Решение № 767 от 19.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8050/2008 г.

Решение № 767 от 19.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8050/2008 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Здравко Любенов Андонов, действащ като ЕТ ДХ орс - ИНН - Здравко Андонов, гр. Самоков, обл. София, против решение № 254 от 8.05.2008 г. по адм. д. № 211/2008 г. на Административен съд - София област, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 8/13.02.2008 г. на Директора на ТП на НОИ - София област. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на съдопроизводственото правило за обсъждане на всички доводи на страните, нарушения на административнопроизводствените правила за осъществяване на ревизионна дейност от страна на контролните органи на НОИ и нарушения на материалния закон. Ответниците Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - София област и Началникът на отдел "ДКПК" не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - София област е решение № 8 от 13.02.2008 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - София област и потвърденото с него разпореждане № 1 от 24.01.2008 г., издадено от Началника на отдел "ДКПК" на основание чл. 110, ал. 3 от КСО въз основа на ревизионен акт за начет вх. № 12 / 28. 12.2007 г., за събиране от ЕТ "Хорс ИНН - Здравко Андонов", гр. Самоков, на сумата 752.86 лв. (496.64 лв. главница и 320 лв. лихва), произхождаща от неправилно извършени разходи за сметка на държавното обществено осигуряване при изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност през периода 1.01.2003 г. - 30.09.2007 г. С постановеното решение Административен съд - София област е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е стигнал до правилния краен извод за издаване на оспорените административни актове при спазване на административнопроцесуалните правила и при наличие на материалноправните предпоставки по чл. 40 от Кодекса за социално осигуряване. Съдът законосъобразно е приел, че за времето от 26.03.2005 г. - до 4.05.2005 г. жалбоподателят не е имал право на парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, защото до 1.04.2005 г. се е осигурявал само за задължителните осигурени рискове по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Приложил е правилно разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина, действаща към датата на подаване на заявлението за осигуряване за временна неработоспособност, съгласно която видът на осигуряването може да се променя със заявление, подадено до края на месеца, предхождащ месеца на промяната. Към 26.03.2005 г. жалбоподателят не е бил осигурено лице за временна неработоспособност и за посочения по-горе период неправомерно е изтеглил и получил парични обезщетения от ДОО. Изложените в касационната жалба съображения за материално- правни нарушения са изцяло неоснователни. В качеството му на само- осигуряващо се лице (едноличен търговец) жалбоподателят Андонов е подлежал на задължително обществено осигуряване на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По силата на ал. 4 на чл. 4 (редакция - ДВ, бр. 110 от 1999 г.) той по свой избор е имал възможност да се осигурява и за всички други осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица. Видът на осигуряването се определя от самото самоосигуряващо се лице чрез подаване на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт (до 31.12.2005 г.) по реда на Наредбата за обществено осигуряване на само осигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (НООСЛБГРЧ), в сила от 01.01.2000 г. От фактическа страна е безспорно обстоятелството, че до 1.04.2005 г. касаторът Андонов е подлежал на осигуряване само за задължителните рискове по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. На основание чл. 1, ал. 3, изр. 2 от НООСЛБГРЧ (редакция - ДВ, бр. 19 от 2002 г.) промяната на вида на осигуряването, извършена от лицето със заявление от 8.03.2005 г., е в сила от следващия месец. Правото на парично обезщетение за временна нерабоспособност се поражда само за лицата, които изпълняват материалноправното условие по чл. 40, ал. 1 от КСО (редакция - ДВ, бр. 110 от 1999 г.) за осигурителен стаж с продължителност най-малко 6 месеца. Към датата на настъпване на осигурения риск - 26.03.2005 г. - касаторът не се е осигурявал за временна неработоспособност, а към крайната дата не е имал шест месеца осигурителен стаж за съответния осигурен риск. Поради това той не е имал право на парични обезщетения за временна нерабоспособност и неправомерно получените суми от ДОО в размер на 235.63 лв. подлежат на връщане ведно със законната лихва. Неоснователни са касационните доводи за нарушения на съдо- производствени правила. Съдът е постановил решението си при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 236, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, приложимо по силата на чл. 144 от АПК. Обжалваното съдебно решение е придружено от мотиви, в които са посочени исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Допуснатата техническа грешка при изписване на град "Смолян" вместо "Самоков" по никакъв начин не е опорочила формираната от съда воля и не е пречка тази воля да бъде възприета точно от страните. Съдът обосновано е приел, че в административното производство не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които са повлияли върху законосъобразността на крайния административен акт. Твърдението в касационната жалба за извършена ревизия след 10-годишен срок е в противоречие със събраните по делото доказателства. Контролната дейност е осъществена преди изтичане на установения от чл. 115, ал. 1 от КСО петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на 2006 г., която е следваща на 2005 г., за която се отнасят задълженията. Неотносими към спора са възраженията на жалбоподателя във връзка с установените задължения, произхождащи от извършени осигурителни плащания в нарушение на чл. 40, ал. 4 от КСО (редакции - ДВ, бр. 64 от 2000 г. и бр. 112 от 2003 г.). Съгласно текста, действащ до 27.12.2003 г., паричните обезщетения за първите три работни дни от временната неработоспособност, но не за повече от петнадесет работни дни през една календарна година, са за сметка на осигурителите. С изменението, което е в сила от 27.12.2003 г., осигурителят заплаща за своя сметка на осигуреното лице парично обезщетение за първия работен ден от временната неработоспособност. Установено е, че едноличният търговец в качеството му на осигурител е изплащал на лицата Станка Стамова и Йордан Иванов парични обезщетения за временна наработоспособност за целия период на неработоспособността за сметка на ДОО, а по един болничен лист на Станка Стамова е изчислил неправилно размера на следващото се обезщетение. Без правно значение е обстоятелството, че посочените осигурени лица вече не упражняват трудова дейност във фирмата на касатора. На основание чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО той дължи възстановяване на причинените от него щети на държавното обществено осигуряване, произхождащи от неправилно извършените осигурителни разходи. По изложените съображения следва да се приеме, че оспорените административни актове са издадени при спазване на процесуално- правните и материалноправните предпоставки предпоставки за законосъобразност. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение, с което Административен съд - София област е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, следва да бъде оставено в сила. При извършената служебна проверка се установи, че жалбоподателят не е внесъл държавни такси в размери съобразно т. 2б, б. "б" от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието. Поради това с настоящето решение следва да бъде задължен да внесе ДТ в размер на 50 лв. за първоинстанционното производство и в размер на 25 лв. - за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,