Решение № 10818 от 8.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5779/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на П. Колев, чрез адв. Даутева, против решение 2935 от 02.05.2023г., постановено по адм. д. 8547/2022 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна, със законните последици. Ответникът главен архитект на Столична община, чрез юрк.Петрова, оспорва основателността на жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Претендира разноски юрк. възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила решението като законосъобразно, доколкото допустимостта на оспорването е приета с определение 9975 от 08.11.2022г. по адм.д.9990/2022г. по описа на ВАС. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, но по различни съображения, а именно: недопустимост на решението. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на П. Колев за прогласяване нищожността на мълчалив отказ на главен архитект на Столична община по заявление с вх.САГ19-ГР00-2185/04.10.2019г. за разрешаване изработване на проект за ПУП-ИПЗ. Решението е мотивирано с невъзможност за настъпване нищожност на оспорен мълчалив отказ, поради липсата на формални изисквания за постановяване на същия, както и въведената в закона фикция. Решението, предмет на контрол за законосъобразност в настоящото производство, следва да бъде обезсилено по следните съображения. По своята правна същност, както правилно е прието от административният съд, мълчаливият отказ е фикция, създадена от закона, за да се преодолее бездействието на административния орган да се произнесе по подадено до него искане. Чрез фикцията отказът е приравнен на административен акт. При мълчаливия отказ волеизявлението на органа се предполага и то в смисъл на отказ да се удовлетвори искането, т. е. чрез фикцията се приема наличие на волеизявление. Съгласно чл. 58, ал. 1 АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. Защитата срещу това непроизнасяне в срок е чрез обжалването на мълчаливия отказ, като упражняването на тази защита е обвързано със срока, посочен в чл. 149, ал. 2 АПК. По-голямата продължителност на срока за оспорване е в интерес на оспорващия, т. е. на този, по чието искане органът мълчи. Съгласно чл. 170, ал. 2 АПК когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият следва да установи, че са били налице условията за издаването му. С оглед на това при съдебната проверка, се преценява законосъобразността на мълчаливия отказ, при съобразяване на всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право. При мълчаливия отказ се презумира процесуална законосъобразност на мълчаливия отказ, т. е като постановен при спазване на изискванията към производството и формата на издаването му. Презумира се и компетентността на административния орган. В случай, че административният орган не е материално некомпетентен да се произнесе по заявеното искане, то липсва мълчалив отказ, а ако е компетентен, то преценката е за законосъобразност, а не за нищожност на отказа. Нормата на чл. 149, ал. 5 АПК е неприложима при оспорване на мълчаливите откази. Искането за прогласяване нищожност на мълчалив отказ е недопустимо, тъй като липсва външно оформено изявление на административния орган. Мълчаливия отказ може да бъде обжалван само относно твърдяна негова незаконосъобразност и то в срока по чл. 149, ал. 2 АПК. В този смисъл е постоянната и непротиворечива съдебната практика / напр. Определение 10169 от 24.10.2007 г. на ВАС по адм. д. 5560/2007 г., Определение 4627 от 9.04.2010 г. на ВАС по адм. д. 13322/2009 г., Определение 9023 от 24.07.2015 г. на ВАС по адм. д. 6776/2015 г., Решение 13224 от 23.12.2021 г. на ВАС по адм. д. 6689/2021 г. и др./ В горния смисъл са и изложените в обжалваното решение мотиви, но те обосновават недопустимост на производството по реда на чл.159,т.1 АПК, от което следва оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството,а не нейното отхвърляне като неоснователна. Действително , по допустимостта на жалбата се е произнесъл ВАС с определение 9975 от 08.11.2022г. по адм.д.9990/2022г. по описа на ВАС, но това произнасяне касае прекратено на основание чл.159, т.5 АПК производство, т.е. поради просрочие на оспорването на мълчаливия отказ. Видно от диспозитива на определението, ВАС е преценил, че по отношение искането за прогласяване нищожност на оспорения мълчалив отказ, жалбата не е обвързана със срок и се явява допустима и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Токова действие е и последващата преценка от първоинстанционния съд за допустимост на оспорването поради наличие /липса/ на надлежен предмет на оспорването по чл.154,т.1 АПК. Следователно е налице друго основание за прекратяване на образуваното по жалбата на П. Колев производство по оспорване валидността на мълчаливия отказ. С оглед на горното, постановеното от първоинстанционния съд решение следва да бъде обезсилено и производството по образуваното пред този съд дело- прекратено на основание чл.159,т.1 АПК. Разноски не се дължат. Воден от изложеното и на основание чл. 221 ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение,