Решение № 3599 от 14.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9000/2012 г.

Решение № 3599 от 14.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9000/2012 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на полицейски орган при 06 РУП - СДВР срещу решение № 2508 от 8.05.2012 г. по адм. дело № 1132/2012 г. на Административен съд София - град, с което е отменена негова заповед за задържане № 67 от 09.01.2012 г., издадена на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Иска се отмяна на съдебния акт като незаконосъобразен и необоснован. Ответникът Константин Василев Маринов не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. За да се произнесе, настоящата инстанция съобрази следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Фактическата обстановка правилно е изяснена от решаващия съд, а правните му изводи изцяло се споделят. Съдът е отменил процесната заповед за задържане за срок от 24 часа на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, приемайки същата за незаконосъобразна. Цитираната разпоредбата овластява полицейските органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагане на тази принудителна административна мярка не се изискват категорични доказателства, установяващи участието на лицето в инкриминираното деяние. Достатъчно е наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност това лице да е извършител на престъпление или да е съпричастен към него. При правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд е приел, че посочените по-горе изисквания в случая не са изпълнени. От доказателствата по делото се установява, че към датата на задържане на Маринов - 09.01.2011 г., който доброволно се е явил в 06 РУП след работно време, не е установена съпричастността му към инцидента от 03.12.2011 г. - нанесен побой в заведение на Антонио Юлиев Иванов. Даденото обяснение от Маринов не обективира каквито и да било данни, че той е евентуален извършител на соченото в заповедта престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК. Такива данни не съдържат и докладната от 10.01.2012 г. по образуваната преписка за побоя. Затова обосновано първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай принудителната административна мярка, приложена от административния орган при липса на данни, обосноваващи предположение за извършено от задържаното лице престъпление, е несъобразена с целта на закона. Що се касае до необходимостта Маринов да бъде предаден на 01 РУП на следващата сутрин, тъй като фигурирал като извършител по друга тяхна преписка, то това като "нововъзникнало основание за задържане с цел оказване съдействие на друг полицейски служител" не води до законосъобразност на процесната заповед на посоченото в нея правно основание. Поради гореизложеното не са налице основания за отмяна на оспореното решение и същото следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,