Решение № 3902 от 7.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14881/2014 г.

Решение № 3902 от 7.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14881/2014 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Адифе Мехмедова Алиева от гр. Хасково против решение № 461 от 29.10.2014 г. постановено по адм. дело № 581/2014 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата й против Заповед № Х11481 от 21.07.2014 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Хасково, потвърдена с решение № 94АА-8/8.08.2014 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Хасково. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответната по жалбата страна - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Хасково, не е изразил становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Хасково е отхвърлил жалбата на Адифе Мехмедова Алиева, от гр. Хасково, против заповед № Х11481 от 21.07.2014 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Хасково, потвърдена с решение № 94АА-8/8.08.2014 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" -Хасково, с която на жалбоподателката е отказано отпускане на еднократна социална помощ по чл. 16 от ППЗСП. Съдът е извършил проверка на оспорената заповед в съответствие с чл. 168, ал. 1 и по критериите в чл. 146 от АПК, като е обсъдил събраните доказателства и доводите на жалбоподателката, изяснявайки релевантните за спора факти. Направил е преценка за законосъобразност на заповедта, с която е отказано отпускането на еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП по молбата-декларация на жалбоподателката. Решението е правилно. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ППЗСП еднократната социална помощ се отпуска за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата. В настоящия случай е налице първата предпоставка. Безспорно е установено, че на 21.06.2014 г. Алиева е претърпяла битова злополука при която е счупила лъчевата кост на дясната си ръка, т.е. налице е инцидентно възникнала здравна нужда. Второто условие в случая за отпускане на помощта - същата да послужи за задоволяването на инцидентно възникналата нужда - не е налице. Жалбоподателката е получила необходимата й медицинска помощ, без да заплаща средства във връзка с лечението й. Не се е наложило и последващо лечение, което да изисква средства. С оглед на събраните доказателства правилно първоинстанционният съд е приел, че инцидентно възникналата здравна потребност на Алиева е била изцяло задоволена с оказаното й лечение. Жалбоподателката не е доказала втората кумулативна законова предпоставка - инцидентно възникнала за нея жизненоважна потребност по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП. От събраните по делото доказателства се установява, че заявената от нея парична помощ й е необходима за задоволяването на други нужди, които не са свързани с лечение - заплащане на сметки за наем, ток, вода, телефон - средства, които не можела да осигури предвид предписания й щадящ режим за счупената дясна ръка. Тези разходи нямат инцидентен характер, а и задоволяването на същите не е възпрепятствано от претърпения от жалбоподателката здравен инцидент. Както сама твърди Алиева е безработно лице, т.е. лице, което не реализира доходи от трудова дейност, което обстоятелство препятства получаването на средства за задоволяване на битовите си разходи. В този смисъл правилно изготвилият социалния доклад по преписката социален работник е уведомил жалбоподателката, че за задоволяването на битовите й потребности може да поиска отпускането на месечна социална помощ по чл. 9 от ППЗСП. От социалния доклад е видно, че Алиева е отказала да кандидатства за такава помощ предвид ниския размер на социалното плащане и необходимостта от полагане на общественополезен труд при условията на чл. 12 от ППЗСП. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,пр. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,