Решение № 3627 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14169/2017 г.

Решение № 3627 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14169/2017 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. Х., изтърпяващ наказание "доживотен затвор без право на замяна" понастоящем в Затвора [населено място], против решение № 497/01.11.2017 г., постановено по адм. д. № 365/2016 г. по описа на Административен съд – Плевен. Твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и иска да бъде отменено. Посочва конкретно нарушение на чл. 8 от ЕКПЧ. Счита, че доказателствата по делото напълно установяват твърденията му за причинената му вреда, но същите са неправилно възприети от съдебния състав. Иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковата претенция. Ответникът – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", редовно призовани, не изпращат представител. С писмено становище юрисконсулт Луканова и отговор по касационна жалба от юриск. Георгиева, процесуален представител на ответника, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прави искане за присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Посочва, че обжалваното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка. Решаващият съд е направил обоснован и законосъобразен извод, че претенцията е неоснователна и недоказана, като съществено в случая е обстоятелството, че през исковия период ищецът е изтърпявал наказанието си при "специален режим". Решението е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с искова молба, подадена от Х. Х., понастоящем в Затвора [населено място], срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение в размер на общо 50 000 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в яд, нерви, безпокойство, стрес, плач, липса на желание за живот, унижение на човешкото достойнство, чувство на отритнатост, незащитеност и страх, произтичащи от незаконни действия и бездействия на ответника, конкретизирани в т. 1 – незачитане на личния живот на жалбоподателя с 24-часово видеонаблюдение на помещенията, които обитава дори и по малка/голяма нужда, неосигуряване на прозорец за проветрение, липса на отоплителен уред, осветително тяло и шкаф в нарушение на чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от КРБ, чл. 8 от ЕКПЧ и чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС, за периода от 15.03.2013 г. до 06.08.2015 г. за времето на престоя му в Затвора Плевен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба 15.03.2013 г. до окончателното изплащане. С обжалваното решение АС – Плевен е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу ГДИН, като е приел, че същият е неоснователен и недоказан. Посочил е, че Х. Х. е осъден на наказание "доживотен затвор без право на замяна" и изтърпява наказанието си при "специален режим" по време на посочените от него искови периоди. Поради това за затворническата администрация не е съществувало законово задължение за настаняването му в общо помещение с друг лишен от свобода. Наказанието, на което е осъден, и режимът на изтърпяването му, налагат да бъде изолиран от останалите в самостоятелно помещение. Съгласно чл. 71, ал. 2 ЗИНЗС лишените от свобода, които изтърпяват наказанието си при специален режим, се настаняват в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана. Административният съд се е позовал и на разпоредбите на чл. 213 и чл. 214 ППЗИНЗС. Въз основа на така изложеното и поради обстоятелството, че Х. през целия исков период е бил поставен на "специален режим", а не на "строг", съдът приел в заключение, че за ищеца не е съществувала законова възможност според действащите разпоредби за настаняването му с друг лишен от свобода в едно помещение. Поради това не е налице първата предпоставка за основателност на исковата претенция по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно – незаконосъобразно действие и/или бездействие от страна на ответника, изразяващо се в умишлено поставяне на Х. в изолация и 24-часово видеонаблюдение на помещенията. Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон. Съдебният акт е подробно и надлежно мотивиран, фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Изложените касационни оплаквания са неоснователни. Административният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод за неоснователността на иска е в съответствие с фактически установеното. Правилно е приложен материалния закон. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В случая ищецът не е установил наличието на всички елементи от състава на претендираното обезщетение по чл. 1 ЗОДОВ, относно твърдяното от него незаконосъобразно действие и бездействие на длъжностни лица при ГДНП и МП, изразяващо се в умишленото му поставяне в изолация и 24-часово видеонаблюдение на помещенията с видеокамери. Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил исковата молба на Х. Хасан относно претендираните с нея неимуществени вреди, като резултат от незаконосъобразно действие и бездействие на длъжностни лица при ГДНП, изразяващо се в умишленото незачитане на личния живот на жалбоподателя с 24-часово видеонаблюдение на помещенията, които обитава дори и по малка/голяма нужда, неосигуряване на прозорец за проветрение, липса на отоплителен уред, осветително тяло и шкаф. Административният съд правилно се е позовал на приложимите разпоредби от ЗИНЗС, съответно ППЗИНЗС. По делото безспорно е доказано, че през исковия период Х. Х., осъден на "доживотен затвор без право на замяна", е изтърпявал наказанието си при "специален режим". Поради това не е налице законово задължение за затворническата администрация да го настани в едно помещение с друго осъдено лице и не може да се приеме, че е било налице незаконосъобразно действие и/или бездействие от страна на ответника, изразяващо се в умишлено поставяне на Х. в изолация. Наказанието, на което е осъден, както и режимът на изтърпяването му, налагат да бъде изолиран от останалите в самостоятелно помещение. Правилно е посочено от съда, че съгласно чл. 71, ал. 2 ЗИНЗС лишените от свобода на специален режим се настаняват в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана, като разпоредбата се отнася и за осъдените на доживотен затвор без право на замяна на специален режим. Както правилно е посочил съда постоянното видеонаблюдение произтича от разпоредбата на чл. 71, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 213 и чл. 214 ППЗИНЗС, според които в обособените зони за повишена сигурност се осигурява постоянен надзор и охрана, в които се настаняват осъдените на доживотен затвор без право на замяна при специален режим.