Решение № 483 от 23.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1012/2009 г.

Решение № 483 от 23.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1012/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на Б. Т. Г., град В., за отмяна на влязло в сила решение № 332 от 26.11.2007 г. по гр. д. № 579/2007 г. на Софийския градски съд, с което е оставено в сила решение № 120 от 23.04.2007 г. по гр. д. № 4704/2006 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение е изменен размерът на издръжката и Б. Т. Г. е осъден да заплаща на малолетното си дете К чрез неговия законен представител и майка М. С. Ч. месечна издръжка в размер на 70 лв., считано от 5.12.2006 г. Ответницата М. С. Ч., град С., оспорва молбата за отмяна. Молбата за отмяна е подадена в рамките на законовия срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК и е процесуално допустима. Молителят твърди, че в протокола от съдебното заседание на СГС, проведено на 19.11.2007 г., неправилно е отбелязано, че не се явява, а всъщност той се е явил и съдиите са искали да му наложат глоба и да го изгонят. Освен това въззивното решение има пороци и противоречи на закона. Съобразно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато страната, вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото. В случая молителят твърди, че са допуснати грешки в изготвения протокол за съдебното заседание, проведено на 19.11.2007 г., но констатирането на такива и отстраняването им е можело да стане единствено по реда на чл. 126, ал. 2 ГПК (отм.) Ето защо следва да се приеме, че не са налице нарушения на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на молителя в производството. Останалите изложените в молбата доводи се отнасят до правилността на влязлото в сила решение и са евентуално относими към инстанционния контрол, чийто процесуален ред вече е изчерпан. Те не могат да бъдат основания за отмяна. Сочените пороци на касационното решение са свързани единствено с твърдения за неправилност поради допуснати нарушения на съществени процесуални правила и на материалния закон, които обаче съставляват касационни основания за отмяна на едно невлязло в сила съдебно решение, но не и основания за отмяна по чл. 301, ал. 1 ГПК. След като не са налице основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК, то молбата трябва да бъде отхвърлена като неоснователна. Съобразно изхода на спора на ответницата по молбата трябва да бъдат присъдени 300 лв. деловодни разноски. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о.