Решение № 13511 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13819/2012 г.

Решение № 13511 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13819/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Маджид Мохамед Али срещу решение № 5162 от 01.10.2012 г. по адм. д. № 6130/2012 г. на Административен съд София - град с доводи, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, чрез юрк. Д. Славова, в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Маджид Мохамед Али, гражданин на Ирак, срещу решение № 360 от 28.05.2012 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат, съдът подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. По делото е установено, че Маджид Мохамед Али е поискана закрила с молба вх. № Ж-1295 от 27.10.2010 г. на дирекция "Миграция" - МВР, като след това желанието му за закрила е потвърдено и с молба вх. № 317 от 09.02.2011 г. на РПЦ София. С търсещият закрила са проведени няколко интервюта - 10.02.2011 г., 28.03.2011 г., 11.04.2011 г. и на 14.04.2011 г., като по време на тях Маджид Мохамед Али е заявил, че е пристигнал в Р България нелегално през м. 10.2010 г. Въз основа на казаното в интервютата и доказателствата по преписката административният орган е издал обжалваното решение № 360 от 28.05.2012 г., с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отхвърлил молбата на Маджид Мохамед Али за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Видно от данните по делото, по отношение на чужденеца не е било налице преследване или пък основателни опасения от преследване поради някое от посочените обстоятелства, а именно по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. Както правилно съдът е посочил, позовавайки се на доказателствата от административната преписка, от проведените с чужденеца интервюта се вижда ясно противоречие в бежанската му история. Първо той е твърдял, че е напуснало страната заради заплахи във връзка с употребата на алкохол и отдадената от него къща под наем на американски военнослужещи, а след това, че причина за бягството от Ирак е неговото пленяване в Иран в периода 1981 г. - 1990 г. по време на войната между двете страни. Също така твърди, че е бил нападнат през 2006 г. от представители на "Ал Кайда", но е подал жалба срещу двама от похитителите едва след три години (през 2009 г.). Но никъде в проведените интервюта Маджид Мохамед Али не твърди, че е бил заплашван или е бил обект на нападение след случилото се през 2006 г. до датата на напускане на страната, нито пък, че спрямо него е осъществяван непрекъснат тормоз от въоръжена групировка и от това да се е чувствал застрашен. Както правилно административният съд е посочил, дори и действително Маджид Мохамед Али да е бил отвлечен и държан като военнопленник, то това действие би могло да се характеризира като криминална проява, още повече че след това е било водено дело по този повод от Районен съд Рамади и похитителите са били наказани, което ясно показва, че молителят за закрила не е имал проблеми с официалната власт, която е предприела всички необходими мерки за издирване и наказване на неговите похитители. От тук следва изводът, че в процесния случай търсещият закрила не е навел каквито и да било доводи в смисъла на чл. 8 от ЗУБ, поради което правилно съдът е приел, че спрямо него не е налице преследване по отношение на неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, жалбата му в частта относно отказа за предоставяне статут на бежанец е неоснователна и правилно я е отхвърлил. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Маджид Мохамед Али за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последната официална справка, съобразил е общоприетите критерии на Върховния комисариат за бежанците на ООН и е мотивирал решението си съобразно актуалното положение в Ирак. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Според разпоредбата на § 1а от ДР на ЗУБ този закон въвежда разпоредбите на Директива 2004/83/ЕО на Съвета на Европейската общност. Разпоредбата на чл. 15, б. "в" от последната е транспонирана в националното ни законодателство - в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. С решение от 17.02.2009 г. Съдът на Европейските общности по преюдициално запитване е дал тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в" вр. чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО, а именно: 1) съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; 2) съществуването на такива заплахи може изключително да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Съдът правилно се е позовал на обобщената информация за ситуацията в Ирак от справки с вх. № 631/03.02.2012 г. и № 01-3621/12.07.2012 г. на дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и Европейски бежански фонд" при ДА Б, от която е видно, че цялостната ситуация в държавата по произход на жалбоподателя не може да се определи като отговаряща на определението за въоръжен конфликт. В справките е отразено, че е налице значителен спад на терористичната активност в Ирак, като значителен остава броят на терористичните нападения в столицата и околностите й. Видно от данните по делото жалбоподателят е живял в гр. Рамади, провинция Ал Анбар, което се намира в централен Ирак и там няма международен конфликт. Съгласно Насоките за определяне на критериите на ВКБООН за оценка на нуждата от международна закрила на иракски лица, търсещи убежище от 2009 г. насам, молбите, подадени от търсещите убежище лица от южните провинции Бабил, Басра, Диуания, Кербала, Мисан, Мутана, Неджеф, Ди Кар, Уасит и провинция Ал Анбар трябва да се разглеждат на индивидуален принцип съгласно справедливи и ефикасни процедури за установяване на бежанския статут на базата на определението за бежанец от чл. 1 (А) от Конвенцията от 1951 г., като е указано, че следва да се погледне в частност към групите в риск. С оглед споменатите по - горе справки, от които е видно, че ситуацията в провинция Ал Анбар е относително спокойна и следователно не може да се говори за наличие на международен конфликт, следва извода, че по отношение на жалбоподателя не са налице сериозни и потвърдени основания да се приеме, че самото му присъствие в Ирак вече създава опасност за живота и здравето му, поради което правилно административният съд е отхвърлил жалбата и в частта за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение