя, че на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК носи доказателствената тежест за установяване на съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата. При провеждане на откритото съдебно заседание по делото на 24.11.2020 г. процесуалният представител на жалбоподателя изрично е посочил, че иска да се приемат доказателствата по административната преписка и че други доказателства няма да сочи, поради което съдът е приобщил към материалите по делото представените с жалбата и преписката писмени документи. По арг. от чл. 178, ал. 1 от ГПК експертните становища, макар и възпроизведени в писмена форма, са гласни доказателства. Гласните доказателствени средства следва да бъдат събрани устно в производството по делото, за което се отнасят. В този смисъл е изискването за непосредственост, регламентирано в чл. 11 ГПК. Въпреки дадените от съда указания и дадената възможност на оспорващата страна да заяви събиране на относими доказателства, не е заявено искане за изслушване на заключението на графологическата експертиза, дадена в производството по адм. д. № 5319/2018 г. В тази връзка следва да се отбележи, че доказателството е и неотносимо, тъй като в представеното съобщение за връчване не е посочено, че съобщението е връчено лично на адресата, поради което неотносимо е установяване дали съобщението е подписано от адресата. В този смисъл недопустимо е към повторно разгледания спор от първоинстанционния съд обсъждане на цитираните от касатора свидетелски показания, тъй като същите не са събрани при спазване на принципа за непосредственост. Неизпълнение на задължението за отглеждане на заложения брой птици е отразено в контролен лист от 23.06.2017 г. Като официален документ, издаден при упражняване на държавновластнически правомощия същият има материална доказателствена сила, която не е била оборена по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. При подписване на контролния лист бенефициерът е представил фактура за закупени 400 птици, чиято физическа липса обаче, към момента на проверката, съставляват неизпълнение на поетия договорен ангажимент. Не е бил представен и приемо-предавателен протокол за сделката. Относно твърденията, касаещи разходооправдателния документ за закупуване на 400 птици настоящата инстанция споделя доводите на първоинстанционния съд за приложението на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, които не следва да бъдат преповтаряни. Достигайки до извод за наличие на материалноправните предпоставки за издаването на административния акт и отсъствието на съществени нарушения на административнопроизводствените правила първоинстанционния съд е издал правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение