Решение № 15073 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9016/2009 г.
ВАСII отделение09.12.2009 г.докладчик т Галина Солакова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 215 от 30.04.2009 г. по адм. д. № 1230/2008 г. на Административен съд - Благоевград. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 15073 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9016/2009 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по две касационни жалби, подадени от: 1. кмета на Община Благоевград и 2. Димитър Стоянов и Спас Стоянов, чрез адв. Цомпова срещу решение № 215 от 30.04.2009 г. по адм. д. № 1230/2008 г. на Административен съд - Благоевград. С доводи за незаконосъобразност се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът Георги Стоянов не изразява становище по касационните жалби. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационните жалби и предлага да се остави в сила решението като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни и са процесуално допустими, а след като обсъди касационните оплаквания, във връзка с доказателствата по делото и провери обжалваното решение, намира същите за неоснователни. С обжалваното решение, административният съд е отменил като незаконосъобразна заповед № 1854/12.09.2008 г. на кмета на Община Благоевград, с която на основание чл. 195, ал. 5 и 6 ЗУТ е разпоредено премахване на селскостопански постройки и дървени навеси, ползвани за отглеждане на животни в УПИ ХI-435, кв. 28 по плана на с. Покровник, общ. Благоевград, тъй като са неподходящи по вид и материали. За да постанови решението си съдът е приел, че при издаването на заповедта не е мотивирано от фактическа страна наличието на хипотезата на ал. 5, чл. 195 ЗУТ и не са точно конкретизирани подлежащите на премахване селскостопански постройки - приетата по делото съдебно-техническа експертиза безспорно сочи на разминаване в броя, вида и размерите на постройките, а също дава заключение за лицеприятен вид, присъщ на селскостопански постройки. Излагайки подробни мотиви за вложените материали в процесните постройки, техните параметри, брой и вид, съдът е прие обосновано, че не са наличие основанията по ал. 5, чл. 195 ЗУТ, от което следва незаконосъобразност на оспорената заповед на кмета. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено в унисон с изяснената фактическа обстановка по делото. Съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали са спазени процесуалноправните разпоредби по неговото издаване, в приложимата редакция на закона. Правилна е преценката на съда за приложимата редакция на ал. 5 на чл. 195 ЗУТ, а именно: редакцията след изм. с бр. 61/2007 г. на ДВ, съгласно която "Кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на обекти по ал. 1 или 2 да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите". Възприетото от административния орган основание по ал. 5 за издаване на заповед за премахване следва да бъде мотивирано от фактическа и правна страна, а не е достатъчно само визирането на "неподходящ по вид и материали" обект (обекти). В този смисъл е изискването по чл. 59, ал. 2 т. 4 АПК - административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, като липсата на такива съставлява нарушение на чл. 146, т. 2 АПК и е основание за отмяна поради незаконосъобразност. Предвид това и безспорното обстоятелство, че заповед № 1854/12.09.2008 г. на кмета на Община Благоевград е мотивирана единствено с неподходящи по вид и материали селскостопански постройки, дори без изрична конкретизация на същите, и при оборени констатации на комисията, изготвила констативния акт от 1.0.07.2008 г. в съдебната фаза на производството, извода за незаконосъобразност на процесната заповед е обоснован и правилен. Освен това, заповед по чл. 195, ал. 5 ЗУТ се издава "в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите", каквито констатации на комисията и мотиви в заповедта липсват. Предвид изложеното и тъй като не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, обжалваното решението като правилно следва да се остави в сила, а касационните жалби - без уважение като неоснователни. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение на основание чл. 221, ал. 2 от АПК