Решение № 11467 от 19.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7865/2012 г.

Решение № 11467 от 19.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7865/2012 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Образувано е по касационна жалба на Лаурен Секжуан, гражданин на Турция, против решение № 2515/9.05.2012 г. по адм. д. № 1240/2012 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата срещу заповед № ОЧ-8/21.01.2012 г. на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" - Аерогари, за налагане на принудителна административна мярка "Забрана за влизане в Република България" за срок от 5 години, на основание чл. 42з, ал. 3 и ал. 4, във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 7 и т. 22 ЗЧРБ и заповед рег. № ОЧ-14/1.02.2012 г. на същия издател за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в заповед № ОЧ-8/21.01.2012 г. По подробно изложени оплаквания се релевират доводи за неправилност на решението поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето АПК. Иска се отмяната му и пререшаване на спора с отмяна на описаните заповеди. Ответникът - директорът на Регионална дирекция "Гранична полиция" - Аерогари, е депозирал писмени бележки с доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази изложените от страните доводи, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна - участник в съдебното производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество - жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред решаващия съд е заповед № ОЧ-8/21.01.2012 г., издадена от директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" - Аерогари, поправена по реда на чл. 62, ал. 2 АПК със заповед № ОЧ-14/1.02.2012 г., с която на Лаурен Секжуан, гражданин на Турция е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "Забрана за влизане в Република България" за срок от 5 години. Заповедта е издадена на основание 42з, ал. 3 и ал. 4, във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 7 и т. 22 ЗЧРБ, като издателят на акта е съобразил изложеното в предложение № 1539/21.01.2012 г. на началник група "ОПТЛ", където е посочено, че на същата дата, в зоната за отговорност на РДГП - Аерогари за излизане от страната за полет AL 2487 за Париж, жалбоподателят е представил за обработка немски паспорт DE с № AL 052389 на AKYUZ CUMHUR, роден на хх.хх.хххх г. След извършена проверка е установено, че немският паспорт е подправен, а при личен обиск на лицето е открита турска лична карта на LAUREN SEQJUAN с № 077424. При това положение е прието, че чужденецът е влязъл Република България с цел да използва страната като транзитен пункт за миграция към трета държава. Преценявайки законосъобразността на оспорената заповед в контекста на изискването на чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 АПК съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел, като при това не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 42з, ал. 1 ЗЧРБ забрана за влизане в Република България се налага, когато са налице основанията по чл. 10, ал. 1. В контекста на нормативното предписание, при постановяване на заповедта за налагане на ограничителната мярка административният орган е изложил фактическите предпоставки за направената преценка при упражняване на властническата си компетентност. В случая условията, при които може да бъде приложена мярка са налице, а именно: чужденецът е направил опит да премине през страната чрез използване на преправен документ, като целта на влизането му е да се използва страната като транзитен пункт за миграция към трета държава. Касаторът не оспорва описаните факти и при условие, че констатациите на административния орган не са опровергани, решаващият съд обосновано е приел за обективирани предвидените предпоставки по чл. 42з, ал. 3 и ал. 4, вр. чл. 10, ал. 1, т. 7 и т. 22 ЗЧРБ и произнасянето на ВНД директора на РДГП - Аерогари за законосъобразно. Неоснователен е основният, поддържан в жалбата довод, че заповед № ОЧ-14/1.02.2012 г. изменя правното основание, възпроизведено в първоначалната заповед, поради което не се касае за отстраняване на очевидна фактическа грешка, а до промяна на съдържанието на акта. С обоснования извод, че в случая се установява несъответствие между действителната воля на органа, издал административния акт и обективираното в него съдържание, съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 62, ал. 2 АПК за поправка на очевидна фактическа грешка. Съгласно посочената разпоредба очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е издал, и след изтичане на срока за обжалване. Грешка по смисъла на нормата представлява несъответствието между действителната воля на административния орган и тази, обективирана в акта. Правната теория и практика приема, че това са грешки свързани с пресмятане, грешно изписване на индивидуализиращи белези или обобщено формални грешки при ясно изразено воля на административния орган. Процесуалната възможност за изменение на влезли в сила актове на администрацията, поради допусната очевидна фактическа грешка е изключение от общото правило за стабилитет на административните актове и поради това тя следва да се прилага ограничително - само когато са налице законовите основания за това. В конкретния случай е налице несъответствие между формираната действителна воля на административния орган и нейното външно изразяване. В предложението за налагане на ПАМ, което е цитирано и възпроизведено изцяло в заповедта, е посочено вярното правно основание, а фактите от обстоятелствената му част са изцяло залегнали в заповедта. Следователно не се касае за възпроизвеждане на нови факти или грешка при формирането на волята, т. к всички правнозначими обстоятелства, на които се е позовал административният орган, са били установени и възприети от него. След като по същество не се изменя правоотношението, разпоредено с поправения акт и няма промяна във фактическите обстоятелства, описани в съдържанието му, грешката в посочената правна квалификация на съставомерните юридически факти по чл. 42з, ал. 3 и ал. 4, вр. с чл. 10, ал. 1, т. 7 и т. 22 ЗЧРБ е отстранена по реда на чл. 62, ал. 2 АПК и противно на доводите в касационната жалба, не може да обоснове извод за подмяна на възприетото материалноправно основание и оттам - за незаконосъобразност на акта. С оглед данните по делото законосъобразен и обоснован се явява изводът на първоинстанционният съд, че с оглед наличието на валидно формирана воля, издателят на акта е поправил очевидна фактическа грешка в разпоредителната част на заповедта, без да променя волеизявлението си и като е отхвърлил жалбата на Лаурен Секжуан е постановил правилно решение. При липса на инвокираните отменителни основания, атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,