Решение № 5182 от 20.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13958/2017 г.

Решение № 5182 от 20.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13958/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), гр. С., чрез юрк. Д. П., против Решение № 5701 от 12.10.2017 г., постановено по адм. дело № 4144/2017 г. на Административен съд С. - град (АССГ), с което е отменено Решение № 7695 от 31.03.2017 г. на председателя на ДАБ в частта, с която на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2 вр. чл. 9 от ЗУБ, е отказано предоставянето на хуманитарен статут на И. Р., гражданин на Афганистан, и делото е изпратено като преписка на административния орган за ново произнасяне. В жалбата се сочат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на обжалвания съдебен акт. Ответникът - И. Р. представя в съда писмена молба рег. № УП-17361 от 12.02.2018 ., адресирана до председателя на ДАБ при МС на РБ, изрично заявява, че оттегля молбата си за международна закрила с вх. № 2051 от 13.07.2016 г. поради предстоящото му заминаване за Австрия, за което е получил виза по надлежния ред. По молбата ответникът не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Намира обжалваното решение за неправилно и немотивирано и предлага да бъде отменено в обжалваната част. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното в настоящото производство решение, постановено в производство по чл. 87 от ЗУБ, решаващият съд е отменил Решение № 7695 от 31.03.2017 г. на председателя на ДАБ в частта, с която е отхвърлена молбата за предоставянето на хуманитарен статут на И. Р., гражданин на Афганистан и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. В останала част - относно предоставянето на статут на бежанец, е отхвърлил жалбата, като неоснователна. За да мотивира този резултат съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, в установената от закона писмена форма и същото е съобразено с целта на закона в частта с която е отказано предоставянето на статут на бежанец. По съществото на спора първоинстанционният съд е приел, че в частта с която се оспорва отказът за предоставяне на хуманитарен статут жалбата е основателна. Въз основа на това, съдът е направил извод, че административния орган не е изпълнил изискването на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон и това е основание за отмяна на решението в частта относно отказа за предоставяне на хуманитарен статут. Според първостепенният съд следва да се обсъдят обстоятелствата дали съществува опасност от тежки посегателства по отношение на чужденеца при връщането му в страната на произход от страна на талибаните по повод предходната извършвана дейност за въоръжените сили на Афганистан и американските военни части. Решението е неправилно и ще следва да се отмени, а делото - да се реши на базата на събраните доказателства. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е във връзка с възраженията на страните, но е приложил неправилно материалния закон. Приетото в обжалваното решение, че административният орган е нарушил разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ и не е преценил всички относими факти, свързани с личното положение на чужденеца, държавата му на произход и трети страни не може да бъде споделено. В административния акт са обсъдени твърденията на жалбоподателя, като е направен анализ на изложената от ответника по касация бежанска история. Необоснован е изводът на първоинстанционният съд, че административният орган не е преценил всички относими факти, свързани с личното положение на чужденеца, с държавата му на произход или с трети държави. Първостепенният съд неправилно е приел, че е налице опасност от посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Нормата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ предвижда установяване на заплаха за живота, сигурността и свободата на молителя, поради насилие, възникващо от ситуации на въоръжен конфликт, както и поради опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение спрямо лицето, на което то би било подложено при завръщането си в страната по произход. Настоящият състав на касационната инстанция, напълно споделя констатациите на административния орган, че липсват предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Не се установява поискалия статут да е принуден да напусне Афганистан поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, нито да е застрашен от такива посегателства при завръщането си в страната на произход. Административният орган подробно е изследвал положението в страната на произход на търсещия закрила и е стигнал до правилния извод, че не са налице тежки посегателства визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2, вкл. и такива по т. 3 от ЗУБ. За да бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут чужденецът следва да представи доказателства, имащи отношение лично към него, в какъвто смисъл са дадените указания на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) и мотивите на Съда на ЕО в решението по дело № С-465/07 относно задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. Според общоприетите критерии на ВКБООН преценката за разрешаване на пребиваване на търсещи убежище граждани трябва да бъде строго индивидуална и да бъде съобразена с конкретните твърдения на търсещия закрила. От проведеното интервю, кандидатът за статут е посочил, че не е искал да подава молба за закрила при влизането си в България и че негова цел е била Норвегия. Видно от доказателствата по административната преписка е, че за твърдяната заплаха към него, той не е уведомил властите, а само свои колеги в армията, с което се е отказал да ползва закрила на страната, както правилно е посочил административния орган. От интервюто с него се твърдят многократни заплахи през годините, но срещу него никога не е имало реални действия на преследване, както и не е оказвано насилие, не е бил арестуван или задържан, не е съден или осъждан. С оглед на изложеното, съдът счита, че кандидатът за статут не е бил изложен и за него не съществува бъдещ риск от посегателства по чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от ЗУБ. На следващо място само по себе си положението в Афганистан не е предпоставка за предоставяне на закрила по ЗУБ. В разглеждания случай, предвид бежанската история на чужденеца не се установява по безспорен начин същият да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. При тези данни правилно е заключението на административния орган, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут. Посочените обстоятелства за напускането на Афганистан не обосновават наличие и на други причини от хуманитарен характер, предвидени в хипотезата на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. При така изложените мотиви решението на първостепенния съд, в обжалваната част, е неправилно и като такова следва да се отмени, като спорът се реши по същество с отхвърляне на жалбата срещу оспорвания административен акт в частта, с която е отказано на чужденеца предоставянето на хуманитарен статут. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение