Решение № 13246 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2496/2018 г.
ВАСVIII отделение31.10.2018 г.докладчик Димитър Първанов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2/2.01.2018 г. по адм. дело № 1067/2017 г. на Варненския административен съд. ОСЪЖДА "ЛИДА" АД, ЕИК 127043564 да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Варна разноски по делото за касационната инстанция в размер на 895 лева. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13246 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2496/2018 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С Решение № 2/2.01.2018 г. по адм. дело № 1067/2017 г. Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на "ЛИДА" АД, ЕИК 127043564, срещу Ревизионен акт № Р-03002716003083- 091-001/23.12.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 51/24.03.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП, с който са установени допълнителни задължения както следва: по ЗКПО за 2014 г. главница 7967. 24 лв. и лихва за забава от 1649. 29 лв.; за 2015 г. главница 2286. 62 лв. и законна лихва от 240. 47 лв.; по ЗДДС - за данъчен период м. 08/2014 г. главница от 4633. ЗЗ лв. и лихва за забава от 1070. 94 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Лида" АД чрез адвокат Николов. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи в подкрепа на жалбата. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - Варна и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Варна чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Съдът е описал и установената фактическа обстановка по време на ревизията, която не е спорна между страните и основанията на органа по приходите за приложение на разпоредбата на чл. 15 и 16 от ЗКПО и чл. 6, ал. З, т. 2 от ЗДДС относно продадените мотокар "Рекорд", мотокар "Clark" и газокар "Linde Н 18 Т" предвид разликата между стойността на продадените активи по пазарни цени и тяхната фактическа стойност. По отношение брака на активи в размер на на 221660. 90 лв. административният съд е посочил, че основанието за отписване на материалните активи на предприятието, респективно бракуването не се дължи на непреодолима сила, липси, промяна на физико-химичните свойства на бутилките, палетите, бидоните съобразно установен фирмен стандарт или изтичане на техния срок на годност, поради което е приложимо общото правило на чл. 28, ал. 2 от ЗКПО, съгласно което не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси и брак на материални запаси. Относно продажбата на идеални части от недвижим имот е установено, че е налице хипотезата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, поради което на основание чл. 78 от ЗКПО е преобразуван счетоводния финансов резултат за 2015 г. със сумата 63028. 55 лв., представляваща разликата между пазарната стойност на продадените имоти и фактическия отчетен приход от продажбата им /101497. 00 - 38468. 45/. Съдът е кредитирал заключението на оценителната експертиза от ревизионното производство, тъй като анализът на вещото лице се основава на приложени към същото убедителни доказателства за пазарни аналози и изследването е проведено в съответствие с методиката на Наредба № Н-9/2006 г. Решението на Административен съд Варна е правилно и законосъобразно. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета и възпроизведена от административния съд. Правилно е и даденото тълкуване на материалния закон. На първо място неоснователни са оплакванията в касационната жалба относно определянето на пазарната оценка на продадените мотокар "Рекорд", мотокар "Clark" и газокар "Linde Н 18 Т". Позоваването на заключение на вещото лице по т. д. 30/2016 г., възложено и изготвено в хода на друго съдебно производство, и което не може служи като доказателствено средство в това съдебно производство, е неоснователно. Твърденията, че процесните транспортни средства са стари и амортизирани, не се подкрепят чрез представени доказателства. Въпреки указанията на първоинстанционния съд към жалбоподателя, последният не е направил доказателствени искания в тази посока. Правилно съдът е констатирал, че записванията в счетоводните книги удостоверяват по несъмнен начин, че отчетната стойност на транспортните средства е по-висока от продажната им стойност, както и че от продажбата на същите предприятието на жалбоподателя е реализирало загуба в размер на 30304. 11 лв. т. е. продажбата на процесните активи е намалила данъчната основа за определяне на корпоративния данък, което е довело до отклонение от данъчното облагане. Верен е крайният извод на съда за законосъобразно преобразуване на счетоводния финансов резултат за 2014 г. със сумата 23166. 67 лв., представляваща разликата между стойността на продадените активи по пазарни цени и тяхната фактическа стойност. На следващо място в касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение относно преобразуването на финансовия резултат за 2014 г. със сумата 221660. 90 лв.. представляваща стойността на бракувани материали /амбалаж/. И в тази част жалбата е неоснователна. Доводите повтарят оплакванията, направени пред първоинстанционният съд, който ги е обсъдил подробно и е стигнал до правилния извод, че макар установения брак на амбалаж да е надлежно документиран с акт за брак, съответно той да е изгубил своите потребителски качества и дружеството да не черпи икономически изгоди от притежанието му, то този брак няма характеристиките на технологичен брак, поради което следва да се приложи чл. 28, ал. 2 от ЗКПО. На трето място относно преобразуването на финансовия резултат за 2015 г. с пазарната стойност на имотите, продадени по НА № 155/2015 г., първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви защо възприема заключението на експерта, назначен в ревизионното производство. Използваният от вещото лице в ревизионното производство метод е от кръга на методите, включени в Наредба Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Съгласно чл. 7 от Наредбата за определянето на пазарните цени се използват методът на сравнимите неконтролирани цени, методът на пазарните цени или методът на увеличената стойност, т. е най-достоверният е първият на сравними неконтролирани цени. В тежест на задълженото лице е да докаже твърденията си какви според него са пазарните цени за подобен род недвижими имоти. Настоящият състав счита, че правилно и в съответствие със съдопроизводствените правила съдът е кредитирал експертното заключение. Изложените доводи за несъответствие на заключението със състоянието на имотите, броя на съсобствениците и др, е следвало да бъде направено от касатора по съответния процесуален ред, визиран в ГПК, чрез оспорване на същото. В настоящото касационно производство такова оспорване е недопустимо. Като е направил краен изводи за законосъобразност на оспорения ревизионен акт, Административен съд – Варна е постановил едно правилно съдебно решение което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на "Лида" АД и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ответната по касация дирекция юрисконсулско възнаграждение в размер на 895 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 6