Решение № 12087 от 13.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8651/2015 г.

Решение № 12087 от 13.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8651/2015 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Даниел Златков Златев против решение по адм. д. № 388/2015 г. по описа на Административен съд - Бургас. Иска отмяна на решението с оплаквания за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът не е отговорил на възраженията за неправилно определен брой отнети контролни точки и не е осъществил косвен контрол върху наказателните постановления. Ответната страна не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна. С решение по адм. д. № 388/2015 г. по описа на Административен съд - Бургас е отхвърлена като неоснователна жалбата на Даниел Златков Златев, гр. Айтос, против заповед № 70020/2013 г. от 4.02.2013 г. на началник група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Бургас, с която е приложена принудителна административна мярка "изземване на свидетелство за управление на МПС" на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП поради отнемане на всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления, описани по приложена справка. Решението е постановено при ново разглеждане на делото след отменително решение № 1837/18.02.2015 г. по адм. д. № 7489/2014 г. по описа на ВАС, VII отделение. Първоинстанционният съд е изпълнил дадените от касационната инстанция указания и приел за установено, че са отнети всичките контролни точки на жалбоподателя. Развил съображения, че въз основа на три влезли в сила наказателни постановления № 1874/2005 г., № 1507/2005 г. и № 9220/2006 г. са отнети 25 контролни точки, като впоследствие през 2007 г. са възстановени 13 контролни точки. Посочил, че към момента на издаване на заповедта жалбоподателят е имал 27 контролни точки, а са отнети общо 36 контролни точки въз основа на шест наказателни постановления, описани в решението и издадени в периода от 2008-2010 г. Съдът е обсъдил при новото разглеждане липсата на доказателства за възстановени други контролни точки след преминалото обучение от жалбоподателя на 8.07.2011 г. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател за неосъществен косвен контрол върху законосъобразността на наказателните постановления с адресат Даниел Златков Златев, тъй като косвен контрол в случая е недопустим. Жалбоподателят е разполагал с право на обжалване срещу наказателните постановления по реда на ЗАНН, което не е упражнил. Уреденото от закона право за търсене на съдебна защита срещу акт на администрацията в производство, в което съдът осъществява пряк съдебен контрол за законосъобразност изключва възможността за упражняване на косвен контрол върху същия акт по жалба на същия адресат, но в друго административно производство. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК за материалната законосъобразност на решението касационната инстанция следи служебно. В случая заповед № 70020/4.02.2013 г. е издадена при съществено нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В мотивите е посочено, че наказателните постановления, въз основа на които са отнети всички контролни точки са описани в "приложената справка". Наказателните постановления не са описани. Приложени по делото са две справки с една и съща дата 24.10.2013 г. - л. 11 и 12 от адм. д. № 2629/2013 г. по описа на АС - Бургас, т.е. след сезиране на съда с жалба от 14.10.2013 г. Първата справка съдържа данни за всички издадени наказателни постановления спрямо жалбоподателя считано от 30.12.2004 г. до 15.06.2010 г., а във втора са описани шест наказателни постановления, обсъдени и от първоинстанционния съд, в която е посочено, че на 28.04.2007 г. са възстановени 27 контролни точки. Правният проблем е, че в заповедта, с която е приложена принудителната административна мярка няма мотиви относно отнети, възстановени и отново отнети контролни точки и въз основа на кои наказателни постановления е станало това. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС неизлагането на мотиви към административния акт представлява съществено нарушение на закона и основание за отмяна. Мотивите не е необходимо да съвпадат по време с издаването на административния акт, възможно е да предхождат издаването му и да се съдържат в друг документ съставен с оглед предстоящото издаване. Такъв документ не е приложен. Няма пречка мотивите да се изложат и допълнително, но най-късно до сезиране с жалба на по-горестоящия административен орган, каквато не е настоящата хипотеза. Дори да се приеме, че двете справки от 24.10.2013 г. представляват мотивиране на заповедта за прилагане на ПАМ от 4.02.2013 г., същите са изготвени едва след сезиране на съда, поради което не могат да санират допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Липсата на мотиви очевидно е затруднило защитата на жалбоподателя пред съда, както и самият съд, предвид проведените две първоинстанционни дела, в които съдът се опитал да издири обективната истина и предполагаемите факти относими към спора дали са възстановени контролни точки и дали са отнети всички контролни точки като основание за прилагане на ПАМ. Като не е констатирал допуснатото съществено нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, съдът е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна на основание чл. 208, т. 3 от АПК. Няма пречка административният орган да приложи принудителната административна мярка като издаде друга мотивирана заповед. Процесуалният представител е направил искане за присъждане на разноски. Дължима е сумата от 20 лв., предвид платената за първоинстанционното съдебно производство държавна такса от 10.00 лв. и две такси по 5.00 лв. за двете касационни производства. Няма данни за направени разноски за адвокатската защита. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение