Решение № 12753 от 27.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4636/2015 г.

Решение № 12753 от 27.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4636/2015 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Моминур Рахман, гражданин на Бангладеш, против решение № 809 от 16.02.2015 г. постановено по адм. д. № 11796/2014 г. на Административен съд София-град. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че решението е необосновано, защото съдът не е обсъдил основната причина поради която е напуснал Бангладеш, а именно съществуващата реалната заплаха за живота му. Не са изложени аргументи относно сигурността на страната и като цяло не е направен задълбочен анализ на обстоятелствата и доказателствата свързани със спазването на човешките права в страната. Моли да се отмени решението и да му се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут. Ответната страна - Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 87 от ЗУБ, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Моминур Рахман, гражданин на Бангладеш, против решение № 7392/28.10.2014 г. на зам. председателя на ДАБ при МС, с което е постановен отказ по молба му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, като неоснователна. За да постанови този резултат, съдът е приел, че бежанската история на кандидата е недостоверна, поради констатирани противоречия в хода на проведените интервюта където е твърдял, че по отношение на него е водено съдебно производство от управляващата партия заради участието му в антиправителствени стачки, а в другото е твърдял, че не е имал проблеми с официалните власти в страната. Приел е още, че спрямо него не са налице предпоставките на закона за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдебното решение е правилно и обосновано и настоящата инстанция напълно споделя изводите на съда. Постановено е след съвкупна преценка на доказателствата по делото и при правилно приложение на относимите разпоредби на ЗУБ - чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Преценявайки бежанската история на кандидата, не може да се направи извод за това, че същият изпитва основателен страх от преследване поради изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини - раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение и/или убеждение. Правилно и административният орган и съдът са приели, че бежанската история на чужденеца във връзка с констатираните противоречия при проведените с него интервюта е недостоверна. Молителят не сочи да е бил арестуван или изтезаван, нито да е имал проблем с властите или полицията. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чуждия гражданин по чл. 9 от ЗУБ, съдът правилно е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. В случая чужденецът не е бил принуден да напусне Бангладеш поради това, че там е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. При проведеното интервю № УП 9328/13.08.2014 г. е заявил, че откакто е станал привърженик на противниковата партия "Авами лиг" по време на митинги са отправяни заплахи към привържениците на тази партия, но лично той не е бил арестуван и не е имал проблеми с полицията. Напуснал е нелегално Бангладеш с кораб до Грузия, където стоял една година, след което пак нелегално пристигнал в Истанбул и едва тогава нелегално отново пристигнал в България. Видно от изявленията му в интервюто му от 14.05. 2014 г. (л. 37), причините да напусне Бангладеш, а след това Грузия и Турция са по-скоро икономически и целта му е да бъде в Европа с оглед възможностите за по добър живот и перспективи за работа и бизнес. Обосновани са изводите на съда, че по отношение на касатора не са налице предпоставките по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Не са налице основания за прилагане и на разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. Според нея преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост, които в конкретния случай не са налице. Твърденията му, че е заплашван и че къщата на семейството е разрушена не са конкретизирани. От обясненията му не става ясно това посегателство във връзка със симпатиите проявени от него към друга партия ли са причина или не. Не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне и на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1отЗУБ. От представената, като доказателство справка от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ за актуалната политическа и икономическа обстановка в страната, не се установява да е налице въоръжен конфликт, за да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ както правилно е преценил първоинстанционния съд. По делото не се твърдят и не се установяват тежки посегателства спрямо личността му, както и изтезание или нечовешко, или унизително отношение или наказание по други причини. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за допуснати нарушения на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. Както административния орган така и съдът са изложили доводи относно обстановката в държавата по произход, като е прието, че обстановката в Бангладеш е относително спокойна и няма данни в страната да има въоръжен конфликт. На база тези данни административния орган в обжалваното решение обосновано е приел, че в Бангладеш към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07,на което се позовава касатора в касационната си жалба. Тълкуването и прилагането на чл. 32, букви а) и б) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и по отношение на лице което може да търси субсидиарна закрила. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В конкретния случай от установеното по делото не би могло да се направи извод, че е налице обстановка в Бангладеш, обосноваваща безогледно насилие на основата на религиозни различия Напротив безпорно е установено, че той е напуснал страната си по-скоро по икономически причини и с оглед желанието му, да намери по-добри условия за живот в Европа, което го изключва от определението за бежанец по смисъла на ЗУБ. Като е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен, съдът е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,