Решение № 9233 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12208/2018 г.

Решение № 9233 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12208/2018 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. Х., род. на [дата на раждане] в [населено място], [област], [държава], [гражданство], против Решение № 4438/29.06.2018 г., постановено по адм. дело № 5077/2018 г., по описа на Административен съд - С. - град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Решение № 970/20.04.2018 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореното решение на председателя на Държавната агенция за бежанците бъде отменено. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С. - град е отхвърлил като неоснователна жалбата на С. Х., срещу Решение № 970/20.04.2018 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците. За да постанови този резултат, съдът е приел, че административният орган е извършил преценка на фактите и обстоятелствата, свързани с държавата по произход на лицето търсещо закрила, в частност - предоставяне на хуманитарен статут. В оспореното решение е направена преценка на ситуацията в страната чрез позоваване на справка от специализираната дирекция в Държавната агенция за бежанците. Установено е, че е налице обща ситуация на несигурност в [държава], но това не дава основание да се приеме, че степента на безогледно насилие в страната е достигнала онова ниво на опасност от тежки посегателства, което да е основание за предоставяне на хуманитарна закрила на базата на общата ситуация. Общата ситуация на несигурност и насилие в определена държава сама по себе си не може да обуслови нарушение на чл. 3 ЕКПЧ при експулсиране до територията й. При наличието на доказателствата по делото и по изложените съображения съдът е постановил оспорения съдебен акт. Решението е правилно. Настоящата инстанция споделя изложените мотиви в решението на първоинстанционния съд. Обосновано е прието, че актът е постановен от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административно-производствените правила и при правилно приложение на материалния закон, както и в съответствие с целта на закона. Правилно съдът е посочил, че при анализа на събраните в хода на административно и съдебно производство доказателства, не може да се обоснове извод за наличие на законови предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по см. на чл. 9, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗУБ, в каквато насока следва да се възприеме съдържанието на касационната жалба. В това отношение съдът се е позовал на приложените по делото справки за актуалното състояние на Ирак и Иракски Кюрдистан. Съобразил е обстоятелството, че в решението на председателя на ДАБ е обсъдено и взето предвид и личното положение на кандидата за международна закрила, с което е изпълнено изискването на чл. 75, ал. 2 ЗУБ. Отчетено е, че в района на Ирак и Иракски Кюрдистан все още съществува известен риск от извършване на атентати, но те представляват спорадични актове и не могат да се ценят като въоръжен конфликт, а общата ситуация на несигурност не е до степен на безогледно насилие, създаващо опасност от тежки посегателства, поради което не са налице материално-правните предпоставки за предоставяне на международна закрила по чл. 9, т. 1, 2 и 3 ЗУБ. По изложените съображения не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение.