Решение № 210 от 17.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6523/2007 г.

Решение № 210 от 17.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6523/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /2007 г./ във вр. с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). А. М. В. и Б. А. Б., и двамата от с. С., Разградска област обжалват и искат да се отмени Решение № 163 от 11.10.2007 г. на Разградския ОС по възз.д. № 250/2007 г. на Разградския окръжен съд, с което е оставено в сила Решение № 94 от 22.05.2007 г. по гр.д.№170/2006 г. на РС Исперих по уважените искове по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) и чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.). Поддържа се, че обжалваното решение е неправилно, постановено при допуснати нарушение на съществени съдопроизводствени правила и материалния закон, отменителни основания по чл. 218б б. б. "б" и б. "в" ГПК (отм.). В срока по чл. 218г ГПК (отм.) не е постъпило писмено възражения от ответника по касация. По подадената касационна жалба, състав на второ отделение на ВКС- гражданска колегия, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ал. 1 ГПК (отм.) съдържат мотивирано изложение на релевираните основания за отмяна и е процесуално допустима. С обжалваното решение, окръжният съд по жалба на А. В. и Б. Б. в правомощията на въззивен съд е оставил в сила решението на първата инстанция по уважения иск положителен установителен иск за собственост по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) и иска по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.)с който на А. Б. А. е признато, че по силата на наследственото правоприемство от В. Г. и Б. А. е собственик на 1/16 идеална част от сънаследствен недвижим имот в с. С. дворно място, за който е отреден парцел **** VI-423 в кв. 28 по плана на селото, с площ от 705 кв. м., след като на базата на самостоятелни фактически и правни изводи е приел, че оспореният констативен нотариален акт не легитимира ответниците за собственици на имота на основание давностно владение. Решението на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо и правилно. Не е допуснато нарушение по приложение разпоредбата на чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ и на чл. 79, ал. 1 ЗС във вр. с чл. 188 ГПК (отм.). Процесният недвижим имот в с. С. дворно място, за който по действащия РП е отреден парцел **** VI-423 в кв. 28 по плана с площ от 705 кв. м., като обособен поземлен имот по силата на реализирани регулационни мероприятия, е част от недвижим имот от 1630 кв. м., принадлежал на общия наследодател В. При събраните по делото гласни и писмени доказателства, решаващият съд правилно и обосновано е приел, че имотът е запазил характера си на сънаследствен имот, предвид на безспорните данните за недовършената делба межди двете деца на В. Г., синовете Д. и А. през 1966 г. и обстоятелството, че имота в настоящите границите винаги е ползван общо, макар и от наследниците само в коляното на брата А. Разпитаните по делото свидетели са установили, че намиращия се между имотите на страните незастроен имот от 705 кв. м. е ползван като стопански имот както от ищцата А майка и Г., така и от покойния и брат А неговите наследници - съпругата му А. В. и сина Б. Законосъобразни и обосновани са изводите на съда, че с оглед на издадения в полза на наследниците на брата А. -починал 1990 г. констативен нотариален акт № 129/2006 г. за право на собственост на процесния имот на основание наследство и давност, избраната от ищцата защита на правото си на собственост по наследство- положителен установителен иск по реда на чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) е адекватна и е налице правен интерес. В тoзи смисъл релевирания довод за недопустимост на заявения иск е неоснователен, страната, инициирала исковия процес сама избива формата на защита, като в случая правото на собственост може да се защити именно с установителен иск, тъй като / и от доказателствата по делото се установява/ същата не е лишена от фактическата власт по отношение на имота, за да е необходима по интензивна форма на съдебна защита. Обосновани са изводите на съда, че съдържанието на констативния нотариален акт е опровергано, тъй като събраните гласни доказателства не установяват по един безпротиворечив и категоричен начин, че за период от 10 години / 1996-2006 г. / само А. В. и Б. Б., са упражнявали фактическата власт на имота, демонстрирали са по отношение на наследниците на В. Г. на А. В., намерението за своене - т.е. че упражняват тази фактическа власт само и единствено за себе си. Доказателствата по делото са анализирани обстойно и са ценени в тяхната взаимовръзка, поради което доводите за допуснати нарушения на процесуалните правила по преценка на доказателствата не могат да се споделят. По изложените съображения и на основание чл. 218ж ал. 1 ГПК (отм.), състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия