Решение № 4416 от 25.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8627/2018 г.
ВАСV отделение25.03.2019 г.докладчик Илиана Славовска
Диспозитив
ДОПЪЛВА решение № 2243 от 18.02.2019 г. по адм. дело № 8627/2018 г. по описа на Върховния административен съд в частта относно разноските, като ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на С. Иванова, с ЕГН [ЕГН] деловодни разноски в размер на 305 (триста и пет) лева. ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 2243 от 18.02.2019 г. по адм. дело № 8627/2018 г. по описа на Върховния административен съд като думите "началник сектор" на л. 1, стр. 2, абзац 6, ред 10-11 и на л. 2, стр. 3, абзац 1, ред 2 да се четат "главен инспектор по приходите". ОТХВЪРЛЯ молбата в останалата й част като неоснователна. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4416 от 25.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8627/2018 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството по настоящето адм. дело № 8627/2018 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС) е образувано по касационна жалба, подадена от С. Иванова срещу решение № 3200 от 15.05.2018 г., постановено по административно дело № 3119/2017 г. от Административен съд София-град (АССг), с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 353/06.03.2017 г. на Изпълнителния директор на Национална агенция по приходите. по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
С постановеното по делото решение № 2243 от 18.02.2019 г. ВАС, Пето отделение отменя решение № 3200 от 15.05.2018 г., постановено по административно дело № 3119/2017 г. от Административен съд София-град и постановява ново по съществото на спора, с което отменя обжалваната от Иванова пред АССг заповед № 353/06.03.2016 г. на Изпълнителния директор на Национална агенция по приходите, като незаконосъобразна и осъжда НАП да й заплати деловодни разноски в размерна 1510 лева.
Понастоящем съдът е сезиран с искане за поправка на очевидни фактически грешки в решението, а именно:
- Да се допълни решението в частта относно разноските, като се осъди допълнително НАП да й заплати още 305 лева, представляващи хонорар за адв. Е. Димитрова в размер на 300 лв. по договор от 27.05.2018 г. и заплатена от нея такса в размер на 5 лв.;
- Да бъде допълнено решението, като бъде посочена банковата й сметка, по която да бъдат преведени присъдените й разноски по делото, каквото искане е направено с касационната жалба.
- В дирекцията/отдела, в който е работила жалбодателката през периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. и към март 2017 г. няма длъжност "началник сектор";
- Да бъде обявена нищожността на заповед № 353/06.03.2017 г. на Изпълнителния директор на НАП;
- Да бъде обявена нищожността на поставената й годишна оценка на изпълнението на длъжността "неприемливо изпълнение" за периода 01.01.2016 - 31.12.2016 г.;
Препис от молбата е изпратен на насрещната страна, която в представен писмен отговор излага становище за неоснователност на направеното искане.
Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение по повод направените с молба с вх. № 3736/28.02.2019 г. искания намира следното:
Молбата е допустима, като частично основателна относно искането за допълване на решението в частта за разноските и поправка на очевидна фактическа грешка, в решението относно длъжността "началник-сектор"
От представените по делото писмени доказателства и списък на направените такива се установява, че съдът неправилно е присъдил деловодни разноски в размер на 200 лв. за един адвокат в производството пред ВАС, доколкото от представеният на л. 51 договор за правна помощ се установява, че договореното и заплатено възнаграждение е в размер на 300 лв., като същата е заплатила и държавна такса в размер на 5 лв. за касационното производство (л. 50). Този размер е посочен и в представения по делото списък на направените по делото разноски. При това съдът неправилно е приел в решението си, че направените разноски пред касационната инстанция за един адвокат възлизат на 200 лв., която сума е част от адвокатското възнаграждението заплатено от Иванова за първа инстанция. При това въпреки приетото от съда, че в размера на присъдените разноски на жалбодателката влизат и тези пред касационната инстанция на практика ответникът не е бил осъден да ги заплати.
Ето защо и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК постановеното по делото решение в частта относно разноските следва да бъде допълнено като НАП следва да бъде осъдена да заплати допълнително 305 лв. разноски по делото на Иванова, представляващи хонорар за един адвокат за тази инстанция в размер на 300 лв. и заплатена държавна такса в размер на 5 лв.
Искането за допълване на решението с посочване на банковата сметка на жалбодателката, по която да бъдат заплатени присъдените й разноски е неоснователно, доколкото в това производство съдът може единствено да присъди разноски, а начинът на изпълнението на решението в тази му част е извън неговата компетентност. Ето защо същото следва да бъде отхвърлено.
По делото не е представено длъжностно разписание на ТД на НАП София, при което съдът не е установявал дали в дирекцията и отдела, в който е заемала длъжност Иванова съществува длъжност "началник сектор". Посочването на тази длъжност е в мотивите към решението, а именно: на л. 1, стр. 2, абзац 6, ред 10-11 "Ръководна по отношение на служителката в случая, съгласно Класификатора и НУРОИСДА е длъжността "началник сектор", която обаче в конкретния случай не е била оценяващ ръководител, а е изпълнила функциите на контролиращ такъв.... " и на л. 2, стр. 3, абзац първи ред втори "... да са заемали длъжност заместник на началник сектора" посочено от съда предвид факта, че съгласно Класификатора това е първата нормативно предвидена ръководна длъжност след експертните длъжности. В случая от доказателствата по делото се установява, че ръководната длъжност по отношение на Иванова е тази на "главен инспектор по приходите". При това в случая се касае до допусната очевидна фактическа грешка.
Ето защо следва да бъде поправена допуснатата в решението очевидна фактическа грешка, като думите "началник сектор" на л. 1, стр. 2, абзац 6, ред 10-11 и на л. 2, стр. 3, абзац 1, ред 2 да се четат "главен инспектор по приходите".
В останалата част молбата е неоснователна.
ВАС след отмяната решението на първоинстанционния съд, при разглеждане на акта - заповед № 353/06.03.2017 г. на Изпълнителния директор на НАП на всички основания за законосъобразност е обосновал извод за неговата незаконосъобразност, но не и за неговата нищожност, за която следи служебно. Искането за обявяване на неговата нищожност е неоснователно, тъй като в случая не се касае до поправка на очевидна фактическа грешка, а недопустимо е направено искане за промяна на резултата по делото.
Искането за обявяване на нищожност на поставената на жалбодателката годишна оценка на изпълнението на длъжността "неприемливо изпълнение за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г." е неоснователно, тъй като същата в случая е подготвителен акт, въз основа на която е постановена оспорената от нея заповед. Още повече, че за да отмени акта съдът е изложил подробни мотиви относно незаконосъобразното извършване на тази оценка.
Ето защо исканията за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение – обявяване на нищожността на заповед № 353/06.03.2017 г. на Изпълнителния директор на НАП и поставената на жалбодателката годишна оценка на изпълнението на длъжността "неприемливо изпълнение за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. " са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По изложените съображения и на основание чл. 248, ал. 1 във вр. с чл. 144 АПК и чл. 175 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение